Решение № 1061 от 08.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1061 гр. Варна, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г. като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110202473 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И. П. М. от гр.Варна срещу Електронен фиш серия К № 7106151 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че по отношение обжалвания електронен фиш е изтекла погасителната давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, субсидиарно приложима в производството по ЗАНН. Твърди, че липсват доказателства за предприемане от страна на наказващия орган на действия по връчване на ел. фиш, а в случай, че бъдат представени такИ., моли съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на санкционния акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.И. Д. от ВАК, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Оспорва и извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение, като изтъква, че на приложената към ел. фиш снимка са видни два автомобила, което поражда съмнение относно обстоятелството с кой от тях е осъществено процесното деяние. Моли за отмяна на ел. фиш и за присъждане на направените по делото разноски.

ВъззИ.емата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност 1 на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 23.02.2023г. в 09,05 часа, лек автомобил марка „БМВ 740 ЛД Х Драйв“ с рег.№ Е *** се движел по бул.“Княз Борис I“ в гр.Варна, в посока от центъра на града към к.к. „Златни пясъци“. Разрешената скорост на движение в населено място била до 50 км/ч., а в близост до спирка „Студентска“ процесният автомобил се движел със скорост от 67 км/ч.

Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – ARН САM S1 -120 ccd1. Тъй като в информационните масиви на МВР било отразено, че превозното средство е собственост на „***“ ООД, на законния представител на дружеството –И. П.

М., бил издаден Електронен фиш серия К №7106151 за налагане на глоба в размер на 50.00 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство–мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARН САM S1 съдът приема за безспорно установено, че на посочените дата и час процесният автомобил се е движел по бул.“Княз Борис I“ в гр.Варна, в рамките на населеното място, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство- мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARН САM S1 с фабричен номер 120 ccd1 представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност (видно от приложения Протокол от проверка №25-СГ-ИСИС/13.04.2022г.). Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 70 км/ч. (видно и от приложената фотоснимка). При издаването на електронния фиш е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 67км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез мобилната система за видеоконтрол на нарушенията, от който се установява, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалваният електронен фиш. Доколкото посочените снимки 2 са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената в ЕФ скорост.

Изразените съмнения относно правилното установяване на автомобила, с който е извършено нарушението, са неоснователни. Използваното АТСС ARН САM S1 осъществява контрола на скоростта чрез лазерен измерител, като скоростомера може да изпълнява автоматично разпознаване на регистрационни табели на всички ППС, преминали през лъча на лазерния измерител, които са видими за камерата и не са повредени или силно замърсени. Работата на системата е основана на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. При установяване на нарушение се регистрира събитие, като се създава снимка със съответното регистрирано нарушение или преминаване, като превозното средство, с което е извършено нарушението, се намира се в центъра на снимката . Пресечната точка на четирите лъча, излъчвани от системата, е точката на засичане. Автомобилът, който на изготвената снимка попада в точката на пресичане, съобразно отбелязванията, намиращи се на всяка страна на изготвената фотоснимка, е този, чиято скорост АТСС е засякло и в конкретният случай безспорно това е МПС с рег. № Е ***.

С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила, установени с цитираната норма. Поради това следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.

Съдът намира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподатея. Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а именно- на собственика, респ.- на законния представител на юридическото лице, когато автомобилът е собственост на такова.

Собственикът или законният представител на ЮЛ от своя страна имат право в 14- дневен срок да подадат декларация с данни за лицето, извършило нарушението.

В случая не се спори от страните, че собственик на процесното МПС е е „НОНО КОРП“ ООД. При служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че жалбоподателят е бил един от двамата управители на дружеството-собственик към момента на установяване на нарушението.

Настоящият състав намира, че при вписани в ТР повече от един законни представители на дадено юридическо лице, административнонаказателната отговорност може законосъобразно да бъде насочена към който и да е от тях.

3

В случая е издаден ел. фиш по отношение жалбоподателя М., който не е представил писмена декларация, в която да удостовери, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата, с предоставяне на лични данни за лицето, извършило нарушението и копие от свидетелството му за правоуправление. При това положение издаването на електронен фиш на жалбоподателя се явява законосъобразно.

По изложените съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран с обжалвания електронен фиш. Наказанието също така е определено законосъобразно.

Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за превишаване на разрешената максимална скорост в границите на населено място от 11 до 20 км/ч, какъвто е и процесният случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Същевременно липсват някакви особени извинителни обстоятелства, които да обусловят извод за маловажност на нарушението, поради което приложението на цитираната норма следва да бъде отказано.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил законосъобразно наказание.

При издаването на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш, като в достатъчна степен става ясно на кое лице е наложена санкцията и в какво качество е санкционирано. По отношение съдържанието на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на общите норми, касаещи съдържанието на административните актове и която е надлежно спазена в настоящия случай. В производството по чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление, поради което не могат да намерят приложение правилата на ЗАНН относно реквизитите на тези документи. В цитираната норма са посочени реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш, като същата не включва изискване за вписване на данни за лицето, което го е издало, дата на издаването или връчването му, орган, пред който може да се обжалва и др.под. Законовите изисквания към съдържанието на ел. фиш в случая са спазени и същият съдържа всички изискуеми реквизити.

Описанието на нарушението също е достатъчно ясно, като е посочено изрично, че се изразява в превишение на разрешената скорост със 17 км./ч.; посочено е каква е била максимално разрешената скорост, както и установената скорост на движение на автомобила; посочени са надлежно 4 времето и мястото на извършване на деянието (бул.“Княз Борис I“ в гр.Варна, в близост до спирка „Студентска“). С това описание става ясно в напълно достатъчна степен извършването на какво нарушение е вменено на лицето.

По отношение основното възражение, релевирано във въззивната жалбаза изтекла погасителна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът съобрази следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. по ТД № 1/2014 г. на Върховния административен съд на Република България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, доколкото в този закон не е предвидено друго. Чл. 34 от ЗАНН не предвижда друго, тъй като регламентира срок за съставяне на АУАН и за издаване на НП, но не и давностен срок за приключване на административнонаказателното производство пред всички инстанции. Поради това и с оглед обстоятелството, че предвиденото за административното нарушение наказание е глоба, в случая следва да намерят приложение нормите на чл. 81, ал. 3 , вр. с чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От своя страна нормата на чл. 81, ал. 2 от НК предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.