Решение № 289 от 20.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20231000600865 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава II от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано е по въззивна жалба от адв.П. САК, служебен защитник на Й. И. С., срещу Решение №106/10.07.2023г. на I I – ри първоинстанционен наказателен състав – особени производства при Окръжен съд – София, с което е което е било признато Решение на несъдебен орган в Австрия - Областна власт Блуденц (Bezirkshauptmannschaft Bludenz), влязло в сила на 25.02.2023 г., за налагане на административна санкция на българския гражданин Й. И. С., роден на ******** г. в гр. Пирдоп, живущ в гр. ***, ул. „***“ № **, вх.

*, ет. *, ап. **, в размер на 130 евро, равностойни на 254.26 лева, за нарушение при управление на МПС с peг. № ********, на правилата за движение по пътищата отворени за обществено ползване в населено място, извършено на 29.08.2022 г. в 15:40 часа, за управление на МПС със скорост от 119 км/ч. над максимално разрешената в пътния участък от 100км/ч..

С жалбата се твърди, че атакуваното Решение №106/10.07.2023г. на I I – ри първоинстанционен наказателен състав – особени производства при Окръжен съд – София, е незаконосъобразно, че са били допуснати процесуални нарушения от първостепенният съд, свързани с правото на справедлив съдебен процес по см. на чл.6 ЕКЗПЧОС, доколкото засегнатото лице не е било редовно призовано, за да организира защитата си. Твърди се за фактическа непълнота на изпратените процесни документи от издаващата страна, относно съществени обстоятелства, които следвало да са вписани в Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/2014ПВР на Съвета, посочени конкретно, като марката и вида на превозното средство което е управлявал, всички данни за лицето, което е управлявало процесното МПС, включително единния граждански номер, които имат гражданите в Р.България, както и за нарушения свързани с осуетяване на правото му да обжалва пред съд административното решение за налагането на санкцията от несъдебния орган, поради липса на приложен на разбираем език, съставените документи от контролния орган в Република Австрия. Претендира се, че не е било изпратено и заверено копие в превод на български 1 език, на цитираното конкретно Решение от несъдебния орган в Република Австрия в документите изпратени от издаващата страна с № BHBL/X012022067254. С описаните доводи се иска отмяна на постановения акт - Решение №106/10.07.2023г. на СОС.

Пред въззивната инстанция санкционираното лице, нередовно призовано, не се явява.

Съдът е постановил призоваването от службите на МВР, като е изготвена и докладна записка за резултата. В съдебното заседание пред въззивният състав се явява назначеният служебен защитник – адв. П. П. САК, който оспорва жалбата и излага защитните си доводи описани във въззивната жалба. Претендира да се отложи делото за да се събере информация за местопребиваването на лицето извън страната, както и да се приложи превод на № BHBL/X012022067254

Представителят на Апелативна прокуратура - София изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на Апелативен съд - София, след като взе предвид доводите на страните, материалите по делото, както и обжалваното Решение №106/10.07.2023г. на I I – ри първоинстанционен наказателен състав – особени производства при Окръжен съд – София, установи следното:

Съдебният състав, като съобрази исканията и доводите на служебния защитник, изложени във въззивната жалба, материалите по делото, постановения съдебен акт и мотивите към него, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Софийски Окръжен съд е провел открито съдебно заседание по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1- 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е постановил Решение, с което е признал наложената санкция, представляваща глоба в размер на 130 евро, равностойни на 254.26 лева за допуснато административно нарушение на правилата за движение по пътищата отворени за обществено ползване на територията на изпращащата държава от Й. И. С.. От удостоверението, което правилно е било обсъдено от първия съд, се установява, че съдържа всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г., така и според изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с Решение № BHBL/X/012022067254, постановено на 26.01.2023г. от несъдебен орган в Австрия - Областна власт Блуденц (Bezirkshauptmannschaft Bludenz), влязло в сила на 25.02.2023 г., срещу българския гражданин Й. И. С., роден на ******** г. в гр. Пирдоп, живущ в гр. ***, ул.„***“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, е била наложена финансова санкция - в размер на 130 евро и се претендира признаването и заплащането и.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.31 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции става ясно, че се касае за направено искане за признаване и изпълнение на влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на Европейския съюз, за налагане на задължение за плащане на глоба. От описанието на извършеното от засегнатото лице е видно, че Й. И. С. е извършил административно нарушение, свързано с правилата за движение по пътищата, поради което в случая не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС. Решението отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено административно нарушение. Описаните в Удостоверението по чл.4 от рамковото решение 2005/214 ПВР на Съвета, действия на санкционираното лице изпълват състав на административно нарушение, които в случая се установяват и наказват съгласно законодателството на Австрия по реда на Параграф № 20, чл.2 от Правилника за движение по пътищата в Република Австрия. (S t V O - §20 Abs.2 StVO, § 99 Abs. 3 lit.a Strabenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960, BGBI.Nr. 159/1960, zuletzt deandert durch BGBI. I Nr.39/2013). Конкретно е посочено, че е било констатирано от надлежен орган, за поведение 2 на засегнатото лице Й. С. при управление на МПС с per. № ********, на 29.08.2022г. около 15:40 часа, което съставлява състав на административно нарушение на правилата за движение по пътищата, свързано с превишение на разрешената скорост при управление на МПС, което се е движело с повече от разрешената максимална скорост от 100 км/ч, в населеното място Klosterle, S16 Str.km 43,96, Arlbergschnellstrabe, Bludenz, Австрия. Това превишение е било с 19км/ч., по – висока от разрешената, възприета като установена от несъдебния орган, за която изрично е посочено, че е била намалена с оглед възможна техническата грешка на ползвания регистратор на скоростта.

Първостепенният съд е съобразил изискванията на закона в чл.35 ЗПИИАКОРНФС и правилно е преценил, че не са налице основанията за отказ от признаване на наложената и влязла в сила имуществена санкция на несъдебния орган, който в нужната степен е описал необходимата доказателствена информация в преведения процесуален документ – удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета.

Съдът е съобразил изискванията на закона, че не са налице други данни срещу същото лице и за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е било издадено и/или било изпълнено решение за налагане на финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България, напротив същото е било извършено на територията на издаващата държава; наложената финансова санкция е не по - малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено, че производството е било писмено. Тоест не са налице факултативни основания за отказ по чл. 35, т. 1 – 11 ЗПИИАКОРНФС.

Не са налице и оспорените от служебния защитник нарушения на процесуалните му права, доколкото е посочено, че задължението за плащане на разходите, е било удостоверено и връчено писмено на съответното лице - Й. С.. С това лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава. Това уведомяване може да бъде извършено както лично, така и чрез упълномощен според националния закон представител. В рамките на писменото връчване на 10.02.2023 г., С. е бил запознат с правото да обжалва решението, както и сроковете за такова обжалване. С оглед посоченото, му била предоставена информация за правата му, с оглед възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела.

Видно от справката за пътуванията му зад граница, след като се прибрал на 10.02.2023г. е излязъл отново през ГКПП „Калотина“ на 11.02.2023г., и влязъл на 16.03.2021г. а след това отново е напускал страната на 02.05.2023г., прибрал се е неизвестно как и кога, но е излязъл последно през аерогара София на 16.05.2023г. Тези данни установяват фактическата възможност да обжалва решението на несъдебния орган за налагането на глобата. Това не е сторил, а настоящото производство е за признаване и изпълнение на неоспореното от него административно наказание, поради което е очевидно, че волята на С. е била в съгласие с наложеното му наказание, включително и относно размера му.

За провеждането на първоинстанционното производство и за процеса пред настоящия съд, С. бил призоваван от известните адреси на територията на страната, но не е бил намерен и призовката не му е била връчена, както при провеждане на производството пред СОС, така и за целите на настоящото пред АС – София. По делото, за изпълнение на призоваването пред настоящия състав от известните адреси, е била приета и приложена по делото докладна записка за призоваването му изготвена от служител на МВР, в която е описано, че лицето не пребивава на адреса. В неофициални изявления направени пред служителя ангажиран с връчването на призовката, от близък родственик на С. се твърди, че към момента се намирал в затвор в Република Австрия. От справка в база данни за излизания през границата на страната, през определените за целта места се установява, че С. е напуснал за последен път страната на 16.05.2023г. и няма данни за връщането му обратно.

В този смисъл е направено всичко необходимо за призоваването му на територията на 3 страната, за целите на настоящото и пред първия съд съдопроизводство.

Възраженията на служебния защитник за нарушение на чл.6 ЕКЗПЧОС, с оглед нередовна процедура по призоваване на засегнато лице при провеждането в отсъствие на С., на съдебните процеси пред двете съдебни инстанции са неоснователни, доколкото в чл.16 ал.3 ЗПИИАКОРНФС са уредени тези случай, при които засегнатото лице не може да участва в процеса, поради неуспешното му призоваване от известните адреси на територията на страната.

Действително в обхвата на чл.6 от ЕКЗПЧОС по принцип попадат всички наказателни производства, независимо от вида на конкретното престъпление, както и административно наказателните производства, доколкото в редица Решения Съдът е приел, че принципите за справедлив процес са приложими и в съдопроизводствата по нарушения на правилата за движение по пътищата, наказуеми с глоби или ограничения за шофиране, като наказателни точки или лишаване от право (Lutz v. Germany, § 182;