Определение № 126 от 15.04.2022, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Сливен, 15.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Частно наказателно дело № 20222200200125 по описа за 2022 година

Производството е по чл.243 ал.5 и следващите от НПК т.е. за проверка на постановление за прекратяване на наказателно производство.

Образувано е по жалба от адв. Щ.Щ. от АК – Хасково, в качеството му на пълномощник на Т.Г.В. - действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетните С. Т. АТ., И.Т.А., Б.Т.А. Ц.Т.А.., М.Т.А.. и З.Т.А.., срещу постановление от 07.10.2021 г. на Окръжна прокуратура – Сливен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 524/2018 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 1238/2018 г., пор.№ 122/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен.

С атакуваното постановление Окръжна прокуратура – Сливен на основание чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК т.е. поради липса на престъпление е прекратила наказателното производство, водено за престъпление по чл.343, ал.4 вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 26.04.2018 г. в землището на гр. Сливен, при управление на МПС – лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № *******, са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена смъртта на Д.С.Е. и Т.М.А.

В жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, приложена по чнд № 376/2021г. на Окръжен съд – Сливен, се заявява, че постановлението на Окръжна прокуратура - Сливен е постановено в нарушение на процесуалния закон и противоречи на основни принципи на наказателното производство, а именно принципът на разкриване на обективната истина и принципът на вземане на решения по вътрешно убеждение, като се оспорва извода, че в случая се касае за случайно деяние и не следва да се ангажира наказателната отговорност на водача на автомобила Б.И. По повод на последното се заявява, че по делото са събрани достатъчно доказателства за нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на И., които се намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и противоправния резултат от него. Навеждат се подробни съображения по основния въпрос предмет и на атакуваното постановление - възникнала ли е въобще за свидетеля И. необходимост да реагира на създалата се ситуация и бил ли е длъжен да реагира чрез спиране на автомобила или намаляване на скоростта. Изразява се несъгласие с отговора на 1 прокуратурата на този въпрос, че И. не е следвало да реагира с намаляване на скоростта или спиране, тъй като всички събития се случват в опасната му зона за спиране и той нито е бил длъжен, нито е могъл да ги предвиди. Като неправилен се определя извода, че опасността за водача е възникнала не от началния момент на възприемане на каруците, а от момента на разкъсване на връзката между оковете на едната каруца и хамута на коня, довело до разпрягането на коня от каруцата, при което настъпването на ПТП е било непредотвратимо за водача на лекия автомобил, тъй като именно в този момент телата на пострадалиите изпаднали от каруцата и тогава те попадали в опасната зона за спиране на лекия автомобил.

Заявява се, че така приетото от прокурора не отчита фактическата пътна обстановка непосредствено преди настъпването на ПТП и поведението на участниците в него, защото се идентифицира момента на възникване на опасността с момента на настъпване на нейната реализация, което противоречало на практиката на Върховния съд в няколко цитирани решения. Сочи се, че според тези решения моментът на възникване на опасност за движение е в зависимост от компонентите на конкретната пътна ситуация и пътни условия и началният момент на възникване на една опасност се покрива с началния момент за предприемане мерки за безопасност от водача. В жалбата се описва фактическа обстановка, водачът на автомобила е възприел каруците в зоната на прехода през левия завой, предхождащ мястото на удара т.е. в момента на възприемане на каруците автомобилът се е намирал на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране спрямо нивото на мястото на удара с телата. Коментира се заключението на вещите лица по втората автотехническа експертиза, според което опасността е правно понятие и моментът на нейното възникване следва да се определи от правоприлагащия орган, но се заявява, че въпреки това те са дали отговор само на един от вариантите за възникване на опасността, като в експертизата приемат, че тя е възникнала на разстояние от около 43 метра от мястото на удара, когато водачът на лекия автомобил е възприел опасността и всъщност е реагирал със спиране моментът, когато се разкъсва кинематичната връзка между коня и каруцата. В тази връзка се заявява, че според заключението моментът на реагиране чрез спиране от страна на водача на лекия автомобил се приравнява с момента на възникване на опасността за него, което се определя като крайно неправилно и неиздържано в случая, тъй като по тази логика водачът винаги ще е реагирал на опасността своевременно. Сочи се, че този извод е възприет от прокурора в постановлението му като част от обосновката за липса на противоправно поведение, а именно, че водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати ПТП спрямо началния момент на разкъсване на връзката между коня и каруцата. Това заключение принципно не се оспорва, но се заявява, че в случая не разкъсването на връзката между коня и каруцата е моментът, когато възниква опасността за водача на автомобила, както и че опасността в случая е възникнала много по-рано. В подкрепа на тази теза е цитирана и практика на ВКС, съгласно която: „Избирането на скоростта на движение и преценката на водача за опасност трябва да бъдат съобразени от него предварително /Решение № 185 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г. на ВКС/; „При преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал.

2 ЗДвП е необходимо да се даде обоснован отговор дали водачът на МПС е бил длъжен да 2 очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективната и субективна страна той да е възприел пострадалия като опасност и дали има виновно нарушение на конкретни правила за движение /Решение № 185 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г. на ВКС/. Коментира се и обстоятелството, че в конкретния случай се касае за каруци теглени от коне и цитира следната практика: „Наличието на животни на пътното платно и в близост до него задължава водачите на пътнотранспортни средства да увеличат вниманието си и да преминат през този участък на пътя бавно, за да гарантират безопасността както на животните, така и на придружаващите ги лица. Обстоятелството, че пострадалият, придружител на животните, е попаднал в опасната зона за спиране при неспазване на посочените изисквания на закона не оневинява водача на превозното средство. /Решение № 658 от 25.Х.1991 г., по н.д. № 541/91 г., III н.о., докладчик председател на отделение Н.Х./, както и „При преминаване покрай животни водачите следва да намаляват скоростта, независимо дали същите се движат свободно, или са впрегнати, водени или яздени /Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК/. В този смисъл се обосновава извод, че самата поява на животни в обсега на пътя, представлява препятствие /опасност/, с която водачът на автомобила би следвало да съобрази скоростта и поведението си, то от момента, в който ги забележи, независимо е и в какво положение са животните на пътя, тъй като те могат да се подплашат от приближаващо се МПС и да се отклонят в една или друга посока. Сочи се и практика на ВКС, касаеща съблюдаване от водача на конкретната пътна обстановка, съгласно която „По време на движение водачът е длъжен да наблюдава цялото платно за движение, а не само лентата, в която е разположено моторното превозно средство и да възприема опасностите, от която и страна на пътя да възникнат" /Решение № 21 от 4.II.1987 г. по н. д. № 574 / 86 г., III н. о. /, както и че „Водачите на пътни превозни средства са длъжни да наблюдават пътя всеобхватно и да се съобразяват с поведението на останалите участници в движението, като предприемат задължителните за тях действия за предотвратяване на произшествие /Решение № 134 от 9.IV.1985 г. по и. д. № 106 / 85 г., III н. о./. Въз основа на това се обосновава извод, че в случая водачът на лекия автомобил е бил длъжен съобразно пътната обстановка, включително и поведението на другите участници в движението, да предвиди възникването на опасност, като той е имал и обективната възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпване на призшествието, ако е реагирал от момента, в който е възприел двете каруци, тъй като тогава те са отстояли на разстояние много по-голямо от опасната му зона за спиране при избраната от него скорост на движение от около 72 км/ч. Според жалбата по тези причини действията на водача на лекия автомобил за намаляване на скоростта и ефективно спиране на автомобила са несвоевременни и закъснели спрямо момента на възприемане на двете каруци, които с оглед движението си по пътното платно са представлявали опасност за останалите участници в движението, поради което поведението на Б.И.се явява противоправно и обосновава неговата виновност за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Жалбоподателят аргументира необходимостта да се изследва от техническа гледна точка и другата хипотеза - когато опасността е възникнала в момента, в който Б.И.е 3 могъл и е следвало да възприеме изпреварващите се каруци, движещи се една до друга с висока скорост в близост до средата на пътното платно и лентата за насрещно движение, като в тази насока се сочи, че такова искане е била направено в досъдебното производство но не е било уважено, което мотивира извод, че липсва пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, поради което и обжалваното постановление не разкрива обективната истина, не е постановено по изискваното от закона вътрешно убеждение и следва да бъде отменено. Настоява се за отмяна на атакуваното постановление и за връщане на делото за продължаване действията по разследването, като бъдат дадени задължителни указания за извършване на повторна автотехническа експертиза, при която вещото лице да даде отговор на поставените задачи, като приеме, че опасността за водача Б.И.е възникнала от момента, в който той е могъл да възприеме движещите се срещу него каруци.

Впоследствие е депозирано и допълнение към жалбата, приложено в чнд № 14/2022г. на Окръжен съд – Сливен, в което се сочи, че водачът Б.И.е бил разпитван по съдебна поръчка пред СлРС като свидетел по гр.дело № 10173/2018г. по описа на СГС и е депозирал показания различаващи се от показанията му депозирани в досъдебното производство по съществени обстоятелства вкл. относно механизма на възникване и протичане на произшествието и неговите възприятия за това. Настоява се за извършване на повторен разпит на този свидетел в наказателното производство.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с доказателствата съдържащи се в материалите по представеното досъдебно производство, като провери правилността на атакувания прокурорски акт и като прецени и обсъди изтъкнатите доводи и съображения в жалбата, намира същата за допустима, тъй като подадена в срок и от лице имащо качеството на пострадал в наказателното производство. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по отношение на оплакването за неизясненост на фактическата обстановка респ. за незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство, както и по отношение на искането за неговата отмяна.

Досъдебното производство е започнато на 26.04.2018г. по реда на чл.212 ал.2 от НПК т.е. със съставяне на първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, за престъпление по чл.343 ал.4 от НК, затова че на 26.04.2018г. на път SLV № 3089 км.2 в землището на общ.Сливен, при управление на МПС – лек автомобил марка „Рено Лагуна“ с рег.№ ******* е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.С.Е. и средни телесни повреди на Т.М.А.и Н.Й.И.