Решение № 34 от 22.04.2025, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Асеновград, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20255310200143 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба подадена на 05.02.2025г. от В. Ц. И., с ЕГН ********** с адрес село Белащица, общ.Родопи, обл. Пловдив, *, чрез адв. Т. И. от АК Пловдив, против Електронен фиш за налагане на глоба № 8505770336 издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /А „ПИ“/, с който на основание чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на В. Ц. И., с ЕГН ********** с адрес село Белащица, общ.Родопи, обл. Пловдив, * е наложена глоба в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП и по чл. 10б, ал.5 от ЗДвП заплащане на такса в размер на 146 лв.

Жалбоподателят В. Ц. И. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата, оспорва изцяло вмененото с обжалвания фиш нарушение и счита, че той следва да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен. Основното искане в жалбата е да се вземе предвид постановеното Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/24г. на СЕС във връзка с приложението на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Сходно становище изразява и повереника на жалбоподателя адв. Т. И., който се 1 явява в хода на съдебното заседание. В допълнение към тях същия депозира и допълнителни бележки, както претендира за присъждане на направените по делото разноски.

За АНО не се явява представител. От постъпилото становище подадено от представителя на въззиваемата страна- юрисконсулт *, се установява,че в същото се излагат доводи за потвърждаване на ЕФ, като правилен и законосъобразен.

Алтернативно, ако съдът приеме, че следва да се приложи решение на СЕС по дело С61/2023г. се излагат доводи да корекция на обжалвания ЕФ, като при изменение на наложеното наказание то следва да се определи в съразмерен и справедлив размер.

Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение или алтернативно, се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатски хонорар.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Атакуваният електронен фиш бил издаден затова, че на 29.09.2022г. в 03.22 часа в Община Асеновград на път 86, км. 28+570, включен в обхвата на платената пътна мрежа, посока намаляващ километър, чрез автоматизирано устройство №30862, представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси /ЕССПТ/ по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 86, км.

28+570, било установено нарушение с ППС –влекач „Ивеко ЛД 440 Е 43 Т“ с рег.№ РВ 2440 АК с техническа допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ППС-ЕВРО 0, без ремарке, за което частично не е била заплатена дължимата държавна такса по чл.10, ал.1,т.2 от Закона за пътищата, като за посоченото ППС има маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената. За същото електронната система за събиране на пътни такси е генерирала доказателствен запис по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу собственика на автомобила - В. Ц. И., с който на основание чл. 179 ал. 3б от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП и по чл. 10б, ал.5 от ЗДвП заплащане на такса в размер на 146 лв.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за основателна.

В действителност анализа на приложените по делото доказателства установяват, че при съставяне на обжалвания ЕФ са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат неговата отмяна.

Безспорно по делото се установява, че собственик на заснетото ППС - влекач „Ивеко ЛД 440 Е 43 Т“ с рег.№ РВ 2440 АК с техническа допустима максимална маса 18 000, брой оси 2 е именно В. Ц. И. от с.Белащица. За същото ППС се отнася текста 2 на чл. 10, ал. 1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, съгласно който „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние- тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък“. Съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.3 от ЗП /в сила към 29.02.2022г./ „Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането є дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки“. Размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 / Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние приема с Приета с ПМС № 285 от 10.12.2018 г., или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му - чл. 10б, ал. 4 от ЗП. Условията и редът за събиране на таксите по чл. 10, ал. 1 и 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от ЗП, начините за изчисляването и заплащането им, са регламентирани с цитираната Наредба.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата, „ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП могат да ползват платената пътна мрежа след предварително заплащане на тол такса за деклариран предварително заявен маршрут“. От текста на чл. 16, ал. 2 от Наредбата се установява, че „При предварителното заплащане на тол такса се издава маршрутна карта, която позволява на едно пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.

3 от ЗП да премине еднократно разстояние в обхвата на платената пътна мрежа от начална до крайна точка, с допълнителни, предварително посочени междинни точки, които не могат да са повече от четири“. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че за заснетото на 29.09.2022г. в 03.22 часа ППС- влекач „Ивеко ЛД 440 Е 43 Т“ с рег.№ РВ 2440 АК, което е категория N3, е имало издадена 3 маршрутна карта №22092870942670 важаща за пътен /тол/ сегмент № 1008609578, но платената тол такса е била за ППС-клас 2 „Камиони и Кемпери под 12 тона“ вместо ППС-клас 3 „Камиони и Кемпери над и 12 тона“. Списъка на видовете, пътища, тол сегменти и техния обхват е посочен приложение към приетото на основание чл.10, ал.3 от ЗП Решение № 101 от 20.02.2020г. на МС за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса.

Предвид това, че за заснетото ППС не е била платена дължимата пълна пътна такса, то установеното прави нарушението съставомерно по чл. 102, ал.2 от ЗДвП. Съгласно този текст „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10,ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него“. Доколкото по делото няма данни ППС да е имало ползвател, то адресат на тази норма се явява именно собственикът В. И.. За нарушение по този текст следва да намери приложение чл. 179, ал.3б от ЗДвП, съгласно който „Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв.“ Към настоящия момент, съгласно текста на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП за нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП, заснети от електронната система по чл. 167а, ал. 3 може да бъде издаден електронен фиш, какъвто е бил издаден и е предмет на настоящето дело. В случая обаче, следва да бъде съобразено и това, че установеното нарушение е на 29.09.2022г., като към онзи момент текста на чл.189ж, ал.1 от НК, възможността за издаване на ЕФ е бил приложима само за нарушенията по чл. 179, ал.3 от ЗДвП, като това не е било налично за нарушенията по чл. чл.179, ал.3б от ЗДвП, като е следвало тяхното установяване и санкциониране да стане по общия ред предвиден по ЗАНН,т.е. съставяне на актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления. Издадения ЕФ се явява незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени на това основание.

Основание за отмяната на ЕФ се явява и обстоятелството, че наложената спрямо собственика В. И. глоба противоречи на т. нар. „принцип на пропорционалност“. За приложението на този принцип, от значение се явява текста на чл. 179, ал.3б от ЗДвП, където е предвидено, че „Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.

10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.“ Анализа на същата, на практика дава основание да се 4 направи извод, че е налице противоречие на разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на решение по дело № С-61/2023 г., както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б от ЗДвП - да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.