Решение № 274 от 11.12.2020, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. гр.Несебър , 11.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Диана И. Каравасилева

Петър С. Петров като разгледа докладваното от Петър С. Петров Административно наказателно дело № 20202150200707 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “КРИПТОС 2018“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Несебър, ж.к. Кошарите, комплекс „Виктория Рол Гарден“ № ** представлявано от Стоян Стефанов Великов, против Наказателно постановление № 496722F503468 от 23.01.2020г., издадено от Даниел Тодоров Вълканов – Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр. 2-о, вр. ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.11** ал.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и при допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно наказателното производство. Посочва, че при приложение на санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, изр. 2-о, вр. ал.1 от ЗДДС административно наказващият органн е бил длъжен да посочи в НП дали нарушението е довело или не до неотразяване на приходи, което не е сторено, нито пък това обстоятелство е посочено в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, по който начин е налице разминаване между описаното нарушение и наложената санкция. Същият този довод – липсата на твърдения, че нарушението е довело до неотразяване на приходи – жалбоподателят използва като довод и за да обоснове, че се касае за маловажен случая, като освен това счита, че нарушението представлява пропуск, 1 който е своевременно остранен.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделна молба, подадена от процесуалния му представител, се заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.

Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, като счита, че нарушението е безспорно установено от събраните по делото доказателства, случаят не е маловажен, поради което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 03.08.2019г. за времето от 20:56 часа до 21:40 часа е била извършена проверка на търговски обект – магазин за спортни стоки, находящ се в к.к. Слънчев бряг, хотел „Петер Хаус“, стопанисван от “Криптос 2018“ ЕООД, в качеството му на наемател. Проверката е била извършена от Николай Кирилов Савов – „инспектор по приходите в ЦУ на НАП, ГД“ФК“, и Благой Христов Иванов – „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, ГД“ФК“, в присъствието на Ивелина Великова Великова с ЕГН ***, която е изпълнявала длъжността „продавач-консултант“, а за резултатите от проверката е бил съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0344641 / 03.08.2019г., според съдържанието на който, преди легитимиране на органите по приходите, е извършена контролна покупка, за която е издаден фискален касов бон № 0000500 / 03.08.2019г. след приемане на плащането в брой от продавач-консултанта, от монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „Dateks DP-150“, ИН на ФУ DT78616** ИН на ФП 0278616** като стойността на покупката е била 15 лева. След легитимиране на органите по приходите е отпечатан дневен финансов „Х“-отчет и е връчен и собственоръчно попълнен опис на паричните средства в касата от Ивелина Великова Великова с ЕГН *** на длъжност „продавач-консултант“; обектът представлява магазин, в който се предлагат мъжки и дамски спортни дрехи, шапки, детски играчки, слънцезащитни кремове, дамски чанти, фитнес аксесоари, като цените варират от 3 лева за детска играчка до 65 лева за спортен екип. Фискалното устройство не е свързано към компютърна конфигурация с инсталиран програмен продукт. В обекта има и ПОС терминал на Пощенска банка. В хода на проверката се установило, че в търговски обект не се съхранява свидетелство за регистрация на фискалното устройство във връзка с което се е поставил стикер „Съобщение“. Наредено било на управителя на дружеството да се яви, или чрез упълномощено лице, на 07.08.2019г. в 10:00 часа за представяне на писмени документи, между които и Свидетелство за регистрация и паспорт на фискалното устройство, договор за сервизно обслужване, както и за съставяне и връчване на АУАН. Тези изискани от 2 управителя документи са били представени лично от управителя на „Криптос 2018“ ЕООД при явяването му на 07.08.2019г. в сградата та ТД на НАП-Бургас.

На 07.08.2019г. е бил съставен АУАН № F503468 от Николай Кирилов Савов – инспектор по приходите в ЦУ на НАП за това, че на 03.08.2019г. в 20:56 часа при извършена проверка в търговски обект – магазин за спортни стоки, находящ се в к.к.

Слънчев бряг, хотел „Питер Хаус“, стопанисван от „Криптос 2018“ ЕООД, ЕИК ***, се установило, че в обекта не се съхранява свидетелство за регистрация на фискално устройство модел „Datecs DP-150“ с ИН на ФУ DT786168 и ИН на ФП № 02786168. За извършената проверка и направените констатации е съставен ПИП сер.АА № 0344641/03.08.2019г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.11** ал.4 от ЗДДС. Освен от актосъставителя и законния представител на дружеството-жалбоподател, актът е подписан от двама свидетели по съставянето на акта, на които са посочени единствено трите имена без други данни.

При съставянето на връчването на акта законният представител на дружеството е вписал като възражение в него, че „Свидетелство се съхранява в търговския обект“.

Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава изложените от него факти в акта относно констатациите при проверката, като уточнява, че са имали предварителна информация за стопанисващия обекта, че при проверката на обекта е присъствало само лицето, работещо там като продавач-консултант, но не си спомня отговора на последния относно причината за непредставянето при проверката на Свидетелството за регистрация на ФУ.

Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта, също е приел, че е нарушен чл. 42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.11** ал.4 от ЗДДС и е наложил санкцията.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 10.07.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 17.07.2020г.

При съставянето на акта е допуснато нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН, тъй като на свидетелите по акта Теодора Христова Лазова и Светослав Димитров Димитров не са посочени нито ЕГН нито адресите им. Цитираната разпоредба е въвела изискване за посочване на точни данни относно свидетелите, които са необходими с оглед тяхното индивидуализиране и възможността за призоваването им. В случая на тези свидетели не е 3 посочена дори местоработата им (напр. ако са служители на НАП) така, че да може да се осигури призоваването им и разпитът им относно обстоятелствата по съставяне на АУАН, което при всички случаи нарушава правата на нарушителя и лишава съда от възможността да изследва всички обстоятелства по делото. Това процесуално нарушение е основание да се приеме, че в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, имащо за последица издаване на незаконосъобразно наказателно постановление, и което е самостоятелно основание са неговата отмяна.

Отделно от това, настоящата инстанция намира, че нарушението, описано в акта и наказателното постановление не е доказано от събраните по делото доказателства. Вярно е, че Свидетелството за регистрация на ФУ не е било представено на проверяващите в деня на проверката в обекта, но актосъставителят не посочва причините за това – напр. дали то не се намира в обекта или се намира в обекта, както и възразил законният представител на дружеството при съставянето и връчването на акта, но служителят, който единствен е присъствал на проверката не знае къде точно в обекта този документ се съхранява.

Актосъставителят при разпита му изрично посочва, че не си спомня какво обяснение е дадено от продавач-консултанта. Проверяващите не са направили необходимото да изяснят този съществен факт – дали действително документът се съхранява в търговския обект и се е намирал там към момента на проверката, защото дори не са направили опит да се свържат с управителя за категоричното установяване на това обстоятелство. Приели са само, че щом не им се представя, значи не се съхранява в обекта. Административно наказващият орган пък въобще не е съобразил възражението срещу акта, а оттам и да изясни причините, породи които документът не е бил представен на проверяващите, а вместо това също, подобно на актосъставителя, е приел, че той не се съхранява в обекта.

Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., „Лицето по чл.3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект свидетелство за регистрация на ФУ”. В разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС са уредени няколко състава на нарушения с различни изпълнителни деяния, а именно: нарушаване на реда и начина на одобряване на типа, за регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или неизпълнение на изискванията за дистанционна връзка с НАП и предвидени съответни наказания за физически и юридически лица. В обжалваното НП не е посочен конкретния релевиран състав, характеризиращ изпълнителното деяние, представляващо един от изброените в чл.185, ал.2 от ЗДДС. Изложените обстоятелства в акта и НП описват неизпълнението на задължението на лицето по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ да съхранява в търговския обект свидетелство за регистрация на ФУ. Тези факти обаче не съответстват на нито един от предвидените в чл.185, ал.2 от ЗДДС състави. Редът за одобряване на типа, за регистриране и въвеждане в експлоатация, за отчитане, за сервизно обслужване на фискалните устройства е уреден поотделно и изрично съответно в глава втора, трета, пета и седма от цитираната по-горе наредба. Систематически разграничени от тях са задълженията за съхраняване на документи, едно от които това по чл.42, ал.1, т.1 - уредени в глава шеста 4 от наредбата. Мястото на тези задължения, включително и приетото за неизпълнено в случая и съществената разлика в естеството и съдържанието им при сравнение със задълженията по Глави втора, трета, пета и седма от наредбата, формират извода, че нарушаването на реда за съхраняване на документите по глава шеста, не е измежду предвидените в разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Изричната регламентация на последната не допуска разширително тълкуване и прилагането й за непредвидени в нея нарушения, близки или граничещи по своите белези с уредените. Поради което съдът намира, че деянието, отразено в НП, не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.

Наред с това счита, че неправилно не е била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Дори и да е приел, че доказателствата установяват, че търговецът не е изпълнил задължението си по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, което нарушение е на формано извършване, от събраните по делото доказателства би могъл да направи обоснован извод за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона.