Решение № 32 от 22.03.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. К., 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211500600541 по описа за 2021 година Производството е по въззивно, по реда на гл.21 от НПК

Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия АЛ. Б. К. срещу присъда № 260041/12.07.2020г, постановена по НЧХД № 342/2021 г. по описа на Кюстендилски районен съд (КнРС). С жалбата се правят оплаквания за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на присъдата. Сочи се, че деянието е несъставомерно поради наличие на хипотезата по чл.12, ал. 1 от НК. Твърди се, че присъдата е постановена в нарушение на чл. 287 от НПК, тъй като съдът е приел за установени фактически обстоятелства, различни от изложените в тъжбата без изменение по реда на цитираната разпоредба. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна, както и за отхвърляне на гражданския иск

С жалба- допълнение са развити пространни съображения за постановяване на присъдата в нарушение на чл. 13, чл.14 ,чл.107, ал.5 и чл. 305 ал. 3 от НПК. Заявено е алтернативно искане за намаляване на размера на обезщетението, поради неговата несправедливост

По време на въззивните съдебни прения повереникът на частния тъжител е пледирал за потвърждаване на присъдата, като правилна.

Подсъдимият е поддържал доводите в жалбата и допълнението й за неправилност на присъдата. Заявил е, че липсват доказателства за нанесен от него на пострадалия 1 юмручен удар. Отбелязал е, че може ръката му да е срещнала лицето на пострадалия, но само, за да защити съпругата си.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на жалбата, доводите на страните и доказателствата, и след служебна проверка на присъдата в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваната присъда, КнРС е постановил, че П Р И З Н А В А подсъдимия АЛ.

Б. К., с посочена самоличност,

ЗА ВИНОВЕН в това, че на *********г. в

****************, пред ********, е причинил лека телесна повреда на КР. АЛ. СТ., с ЕГН **********, съпроводена с разстройство на здравето и причинена с удар с ръка в лявата част на скулата, изразяваща се в кръвонасядания по кожата на лява буза, представляваща разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и при условията на чл.78а НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба“ в размер на ************ (*********) лева.

С присъдата КнРС е ОСЪДИЛ подсъдимия да заплати на КР. АЛ. СТ. , с посочени лични данни, чрез неговата майка С. Г. СТ. сумата ************ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на нанесената му лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *********г. до окончателното й изплащане, като за разликата от ************ лева до пълния претендиран размер от ******* лева, искът е отхвърлен, като неоснователен. Осъдил е подсъдимия и да заплати на К., чрез неговата майка сумата от ****** лева, представляваща сторени от него деловодни разноски.

С присъдата е ОСЪДИЛ подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд – гр.Кюстендил държавна такса в размер на **** (**********) лева за уважения размер на гражданския иск.

За да постанови присъдата си КнРС е провел съдебно производство в съответствие с разписание в НПК правила. Не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните, което да е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Събрал е по предвидения в НПК ред относими към предмета на делото доказателства. Въз основа на същите е приел за установена ясно изложена в мотивите на присъдата фактическа обстановка. Тя кореспондира изцяло със събраните по надлежния ред доказателства, които изясняват пълно, всестранно и обективно обстоятелствата по делото. След преценка на доказателствата, КнОС споделя фактическите изводи на КнРС. Приема за установена следната фактическа обстановка:

Към ********* г. подс. А. Б. К. и свид. Б.Л. живеели на семейни начала. Често посещавали родния ********** на св.Л., в който отсядали в дома на родителите й, находящ се на ул. *************. Къщата им се намирала срещу входната врата на вх.“Б“, на намиращия се на същата улица

*********. В него, на **********, живеело семейството на тъжителя К.С., състоящо се от баща А. С. и майка С.С..

Между семействата на подсъдимия и тъжителя имало спор за паркоместа. Първо св.С. пъркирал пред гаража на къщата на сем.Л., а те не били съгласни, после подсъдимият 2 започнал да паркира под терасата на апатамента на сем. С.и и те били против.

Подсъдимият, когато паркирал автомобила си под терасата на семейството на тъжителя, често намирал автомобила си нацапан или в близост до него св.С. паркирал семейния си автомобил, по начин затрудняваш излизането на автомобила на подсъдимия от паркомястото. По този повод отношенията между двете семейства се влошили.

На ********* г. подсъдимия и св.Л. отпътували от гр.К. за С.. Завалял дъжд, подсъдимият пуснал чистачките и цялото панорамно стъкло побеляло. Установил, че по стъклото има нещо лепкаво. Опитал да го изчисти, но било много трудно.

Това наложило отново да се върнат пред къщата им в гр.К.. Там съпругата му и децата им влезли в къщата, а подсъдимият започнал да чисти стъклото с препарати. Семейството на подсъдимия смятало, че стъклото е нацапал тъжителя.

Докато чистел стъклото, покрай подсъдимия минала св. С.С. - майка на тъжителя КР.

АЛ. СТ.. Видяла я св.Л. и му я показала. Подсъдимият бил много ядосан и започнал да вика към св.С., казвайки й:“ *********************************“. Тя не му отговорила нищо и продължила по пътя си.

От прозореца го наблюдавал и тъжителя, който му казал

„****************“. Подсъдимият му отвърнал, като също го обидил.

За случилото се св.С. телефонирала на съпруга й- свид. А. С., който бил в дома на св. В.А.. Последният докарал с автомобила си св. С. пред блока му.

Там се срещнали св.А. С. и подсъдимия. Възникнал спор за течността, изсипана върху автомобила на подсъдимия. Подсъдимият бил застанал срещу св.С. и двамата се разправяли. На улицата излезли тъжителят К.С., а след него и свид. Б. Л.. Тъжителят застанал от лявата страна на баща си-св.С.. Св.Л. се насочила към тъжителя, защото предположила, че той е излял течността.

Когато много го приближила, тъжителят отстъпил леко назад и с две ръце я изблъскал, като я отдалечил от себе си. Последното възприел подсъдимия с периферното си зрение. Веднага протегнал ръка и ударил тъжителя К.С. с дланта си, присвита като юмрук, в лявата буза на лицето му, с мотив да защити съпругата си . Като видял това св.С. скочил към подсъдимия. Всички били много изнервени и започнали да се дърпат, за да не допуснат да бъде ударен някой от близките им на мястото.

Взаимно се и обиждали. Св. А. С. заявил, че ще се обади в полицията и всеки преустановил действията си спрямо другия в очакване на полицията. Св.С. позвънил на тел.112 и на място пристигнал полицейски патрул от РУ- Кюстендил, в състав от св. Е..

Пред него тъжителя и св.С. заявили, че на тъжителя е ударен шамар от подсъдимия. По бузата на тъжителя имало зачервяване.

След случая тъжителят бил прегледан от лекар. За прегледа бил съставен Лист за преглед.

Тъжителят бил прегледан и от д-р Н., на 14.01.2021г., в МБАЛ „Д-р Н.Василиев“ гр. К., който му издал медицинско свидетелство, На 14.01.2021 г. св.Ал.С. подал заявление в КнРП за нанесен побой на тъжителя.

С постановление от 05.03.2021г. на Районна прокуратура- Кюстендил е отказано 3 образуване на досъд.п-во,поради липса на доказателства за престъпление от общ характер.

Според приетата от КнРС съдебномедицинска експертиза, при процесния инцидент на *********г. на КР. АЛ. СТ. е причинено КРЪВОНАСЯДАНЕ по кожата на лявата буза, в областта на скулата, от действия на твърди тъпи предмети (по механизма на удари и-или натиск с или върху такива) и отговорят да са получени по време и начин, за които се съобщава от тъжителя – нанесен удар с юмрук в областите на лицето.

Травматичните увреждания, според в.л., са причинили болка и страдание и за пълното възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес /като в случая/ са необходими около 10-12 дни. В с.з. вещото лице е допълнило заключението си, като е посочило, че увреждането, по принцип, е възможно да се получи при удар с ръка , с част от удар на ръка или шамар с отворена ръка.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните от КнРС свидетели А. Георгиев С.-баща на тъжителя (л.56г, заявил, че подсъдимият ударил с юмрук сина му-тъжителя в лявата част на лицето, след като той преди това отблъснал с ръце приближилата се много до него съпруга на подсъдимия), св.В. С. А. (заявил, че видял подсъдимия да удря К. с вътрешната част на юмрука в лявата част на лицето ), св. Б. П. Л. –фактическа съпруга на подсъдимия (л.58-60, заявила, че подсъдимият е протегнал ръка, за да спре тъжителя да не я блъска и го спрял, но не е видяла да бъде ударен от подсъдимия ) и св.П. Д. Л.-баща на фактическата съпруга на подсъдимия (л.60,заявил, че подс.е протегнал ръката си, за да предпази дъщеря му от бутането на тъжителя и тъжителят се ударил в протегната ръка), и св. Е.-полицай (л.84), както и от медицинско свидетелство, Амбулаторен лист за преглед, заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза по делото (л.52) и Справка за съдимост ( л.69).

Правилно КнРС не е дал вяра на показанията на свидетелите Б.Л. и П. Л., в частта им, според които подсъдимият не е ударил тъжителя, а последният сам се е ударил в ръката му. Тези показания на посочените свидетели са опровергани по категоричен и несъмен начини, от показанията на останилите горепосочени свидетели, според които подсъдимият е ударил тъжителя. Правилно КнРС е дал вяра на групата свидетелски показания, според които подсъдимият е ударил тъжителя, тъй като те са ясни, категорични, логични, взаимно се потвърждават помежду си, както и от изводите на СМЕ, според която увреждането на тъжителя може да се получи по описания начин в тъжбата-чрез удар по лицето. Отчасти тези показания се потвърждават и от показанията на свидетелите Л., които са заявили, че подсъдимият е протегнал ръка към тъжителя, т.е. извършил е действие, което се потвърждава от показанията на останалите свидетели. Спорни са доказателствата относно това, дали подсъдимият е нанесъл удар с ръка или тъжителят сам се е ударил в нея и дали ударът е нанесен като шамар, с дланта или е бил с юмрук. КнОС, анализирайки показанията на свидетелите, установили нанасяне на удар от подсъдимия, и увреждането, приема че ударът е бил нанесен като шамар с дланта на ръка, леко присвита в юмрук. Така приема КнОС, защото това описание най-съответства на описания механизъм на нанасяне на удара от св.В.ов, който единствен от всички не е участвал в спора, не е бил емоционално 4 превъзбуден от него и е наблюдавал отстрани, от място и позиция, позволяваща му да възприеме удара добре.

Правилно и обосновано КнРС е квалифицирал деянието на подсъдия като престъпление по чл.130, ал.1 от НК

Правилно КнРС е посочил, че непосредствен обект на посегателство при това престъпление са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Изпълнителното деяние на престъплението е извършено чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лявата скула на лицето на пострадалия. Престъплението е резултатно и е довършено с настъпване на престъпния резултат-травматичното увреждане-кръвонасядане на лявата скула на лицето на непълнолетния пострадал. С увреждането е причинено изменение на тъкани на пострадалия. Правилно КнРС, при преценката на увреждането като лека телесна повреда, се е позовал на ППВС № 3/1979г., изясняващо редица въпроси свързани с телесните повреди и тяхната квалификация. Точно е приложил КнРС указанията в т.15 от Постановлението, според която за леки телесни повреди с разстройство на здравето следва да се приемат случаите на наранявания на кожата и насиняване на части на тялото. Правилно увреждането на пострадалия е преценено от КнРС като засягане на анатомичната цялост на тъкани, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, което независимо от неговия размер е престъпление по чл.130 ал.1 от НК.