Определение № 21654 от 04.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 12143/2025
- Вид
- Определение № 21654
- Подписан
- 04.11.2025
- В сила
- 04.11.2025
- Състав
- Невена Чеуз, Василена Петрова Мидова, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21654 гр. София, 04.11.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512143 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 328701/09.10.2025 г. от адв. В.Б., процесуален представител на И. В., против определение на Софийски районен съд № 38669/17.09.2025 г., с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 13425/09.07.2025 г. по гр.д. 72242/2024 г. по описа на СРС в частта за разноските.
В частната жалба се посочва, че определението е неправилно, тъй като с исковата молба били предявени три обективно съединени иска, като е поискано възнаграждение за всеки от тях. В жалбата се сочи, че дори и Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения да няма обвързващ съда характер, то същата служи за ориентир. Посочва, че процесуалният представител е имал активно поведение, подал е обоснована искова молба, ненуждаеща се от уточнения, като е довел производството до успешен за доверителя му край. Поисканото възнаграждение в размер на 1800 лв. е драстично намалено от съда до 400 лв., което било несправедливо. Моли за отмяна на атакувания акт.
Насрещната страна – „София Комерс Кредит Груп“ АД, е подала отговор на частната жалба, в който посочва, че определението на РС е правилно.
Посочва, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, исковата молба е стандартна. Следвало да се отчете, че страната и нейния процесуален представител са завели множество сходни дела със идентичен предмет срещу различни ответници. Посочва, че няма представени доказателства адвокатския хонорар да е заплатен освен с приложено по делото пълномощно.
Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Съдът при извършената служебна проверка намира, че молбата по чл.
248 ГПК е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима. По същество същата е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност по договор за потребителски микрокредит от разстояние, както и осъждане на ответника да заплати неоснователно платени суми в размер на 89.06 лв. – възнаградителна лихва, 246.72 лв. – неустойка за непредставено обезпечение, ведно със законна лихва за забава. Доколкото СРС е прогласил процесния договор за нищожен поради противоречие със закона, е осъдил ответника да заплати сумите от 88.55 лв. – възнаградителна лихва, както и 246.72 лв. – неустойка, като е отхвърлил иска за разликата над 88.55 лв. до пълния размер от 89.06 лв.
Доколкото СРС е признал за нищожен договора за кредит, както и този за поръчителство, съдът е присъдил в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., въпреки поисканото такова в размер на 1440 лв. СРС е мотивирал този свой извод, впоследствие затвърден и с атакуваното пред настоящия съд определение по чл. 248 ГПК, като е посочил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обуслови необходимостта от адвокатско възнаграждение многократно надхвърлящо цената на иска. Районният съд единствено е изменил решението си касателно присъждането на ДДС върху сумата, като е определил дължимо такова в размер на 20 лв., в който смисъл е и атакуваното определение по чл. 248 ГПК.
Тези изводи настоящата инстанция намира за правилни, а определения размер за справедлив.
Съгласно актуалната практика на Съда на ЕС, по-конкретно Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 г. на СЕС, съдът не е обвързан с НРАВ от 09.07.2004 г., а както правилно посочва и жалбоподателя – посочените размери служат само като ориентир. Такава е и преобладаващата практика на българските съдилища в светлината на решението на СЕС. Районният съд мотивирано е достигнал до същите изводи, като правилно е стигнал до изводите и отчитайки фактическата и правна сложност на делото. При определяне на справедлив размер на адвокатско възнаграждение следва да се прецени действителната правна и фактическа сложност на делото и материалният му интерес. Следва да се вземе предвид и, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание. Предметът не се отличава с особена сложност. На въззивния съд е служебно известно, че в периода 21.11.2024 г. – 02.04.2025 г. ищецът, действащ чрез същия процесуален представител, е предявил петдесет и две искови молби със сходно съдържание срещу няколко небанкови финансови институции. Исканията по тези производства се отнасят до връщане на недължимо платени суми по сключени с ищеца договори за кредит, при твърдения за недействителност на договорни клаузи. Това обстоятелство не може да обоснове категоричен извод за злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК, респективно липсата на надлежна частна жалба от ответника и с оглед правилото да не се влошава положението на жалбоподателя, но същото подкрепя тезата на ответната страна за приложени минимални процесуални усилия от страна на адвоката на ищеца.
На следващо място, предвид цената на исковете, би се достигнало до присъждане на разноски за възнаграждение, многократно надхвърлящи 2 предявените искове, поради което, а и съобразявайки практика на ВКС, цитирана от СРС – Определение № 174/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г., адвокатското възнаграждение не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване на страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на права.
С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция намира определението на районния съд за мотивирано, постановено съобразно действащото законодателство и съдебна практика, поради което същото се явява правилно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 38669/17.09.2025 г., постановено по гр.д. № 2242/2024 г. по описа на Софийски районен съд, гражданско отделение, 151-и състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3