Решение № 252 от 28.02.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Пазарджик, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. П.а при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. П.а Гражданско дело № 20225220104034 по описа за 2022 година

Предмет на производството са предявени от М. Г. С. ЕГН ********** от гр.

Пазарджик, ул. „Св. А** представлявана от АД „**и“ , чрез адв. Е. **а , със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „П**, ** против ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. Па** 2 представлявана от кмета т П., искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 12000,00 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди; за сумата 239,78 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди , ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането съгласно чл. 84 ал.3 ЗЗД до окончателното изплащане.

Твърденията на ищцата са, че на 21.02.2022 около 18,00 ч. в гр. Пазарджик при движение в посока ул. „**в „ преди да достигне до заведението за бързо хранене, непосредствено преди ъгъла на ул. „**в“, вървейки по тротоара, видяла , че срещу нея се движат две жени. За да се размине, ищцата била принудена да слезе на уличното платно и така да продължи да се движи по него още не повече от два – три метра. Тогава неочаквано десният й крак попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на уличното платно с широка около 50 см. и дълга около 20-30 см. в близост до кръгла ревизионна шахта, в резултат на което получила травматични увреждания - счупване на външен латерален малелус,закрито. Постъпила веднага в болнично заведение, където още на същата вечер й била извършена оперативна интервенция с местна анестезия . В болничното заведение пролежала до 25.02.2022, когато била изписана с епикриза и й бил издаден болничен лист за 35 дни неработоспособност. Изписано й било лекарство във връзка с повишения риск от тромбози и на датата на първия указан контролен преглед била направена корекция на 1 гипсовата подложка и десния й крак отново бил гипсиран за още поне 35 дни. Твърди като последица от инцидента да е претърпяла болки и страдания, в периода на лечение и възстановяване била в невъзможност да се обслужва сама и зависима изцяло от грижите на близките си, търпяла ограничения във възможността да извършва обичайните ежедневни и домакински дейности, още повече , че жилището й се намирало на трети етаж на сграда без асансьор и слизането й качването по стълбите представлявало за нея допълнителен стрес и натоварване. Твърди се , че кракът на ищцата бил гипсиран общо 43 дни , след което й били назначени рехабилитационни процедури. Твърди и понастоящем, че не е напълно възстановена, тъй като има ограничен обем в движенията на увредения крак, изпитва болки особено при рязка промяна на времето. Всичко това се отразило на психиката й , като в резултат на изживения шок от злополуката, ищцата преживяла и негативни емоции, стрес и уплаха от неочаквания и внезапен инцидент, имала проблеми със съня, често изпитвала безпокойство, а неприятните спомени се връщали и към настоящия момент. Твърди също, че във връзка с лечението е направила разходи за закупуване на медикаменти , медицински такси и пр. касаещи лечението й на обща стойност от 239,78 лв.Претендира за обезщетяване на вредите от страна на ответната община и за ангажиране отговорността й в хипотезата на чл.49 ЗЗД поради неизпълнение от нейни служители на задълженията по чл.11 ал.1 ЗОбС , който вменява на общината задължение да управлява имотите и вещите общинска собственост в интерес на населението и съобразно разпоредбите на закона с грижата на добър стопанин. Претендира се и акцесорно вземане за лихва за забава върху посочените главници , считано от датата на увреждането.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор , в който оспорва исковете с доводи за недоказаност на увреждащото събитие и неговия механизъм, размера на претърпените вреди, както и прекомерност на претенцията за неимуществени вреди.Поддържа се и възражение , за съпричиняване от страна на ищцата. Сочат се доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното :

Анализът на събраните по делото писмени , гласни доказателства, както и приетото заключение на СМЕ дават основание на съда да приеме за безспорно установено, че на 21.02.2022 г. около 18,00 ч. в гр. Пазарджик при движение в посока ул. „**в „ преди да достигне до заведението за бързо хранене, непосредствено преди ъгъла на ул. „**в“, вървейки по тротоара, ищцата е претърпяла инцидент, като слизайки на пътното платно при разминаване с насрещно движещи се - неочаквано десният й крак попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на уличното платно в близост до кръгла ревизионна шахта, в резултат на което получила травматични увреждания - счупване на външен латерален малелус,закрито.

По делото е представена служебна бележка / без номер и дата – л.38 / , издадена от инж. Емилия Делирадева – гл. експерт в дирекция СТОС Община Пазарджик, според която съгласно заложената програма относно управлението на уличното осветление в гр.

2

Пазарджик, на датата на инцидента – 21.02.2022 г. , уличното осветление се е включило в 18,30 ч.

От показанията на разпитаните по делото свидетели ** и ** , както и от приложения по делото снимков материал , се установява , че на процесната дата инцидентът се случил след 18,00 ч. в непосредствена близост до Градския пазар. Пред едно заведение за бързо хранене тротоара бил зает , отвън имало пейки за хранене и за да се размине с две преминаващи жени, ищцата стъпила от тротоара на пътното платно. Попаднала в съществуваща на платното дупка в асфалта и си счупила глезена. Когато св. Барови отишли на място за да й помогнат там заварили двете жени присъствали на инцидента , които се опитвали да помогнат на ищцата. Ищцата не можела да си стъпва на крака и той бил силно подут. Много я боляло. Качили я в автомобила си и я закарали в нейния дом , където я посрещнал съпруга й .След това отсъствала от работа около 40 дни Св. ** твърди , че тя снимала на другия ден дупката в настилката и снимковия материал е този приложен по делото. Св. ** – съпруг на ищцата в показанията си установява, че на процесната дата ищцата му се обадила по телефона и му съобщила за инцидента. След като техните приятели я докарали с автомобила си , свидетелят закарал ищцата в спешното и там й направили снимки и необходимите прегледи. След това били напътени към Ортопедичното отделение и там се разбрало от направените снимки , че кракът е счупен. Ищцата останала в болницата 4- 5 дни. След като се прибрала в дома си обаче започнали нейните по-големи притеснения, тъй като жилището им се намирало на 4 етаж в сграда без асансьор и така ищцата била принудена да се изолира в дома си. Срещала трудности при придвижване с патерици и се наложило да ползва проходилка. След време тежкия й гипс бил сменено с олекотен и това улеснило придвижването й , но след 40-тия ден започнало възстановяването – физеотерапия.

Посещавали отделението по физеотерапия в Окръжна болница , което се намирало в мазето на лечебното заведение и за ищцата също било трудно да се придвижи , тъй като се изчаквало движението на асансьора. Съпругата му била с един бъбрек и поеманите от нея обезболяващи влошили здравето й. Започнали да отичат краката й. Животът се преобърнал изцяло. Преди правели неделни преходи в планината , а сега се чувствала стресирана и се страхувала да се разхожда. Около шест месеца след инцидента правили сватба на техния син и ищцата през цялото време не се чувствала конфортно , заради травмата си сменила няколко чифта обувки.

От събраните по делото многобройни писмени доказателства и изисканата медицинска документация, от свидетелски показания и заключението на вещо лице д-р Д.

И. П. по СМЕ се установява, че вследствие на произшествието ищцата е получила закрито неразместено счупване на външен латерален малеолус на десен крак , което е наложило гипсова имобилизация за 43 дни. Това е причинило трайно затруднение на движенията на десен долен крайник. Освен това вещото лице посочва, че С. е получила и контузия на лявото коляно по време на падането върху уличната настилка. Вещото лице е категорично, че описаните телесни увреждания са в причинно- следствена връзка с процесния инцидент.

Контузията на лявата колянна става е причинило на пострадалата С. болка за около 7 дни от 3 датата на травмата, поради което й е предписана медикаментозна терапия – обезболяващи при нужда и медикаменти забавящи кръвосъсирването. Възстановителният и оздравителен процес е продължил около 2 месеца и е приключил към момента. Счупването на С. е повлияло на ходенето и придвижването само за срока на временната нетрудоспособност.

Допустимо е да получава преходни болки в областта на счупването при промяна на времето. Експертът заявява , че болките на ищцата са били най- силни около инвазивните / оперативни / мероприятия, като впоследствие те постепенно са се редуцирали под въздействието на изписаната и проведена терапия. Към настоящия момент активните движения в глезенната става са в нормален обем, но най- вероятно ще има преходни търпими болки при промяна на времето.

По делото е допусната съдебно- психологична експертиза , като според експерта С. , във връзка с претърпения инцидент ищцата С. е претърпяла силна болка, която й е причинила страдание. Пак според заключението на експерта , страданието на този етап се причинява от самия спомен за случилото се, тъй като ищцата все още изпитва страх от неизвестността, който пък от своя страна завишава стойностите на нейната личностна и ситуативна тревожност. Вещото лице дава заключение, че травматичната ситуация дава своето отражение върху психическото и емоционално състояние и върху естествения житейски ритъм, стайлинг и женственост. Вещото лице дава заключение, че на този етап при ищцата С. все още има остатъчни елементи , свързани с психотравменото за нея преживяване.

При тези фактически данни от правна страна съдът приема следното.

Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По правило деликтната отговорност е лична и се носи от този, който със своите противоправни действия или бездействия е причинил вредите. Отклонение от това правило са чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД. Според първата норма този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, а според втората за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. И в двата случая отговорността е обективна и безвиновна, като разликата е в източника на вредите. Тази на възложителя по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни действия, докато тази на собственика, респ. лицето упражняващо надзор по чл.50 ЗЗД произтича от самата вещ.

В съдебната практика е изяснено /ППВС № 17/193г. и ППВС № 4/1975г./, че ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод изпълнение на възложена работа, отговорността пред увредения е за този, който е възложил работата по чл.49 ЗЗД. В настоящия случай предмет на делото е именно отговорността на ответната община по чл. 49 ЗЗД за репариране на имуществени и неимуществени вреди.

4

По делото не е спорно, че мястото на произшествието е улица с тротоар, която е публична общинска собственост на ответната Община Пазарджик по чл.3, ал.3 и чл.8, ал.3 ЗП във вр. с §6, т.6 от ДР на ЗДв.П . На основание чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно §1, т.12, 13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженият а , както и задължения за сигнализиране незабавно препятствията п о общинските пътища и улици, в тази част тротоари за пешеходно придвижвана, с отстраняването им във възможно най-кратък срок-чл.167, ал.1 ЗДв.П и арг. от чл.3, ал.2 ЗДв.П. В качеството си на юридическо лице общината осъществява тези дейности чрез свои служители и/или други лица, на които е възложила изпълнението им.