Решение № 226 от 11.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20251001000856 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 35 от 23.06.2025 г. по т.д. № 32/ 2023 г. на Окръжен съд- гр. Видин „СКМ груп“ АД - гр. Видин е осъдено да заплати на „Българска железопътна компания“ ЕАД - гр.

София на основание чл. 79 от Закона за железопътния превоз, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата

37 172.80 лева, представляваща незаплатени суми по фактури № 22996/ 31.12.2022 г. и № 23013/ 31.12.2022 г., издадени по договор за организиране и осъществяване на железопътни превози на товари от 5.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба - 17.11.2023 г. до окончателното плащане на сумата ; искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен : за сумата 7 269.82 лева, представляваща незаплатени лихви върху сумата на главниците по фактури № 22832/ 30.11.2022 г., № 22991/ 30.12.2022 г., № 22993/ 31.12.2022 г., № 22994/

31.12.2022 г., № 22995/ 31.12.2022 г., № 22996/ 31.12.2022 г. и № 23013/ 31.12.2022 г. за периода от 31.12.2022 г. до 16.11.2023 г. и за сумата 26 428.95 лева, представляваща незаплатени лихви върху сумата на главниците по фактурите, посочени в т.14 от заключението на вещото лице Р. А. Г. (л.243-261).

Срещу решението в частта, с която исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлена, е подадена въззивна жалба от „Българска железопътна компания“ ЕАД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, 1 нарушения на материалния закон и необоснованост.

Съдът неправилно тълкувал съдържанието на договора, като пропуснал обстоятелството, сделката е търговска и е приложима разпоредбата на чл. 294, ал. 1 от ТЗ, и без да има доказателства направил предположението, че вероятно някои от превозите са извършени със забава, поради което на превозвача не се дължало обезщетение в размер на законната лихва за забавата. Ответникът не представил възражения по чл. 3.7 от договора, за да установи, че е възразявал по повод стойността на фактурите или извършените превози.

Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.

В писмения отговор ответникът по въззивната жалба „СКМ груп“ АД - гр. Видин я оспорва като неоснователна.

В настоящия случай чл.86, ал.1 от ЗЗД бил неприложим, тъй като страните по договора уговорили лихвата за забава да се заплаща от товародателя при задействане на клаузата на т.3.11 от договора, съгласно която лихвата по т.3.10. се начислява за всяко тримесечие, като БЖК издава дебитно извлечение/нота (дебитно известие) към кР. на всяко тримесечие и го изпраща на клиента, а клиента заплаща лихвата в срок от 7 дни от датата на получаване на документа. Безспорно било установено от неоспореното заключение на експертизата, че ищецът не е издавал и изпращал дебитни известия на ответника. Обратно на твърденията на въззивника договорения в т.3.7 и т.3.3 начин за възражения на клиента срещу всички издадени фактури, не можело да се противопостави на липсата на дебитни известия по т.3.11, тъй като уреждал различен аспект на търговските взаимоотношения между дружества.

Молбата към съда е да потвърди решението в обжалваната част.

Срещу решението в частта, с която исковата претенция по чл. 79 от ЗЖП, вр. с чл. 79 от ЗЗД е уважена, е подадена въззивна жалба от „СКМ груп“ АД - гр. Видин, в която се твърди, че е неправилно и незаконосъобразно.

Съдът не направил разграничение между доказателствата, свързани с претенциите по договора и книжата по други извършени услуги, отнасящи се до маневри със скрап, извън предмета на делото. Констатирал, от една страна, че ищецът не е имал задължение да осъществява маневрена дейност, тъй като нямало такъв договор, но едновременно с това приел, че

-3- имало договор за маневри поради разпоредбата на чл.278 от Наредба № 58 от 2.08.2006 г., като в нарушение на чл. 164. ал. 1. т.3 от ГПК кредитирал и показанията на свидетелите, макар че автоматично уреждане на договорни отношения при извършване на маневрени 2 дейности не било предвидено в нито един нормативен акт.

Изводът на съда, че ищецът с спрял маневрите в процесния период поради непоставянето на фургони от ответника бил необоснован, тъй като договора не съдържал задължение за осигуряване на фургон за персонала на превозвача. Съдът неправилно приел, че възражението за прихващане е неоснователно и недоказано. Напълно игнорирал извършеното от ответника плащане на друго дружество за осъществените маневри в процесния период, които е следвало да бъдат извършени от ищеца. Не кореспондирал с доказателствата извода на съда, че липсва увреждане в имуществената сфера на ответника с платената сума.

Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.

В писмения отговор ответникът по въззивната жалба „Българска железопътна компания“ ЕАД - гр. София я оспорва като неоснователна. Несъстоятелно било възражението, че маневрената дейност е била включена в предмета на договора. От доказателствата се установявало, че ответникът е поискал допълнително извършването на тази услуга и че тя не е била уговорена предварително. Ответникът бил уведомен, че ищецът ще изпълнява тази услуга и през зимния период само ако ответника постави на своята територия фургон за служителите на ищеца, но това не било изпълнено.

Възражението, че ищецът е представил документи, които са извън предмета на делото било направено за първи път с въззивната жалба и затова било преклудирано. Представените от ответника доказателства били неотносими за спора и не доказвали твърденията му, защото нямало правна и икономическа логика едно дружество да е извършило маневрена услуга, а друго дружество да получи плащането. Освен това маневрените услуги били извършени на по-ниска цена и затова за ответника било по-изгодно, отколкото да плати за маневри, извършени от ищеца. Възражението за прихващане било недоказано.Твърденията за претърпени загуби били неотносими към спора и не били подкрепени с доказателства.

Представените от ответника документи за извършени маневри от „БДЖ пътнически превози“ ЕООД били неверни, което се установило от заключението на втората допълнителна счетоводна експертиза.

Молбата към съда е да потвърди решението в обжалваната част.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба ищецът „Българска железопътна компания“ ЕАД - гр. София твърдял, че на 5.01.2022 г. сключил договор, по силата на който ответникът „СКМ Груп“ АД - гр. Видин му възложил организирането и извършването на железопътни превози на товари, като освен предвидените в договора дейности в писмо от 25.08.2022 г. поискал да му извършва и маневрената дейност. В писмо изх. № 433/ 30.09.2022 . ищецът заявил, че ако ответникът желае да бъде изпълнявана маневрената дейност и през зимния период трябва след месец октомври да бъде осигурен фургон на персонала на ищеца, който да е поставен на 3 територията на ответника. След като такъв фургон не бил поставен, ищецът уведомил ответника, че ще изпълнява маневра само до 15.11.2022 г., и че след тази дата ще може да предоставя маневра само след договаряне на условията за 2023 г. С писмо с изх. № 555/ 22.12.2022 г. уведомил ответника, че считано от 22.12.2022 г. преустановява извършването на маневрата в гара Видин, като в последващо писмо с изх. № 561/ 22.12.2022 г. потвърдил, че ще продължи да изпълнява задълженията си по договора до 31.12.2022 г. В писмо с вх. № 19/12.01.2023 г. ответникът уведомил ищеца, че не признава и връща фактури с № 22993 и № 22994, тъй като транспортът не е бил осъществен и фактура с № 22996, защото маневрената дейност е била преустановена.

Освен по тези фактури ответникът имал просрочени задължения по издадени в периода от 20.11.2022 г. до 16.01.2023 г. 26 фактури на обща стойност 314 726.43 лева. Той извършил плащания по част от тях и към 17.10.2023 г. останали неплатени сумите по 7 фактури на обща стойност 84 191.80 лева, от която сума била приспадната сумата по кредитно известие № 23046/ 16.01.2023 г. - 8 585.44 лева и общия размер на задължението бил 75 606.36 лева.

На 25.10.2023 г. заплатил и сумата 38 433.56 лева, с които били погасени задълженията по 5 фактури в общ размер 36 575.19 лева, и за част от главницата от 38 021.34 лева по фактура № 22996/ 31.12.2022 г. в размер на сумата 1 858.37 лева, като останало неплатено задължение по тази фактура в размер на 36 162.97 лева. Изцяло неплатено останало и задължението по фактура № 23013/ 31.12.2022 г. в размер на 9 595.27 лева. От сбора на двата неплатени остатъка била извадена сумата по кредитно известие № 23046 - 8 585.44 лева и задължението по двете фактури било в общ размер 37 172.80 лева. Ответникът дължал и всички лихви,които до момента не били погасени.

При така изложените фактически твърдения молбата към съда била да осъди ответника да му заплати, както следва : 1) на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЖТ, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 37 172.80 лева, представляваща незаплатени суми по фактури № 22996/ 31.12.2022 г. и № 23013/

-5-

31.12.2022 г., издадени по договор за организиране и осъществяване на железопътни превози на товари от 5.01.2022 г., ведно със законната считано от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумата ; 2) на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 7 269.82 лева, представляваща общия размер на незаплатени лихви върху сумите на главниците по фактури № 22832/ 30.11.2022 г.; № 22991/ 30.12.2022 г.; № 22993/ 31.12.2022 г.; № 22994/ 31.12.2022 г.; № 22995/31.12.2022 г.; № 22996/ 31.12.2022 г. и № 23013/31.12.2022 г. за периода от 31.12.2022 г. до 16.11.2023 г. ; 3) на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 26 428.95 лева, представляваща незаплатени лихви за забавено плащане на главниците по фактури, издадени в периода от 6.10.2021 г. до 29.12.2022 г.

В писмения отговор ответникът „СКМ груп“ АД - гр. Видин оспорил исковете като 4 неоснователни. Посочил, че в изпълнение на договора ищецът одобрил Инструкция за експлоатация на индустриалния клон на „СКМ ГРУП“ ЕАД в жп гара Видин пътническа, с която се уреждали условията за извършване на маневрени дейности. В кР. на месец ноември 2022 г. изпратил на ответника оферта за сключването на договор за организиране и осъществяване на железопътни превози на товари през 2023 г. Поради завишените цени на предложените услуги ответникът отказал да сключи нов договор и в навечерието на коледно-новогодишните празници ищецът тенденциозно преустановил маневрените дейности по действащия договор, като с писмо от 22.12.2022 г. изрично заявил, че считано от 25.12.2022 г. прекратява извършването на маневра в гара Видин. Маневрената дейност била част от поетите от ищеца ангажименти, без които цялостното изпълнение на договора не можело да бъде осъществено. Несключването на нов договор за 2023 г. не било законно основание за преустановяване на изпълнението на задълженията по действащия договор, а опит за принудително продължаване на търговските взаимоотношения. В договора от 5.01.2022 г. нямало задължение за ответника да осигури фургон за персонала на превозвача, затова и нямало неизпълнение от негова страна.

Неизпълнението на поетите от ищеца ангажименти за периода 26.12.2022 г. - 31.12.2022 г. и късно отправеното уведомление довело до значителни загуби за ответника. Той не изпълнил ангажиментите си към „Еликсир Прахово“ ДОО и „Аурубис България“ АД, от което загубите му надхвърляли сумата 50 000 евро. Принуден бил да организира маневри при условията на екстремност и да наеме спешно нов лицензиран железопътен превозвач „БДЖ Товарни превози“ ЕООД в навечерието на Коледа, като за извънредните услуги в периода 26.12.2022 г. - 31.12.2022 г. му платил сумата 37 172.80 лева с платежно нареждане от 7.04.2023 г.