Решение № 9808 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9808 гр. ******, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от Г. К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110142784 по описа за 2025 година

Предявен е от ************************ срещу **************************, осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1172,91 евро, с равностойност в лева от 2294,01 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по полица №

440124215004063/08.04.2024г. за имуществени вреди по МПС, марка „******“, модел „****“, с рег. № ***************, причинени при ПТП на 11.22.2024г. в *************************, около 10:20 часа, с включени 7,67 евро, с равностойност в лева от 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.08.2025г. до окончателното плащане.

1

Претендираните с исковата молба субективни права ищецът извежда при твърдения, че на 11.11.2024 г. в ************************* е настъпило процесното ПТП, предизвикано по вина на водача на МПС, марка „***“, с рег. № ************, който предприема маневра на заден ход без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, в резултат на което са причинени щети на МПС, марка „******“, модел „****“, с рег. № **********. Увреденото МПС е предмет на имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № 440124215004063 при ищцовото застрахователно дружество, която е била валидна към датата на настъпване на ПТП. Сочи, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувана щета, по която е извършен ремонт и е одобрено заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2731,37 лева, с равностойност в евро от 1396,53 евро. Посочената стойност е заплатена на съответните доставчици. След плащането ищецът предявил регресно претенцията си към ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС марка „***“, с рег. № ************, като поканата била получена на 13.02.2025г. за заплащане на горепосочената сума + сумата от 15,00 лева за ликвидационни разноски, или общо сумата от 2746,37 лева, като от тази сума ответникът възстановил само сумата от 452,36 лева, като останал дължим остатъка от 2294,01 лева.

По изложеното моли за уважаване на главната претенция.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на пътнотранспорното произшествие, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите, като въобще оспорва настъпването на ПТП. В тази връзка оспорва представения двустранен констативен протокол, както и представеното уведомление за щета № 44012132435479. Оспорва всички увреждания да са в причинна връзка с процесното ПТП, както и вината на водача на л.а. ***, като се твърди и съпричиняване от водача на л.а. „******“, с рег. № **********. Възразява срещу размера на претендираното застрахователно обезщетение, тъй като е силно завишен и не отговаря на действителната стойност на щетите, като вида и размера на последните също се оспорват. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът *********************, редовно призован, се представлява от адвокат Б., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

Ответникът *************************, редовно призован, в открито съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Ц., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и 3 събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ спорното материално право се обуславя от възникването на следните материално-правни предпоставки: 1) валидно възникнало застрахователно правоотношение; 2) установяване на настъпването на покрит от застрахователния договор застрахователен риск; 3) механизма на ПТП и вида на вредите, възникнали в причинна връзка с ПТП, в това число отговорността на делинквента, застрахован при ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, 4) изплащане на застрахователно обезщетение и размера му.

При релевирано възражение за съпричиняване в доказателствена тежест на ответника е да установи такова поведение на водача на МПС „****** ****“, с което обективно е допринесъл за възникване на щетите.

С определението си постановено по реда на чл. 140 от ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството на следните, релевантни за спора факти и обстоятелства: относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на л.а. ******, модел „****“ с рег. № **********, че ищецът е заплатил сумата в размер на 2731,37 лева, с равностойност в евро от 1396,53 евро в полза 4 на дружеството, осъществило ремонта на увреденото МПС, както и относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на МПС, марка „***“, с рег. № ***********. По изложното и с оглед процесуална икономия съдът не ще обсъжда по същество осъществяването на тези относими към предмета на спора факти.

Спорен е въпросът относно механизма на ПТП и причинната връзка между ПТП и щетите по лек автомобил „******“, модел „****“, с ДК № ************. Следва да се отговори и дали е налице съпричиняване.

Във връзка с установяване механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между него и вредите по делото е допуснато изслушване на гласни доказателствени средства и на двете страни. На страната на ищеца е разпитан свидетелят Е. Д. ЕВ., като водач на л.а. „****** ****“, с рег. № **********. В показанията си той възпроизвежда, че в края на 2024г. е бил участник в ПТП, реализирано пред ***********, където той търсел място за паркиране. Възпроизвежда, че пресичал

*******************“ за да премине на ***************, като по средата на булеварда, водач на лек автомобил „***“ тръгнал на заден ход, запречил уличката и така било реализирано ПТП, като автомобила на свидетеля бил ударен от лявата страна. Водача на другия автомобил не 5 дал сигнал и не дал индикация, че ще прави маневра.

Посочва, че с другия водач се споразумели, нямали спор относно механизма на ПТП, подписали двустранен протокол. При предявяване на протокола потвърждава, че същия носи негов подпис, че ПТП е настъпило на посочената в протокола дата и място и по механизма, съгласно схемата на ПТП.

На страната на ответника е разпитан в качеството на свидетел водача на л.а. „***“ с рег. № ************ – Н. Д..

В показанията си свидетелят възпроизвежда, че си спомня за процесното ПТП. Не може точно да си спомни дата на реализиране, но си спомня механизма и мястото – пред „****“ до „***********“. Свидетелят посочва, че бил паркирал и търсел органи да си плати престоя на автомобила. После предприел ход назад, посочва, че се е огледал, като не може да си спомни дали е подал сигнал, но водача на л.а. „****** ****“ изкочил от някаква пряка и настъпил удар. Управляваното от него ППС имало увреждания от лявата страна от към шофьора. Посочва, че с другия водач се споразумели, нямали спор относно механизма на ПТП, подписали двустранен протокол. При предявяване на протокола потвърждава, че същия носи негов подпис, че ПТП е настъпило на посочената в протокола дата и място и съгласно обрисуваната схема на ПТП.

По делото е допуснато изслушване на съдебно 6 автотехническа експертиза. Според експертизата, произшествието е настъпило на 11.11.2024г., около 11:50 часа в гр.******, *******************“, в светлата част на денонощието, при мокра настилка и дъждовно време.

Според вещото лице, изготвило заключението след изслушване на свидетелите и след запознаване с останалия доказателствен материал по делото, не може да се определи точно мястото на удара, посочено е общо, че удара е настъпил в районна на кръстовището, на около 3 метра в ляво от десния край на *****************, считано по посока към „***********“. Според експертното мнение ПТП е възникнало поради поведението на водача на л.а.

„***“, който при възможност за това, не е пропуснал л.а.

„****** ****“ да премине, като вещото лице е посочило, че водача на л.а „***“ е имал техническата възможност, преди маневрата на заден ход да възприеме лек автомобил „******“ и да пропусне преминаването му. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка получените увреждания по лек автомобил „****** ****“, с рег. № ************ са вследствие реализираното ПТП на 11.11.2024г. Също така е дало заключение, че опасността за водача на л.а. „******“ е възникнала към момента на навлизане на лек автомобил „***“ в районна на кръстовището, като е добавено, че опасната зона на спиране на л.а. „******“ е 8,57 метра, като вещото лице е уточнило, че водачът е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара ако е предприел маневра за аварийно 7 спиране на разстояние, равно и по-голямо от 9 метра.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че ищецът установи в хода на производството механизма на ПТП, място и дата на реализиране, както и че щетите по лек автомобил „****** ****“, с рег. № ************ са в причинна връзка с ПТП.

По своята правна същност приложеният двустранен протокол представлява подписан частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК, т.е. съставлява доказателство, че обективираните в него изявления изхождат от подписалите го лица. Протокола е подписан от двамата участници. От друта страна, доколкото този документ формално носи подписа на водача на л.а. „***”, с рег. № *********** – Н. Д., и удостоверява неизгодни за него, а от там и за ответната страна факти, то документът има и материална доказателствена сила, че тези факти са се осъществили, така както са посочени в протокола. Такива факти са посочените касателно мястото и датата и часа на ПТП и начина по който то е възникнало, както и в частта по посочените щети, в каквато връзка протокола за ПТП кореспондира изцяло на изслушаната по делото САТЕ и на показанията на свидетелите и на приетото по делото уведомление за щета № 44012132435479. По изложеното съдът приема, че в конкретния случай водачите на двете ППС са постигнали съгласие относно обстоятелствата, 8 свързани с ПТП, при което са причинени материални щети на едно от тях. По изложеното и съдът като взе предвид, че водачите коректно са изпълнени задълженията по чл. 123, ал.1,т.3, б. „б” от ЗДвП, вр. чл. 2, ал.1,т.3 от Наредба № Iз41/2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране на МВР, КФН и ГФ, то приетия по делото двустранен констативен протокол свидетелства за механизма на ПТП и обстоятелствата по възникване на ПТП, като пълното и главно доказване се подкрепя, както бе посочено по-горе и от останалия, събран по делото доказателствен материал.

Настоящият съдебен състав счита, че ищецът, чиято е доказателствената тежест в производството, проведе пълно и главно доказване на твърдението си за настъпило застрахователно събитие – ПТП. От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото, от събраните гласни доказателствени средства и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, се установява по безспорен начин механизма на ПТП и причинноследствената връзка между него и вредите.

Съдът приема, че ПТП е реализирано по вина и поради противоправното поведение на водача на л.а. „***“, който при маневра назад от паркирало положение потегля без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, и с което е нарушил правилата на чл. 40 и чл. 25 от ЗДвП.

9

От друга страна не се установява съпричиняване от водача на л.а. „****** ****“ за допринасяне на вредоносния резултат. Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Доколкото в тежест на ответника бе да установи такъв принос, то не се установи такъв, не се установи водача на л.а. „****** ****“ да е нарушил правила на движението за преминаване през булеварда, както и твърденията на ответника, че водача на л.а. „***“ се е движел по път с предимство и е извършвал маневра по паркиране за което е пуснал светлинен сигнал, напротив установи се че водача на л.а. „***“ при преустановен ход на движение и паркирано състояние, без да се огледа е предприел маневра „ход назад“, без да пропусне движещия се през булеварда л.а. „****** ****“. Също така свидетелят Д., като водач на л.а. „***“ посочи, че не си спомня да е подал някакъв светлинен сигнал за да сигнализира потеглянето си от състояние на преустановено движение. От друга страна от изслушаната САТЕ съдът намира, че удара за л.а. „****** ****“ е бил непредотвратим. Вещото лице ясно е посочило, че опасната зона за спиране е 8,57 лева, а удара технически е бил предотвратим, ако водачът е предприел аварийно спиране на разстояние равно или поголямо от 9 метра. При посочена опасна зона от 8,57 метра, съдът не установява възможност за спиране. Така и самият свидетел ЕВ. посочи, че „другият водач даде внезапно назад, аз натиснах спирачката, но колата се изпързаля на 10 настилката и се чукна“. От друга страна не се установява водачът ЕВ. да е управлявал ППС с несъобразена и неразрешена скорост. По изложеното съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.