Определение № 472 от 21.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 472 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от М. П. П. Въззивно частно гражданско дело № 20235000500638 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№14125/09.11.2023г. от Д. И. А., М. П. П., С. П. И. и М. Н. В., чрез пълномощника им адв.Ю. Й., против Определение №1285 от 26.10.2023г., постановено по гр.дело №807/2022 по описа на Окръжен съд-С. З., с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по правилата на местната подсъдност на Софийски градски съд.

Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, според които предмет на делото е иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на 2137/5000 кв.м от съсобствения наследствен на ищците имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и регистри на гр.С. З., при което спорът произтича от отношения, касаещи ползване на недвижим имот, а ответникът е държавно учреждение по смисъла на чл.108,ал.2 от ГПК. Претендира се за отмяна на определението и връщане на делото на Окръжен съд-С. З. като местно компетентен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба С. в. е депозирал чрез пълномощника 1 юрисконсулт М. С. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност, според които в случая е приложима разпоредбата на чл.108,ал.1 от ГПК и не е налице изключението по чл.108,ал.2 от ГПК, тъй като се касае за облигационно парично вземане, което по никакъв начин не се установява да е свързано с района на Окръжен съд-С. З.. Претендира за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирани лица – ищците; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във връзка с чл.121 от ГПК, определение във връзка с подсъдността, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:

Пред Окръжен съд-С. З. е подадена искова молба вх.

№14068/22.12.2022г., посредством която ищците Д. И. А., М. П. П., С. П. И., М. Н. В. и МЯА са предявили против К. на С. в.-гр.София иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от 29400лв. за неоснователно ползване в периода 01.06.2019г.-01.12.2022г. на 2137/5000кв.м. от собствения на наследодателя им СИД поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и регистри на гр.С. З.. Изрично в исковата молба ищците са се позовали относно местната подсъдност на чл.108,ал.2 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за неспазване на местната подсъдност при предявяване на иска, считайки за приложима разпоредбата на чл.108,ал.1 от ГПК, според която исковете срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище, което в случая е в гр.София. Позовал се е и на разпоредбата на чл.2,ал.1 от Устройствения правилник на МО, според която разпоредба МО е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр.София.

С обжалваното определение съдът е приел, че, съгласно общото правило за определяне на местната подсъдност, закрепено в чл.105 от ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника, а, съгласно специалната разпоредба на чл.108,ал.1 от ГПК, исковете срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто 2 район се намира тяхното управление, която именно специална разпоредба да е приложима в случая. Приел е да не намира приложение специалната разпоредба на чл.108,ал.2 от ГПК, тъй като се касае за искова претенция за облигационно парично вземане и по никакъв начин не се установява, че това вземане е свързано с района на Окръжен съд-С. З.. По тези съображения и приемайки искът да е насочен срещу ответника К. на С. в., респективно МО на РБ, като юридическо лице и държавно учреждение със седалище и адрес на управление гр.София, е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане на Софийски градски съд като местно компетентен.

Настоящата инстанция намира ответник по предявения от ищците иск да е С. в., а не МО. Касае се за различни правни субекти. Според чл.50,ал.1,т.1 от ЗОВСРБ, В. с. на РБ включват Б. а., а, според чл.60а,ал.2,т.2,б.А от закона, тя включва три вида въоръжени сили, сред които С. в.. Сухопътните войски, съгласно чл.60д,ал.1 от ЗОВСРБ, са юридическо лице на бюджетна издръжка.

Като такова и създадено със закон за осъществяване функциите на държавата в областта на отбраната на страната, то е със статут на държавно учреждение.

Разпоредбата на чл.105 от ГПК определя общата местна подсъдност на гражданските дела по постоянния адрес на ответника – физическо лице, и по седалището на ответника – юридическо лице. Останалите норми относно местната подсъдност са специални по отношение на нея. В тази връзка разпоредбата на чл.108,ал.1 от ГПК, на която се е позовал окръжният съд, урежда местната подсъдност по искове срещу юридически лица и техни поделения и клонове, но не и държавни учреждения, след изменението й със ЗИДГПК /ДВ, бр.86 от 27.10.2017г./. Подсъдността по искове спрямо държавни учреждения е предвидена със специалната норма на чл.108,ал.2 от ГПК, както поддържат жалбоподателите. Според същата, исковете срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. За тази подсъдност, освен по възражение на ответника в срока за отговор на исковата молба, съдът следи и служебно до приключване на първото по делото заседание, съгласно чл.119,ал.3 от ГПК. Тя е приложима за всички искове, включително за облигационните за парични вземания, какъвто е предявеният, с изключение на исковете, посочени в чл.109 и чл.110 от ГПК, какъвто настоящият не е.

Въведеното като предмет на спора правоотношение е възникнало от 3 ползването без основание от страна на ответника на собственият на ищците имот, при което и с оглед местонахождението на този имот на територията на гр.С. З., местно компетентен да разгледа предявения иск е сезираният с него Окръжен съд-С. З..

Обсъденото обосновава извода за основателност на частната жалба и налага отмяна на атакуваното с нея определение като неправилно и връщане на делото на Окръжен съд-С. З. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1285 от 26.10.2023г., постановено по гр.дело №807/2022 по описа на Окръжен съд-С. З., с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по правилата на местната подсъдност на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-С. З. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4