Решение № 139 от 22.03.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11402/2020
- Вид
- Решение № 139
- Подписан
- 22.03.2021
- В сила
- 15.04.2021
- Състав
- Иван Стойнов
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 139 гр. Варна , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Иван Стойнов като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20203110111402 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „*, със седалище и адрес на управление: гр. * срещу Е. Д. А., ЕГН **********, с адрес: с. *, с която е предявен регресен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 336,84 лв. /две хиляди триста тридесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща сбора от стойността на платеното от застрахователя обезщетение /2 321,84 лв./ на увреденото лице за претърпени имуществени вреди по л.а. марка Л* модел *, с рег. № В*, вследствие на настъпило на 05.10.2017 г. ПТП, причинено от ответника и стойността на ликвидационните разходи /15 лв./, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /15.09.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът „*АД твърди, че на 22.12.2017 г. е изплатил по преписка № 44010311708591 обезщетение в размер на 2 321,84 лв. на увреденото лице – КООПЕРАЦИЯ АУТОМОТОР, за настъпили при ПТП на 05.10.2017 г. имуществени вреди на застрахования л.а. марка *, модел *, с рег. № *. Сочи, че ответникът е виновният за произшествието водач, който е управлявал неговия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Излага, че ответникът е получил на 16.03.2018 г. покана да възстанови изплатеното обезщетение, както и ликвидационните разходи по щетата в размер на 15 лв., но към настоящия момент задължението не е погасено. Счита, че същото му се дължи на основание чл. 411 КЗ, моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответникът Е. Д. А. не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание същият се явява лично и прави изрично признание на исковете.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Моли за постановяване на решение при признание на иска.
1
Съдът е прекратил съдебното дирене и е уведомил страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска.
Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на предявените искове от страна на ответника.
Отправено е и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен.
С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 472,28 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и 93,47 лв. държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Д. А., ЕГН **********, с адрес: с. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*, със седалище и адрес на управление: гр.*, сумата от 2 336,84 лв. /две хиляди триста тридесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща сбора от стойността на платеното от застрахователя обезщетение /2 321,84 лв./ на увреденото лице за претърпени имуществени вреди по л.а. марка *, модел *, с рег. № *, вследствие на настъпило на 05.10.2017 г. ПТП, причинено от ответника и стойността на ликвидационните разходи /15 лв./, на основание чл.
411 КЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /15.09.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Е. Д. А., ЕГН **********, с адрес: с. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*7, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 565,75 лв. /петстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят по представената с исковата молба банкова сметка на ищеца в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с IBAN:
BG94UBBS88881000290544.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2