Решение № 203 от 19.08.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Сливница, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20251890100020 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие

Образувано е по молба за защита от домашно насилие подадена от В. С.

З. срещу М. З. З..

В съдебно заседание молителят поддържа искането си за допускане на защита по ЗЗДН спрямо ответника.

Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН защита може да се търси, когато извършителят на домашното насилие е съпруг на пострадалия. Според чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН производството може да се образува по молба на пострадалото лице. По делото не се спори, че пострадалато лице е и ответникът са съпрузи. Това обстоятелство се установява и от представеното по делото удостоверение за граждански брак.

Ето защо страните са надлежно легитимирани участници в настоящото съдебно производство.

Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките на срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдения акт на домашно насилие, поради което е процесуално допустима.

Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо 1 нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо пострадалото лице са били извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното извършване. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

От показанията на свидетелите И.Й.Т. и Т. С. М. се установява, че вечерта на 01.01.2025 г. е възникнал скандал между молителката и ответника.

Свидетелите споделят, че ответникът заплашил молителката, че ще я пребие.

Молителката била мното изплашена и се наложило да повикат полиция.

Изложеното от свидетелите се подкрепя от писмените доказатества, съдържащи се в пр. пр. № 87/2025 г. по описа на РП-Костинброд, ТОСливница.

Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В приложената декларация молителката е изложила, че на 01.01.2025 г., около 19:30 часа в дома в с. Г., ответникът й е крещял и заплашвал с побои. Не може да бъде игнорирано изложеното от молителката в декларацията, тъй като от една страна декларацията е годно доказателствено средство по аргумент от чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, а от друга страна молителката, макар и пострадала и в такъв смисъл може се счита за предубедена, е пряк очевидец на случилото се. Поради изложеното доказателствената стойност не е компрометирана. Това следва и от факта, че тя съдържа описание на времето, мястото и вида на твърдения от молителката акт на домашно насилие, конкретната дата и конкретния извършител. Не е без значение и обстоятелството, че декларцията е попълнена под наказателна отговорност за вписване на неверни данни. Освен това ответникът не представи доказателства, които да опровергаят посоченото в декларацията.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че извършените от ответника действия представляват психическо насилие спрямо молителката и следва да бъдат квалифицирани като акт на домашно насилие, установен по време, място и конкретен извършител. Ето защо следва да бъде определена и някоя от мерките за защита.

Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице, чрез отнемане или поне ограничаване на възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 от ЗЗДН/.

При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.

В настоящия случай, с оглед характера на акта на насилие – психическо, 2 с типичен интензитет и изразяващо се заплахи и повишаване на тон, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. В приложимия закон не е предвиден срок за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, тъй като никой няма право да нарушава предвидените, съгласно Конституцията на Р. България и Наказателния кодекс, човешки права, каквито са правото на здраве, телесна и психическа неприкосновеност, поради което съдът не следва да определя такъв. Съдът счита, че тази мярка е достатъчна с оглед установените по делото обстоятелства и има възпиращо и предупредително действие по отношение на ответника да се въздържа от извършване на акт на домашно насилие по отношение на молителката, доколкото неизпълнението на постановената мярка за защита съставлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК. Що се отнася до поисканата мярка за защита по чл. 5, т. 2 от ЗЗДН, следва да се отбележи, че молителката изрично заявява, че с ответника не живеят съвместно, а на различни етажи. Отделно от това жилището на молителката е нейна собственост и като собственик тя има правомощията да задължи ответника да го напусне, но по ред различен от производството по ЗЗДН.

При този изход на делото разноските следва да бъдат присъдени в тежест на ответника. На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса по делото в размер на 25,00 лева следва да се възложи на ответника, като последният бъде осъден да я заплати в полза на държавата по сметка на Pайонен съд - Сливница, доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя. Ответникът следва да заплати на молителката и сторените от нея разноски за адвокат, които видно от представения договор за правна защита са в размер на 800 лева.

Мотивиран от горното, Районен съд - Сливница

РЕШИ:

ИЗДАВА, на основание чл.15, ал.8 от ЗЗДН, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на В. С. З., ЕГН: **********, с адрес с. Г., ул. „Б.Д.“ № **, съдебен адрес гр. С., ул. „Д-р П. Д.“ № **, Г. ц., ет. *, офис **, чрез адв. С. срещу М. З.

З., ЕГН **********, с адрес с. Г., ул. „Б.Д.“ № **, като налага следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал. 1, т. 1 от ЗЗДН М. З. З., ЕГН **********, с адрес с. Г., ул. „Б.Д.“ № 12, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ на домашно насилие (физическо, психическо или друго) по отношение на своята съпруга – В. С. З., ЕГН: **********, с адрес с. Г., ул.

„Б.Д.“ № **.

ОСЪЖДА М. З. З., ЕГН **********, с адрес с. Г., ул. „Б.Д.“ № **, да заплати в полза на държавата по сметка на Pайонен съд - Сливница сумата в размер на 25,00 лева за държавна такса.

ОСЪЖДА М. З. З., ЕГН **********, с адрес с. Г., ул. „Б.Д.“ № **, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 800 лева за разноски по делото.

В заповедта за защита да се посочат последиците от неизпълнението по смисъла на чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа 3 нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

На основание чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на съответното РУ на МВР.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на МВР.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд София в 7 - дневен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 4