Решение № 928 от 09.08.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. Велико Търново, 09.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20214110102070 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата Й. Г. СТ. и ответникът Н.А. А. са наследници на С Б С., която е била собственик на недвижими имоти, намиращи се в землището на с******, описани в исковата молба. Твърди се, че след смъртта на наследодателката в края на ****, недвижимите имоти се владеят и ползват само от ищцата Й.С., като първоначално били отдадени под наем за три години на лицето Б Б, но поради неплащане на дължимото възнаграждение, на 28.04.2004 г. е сключен договор за наем със *****като облигационните отношения с посоченото дружество продължили без прекъсване до 01.10.2018 г. Ищцата заявява, че през целия посочен период бащата на ответника Н.А. се дезинтересирал от имотите. Ищцата твърди, че не се познава с него и със сина му- ответника Н.А., който е племенник на ищцата. Ищцата заявява, че при опит да отдаде земите под наем през есента на 2018 г. установява, че земите са отдадени под наем от ответника Н.А. на дружество „Н” ЕООД за периода 01.10.2018 г. - 30.09.2022 г. На следващо място ищцата заявява, че на 06.01.2020 г. в две последователни сделки ответникът Н.А. дарява на ответника Г.Р. 1/12 ид. ч аст от процесните недвижими имоти, а след това й продава 5/12 ид. части от недвижимите имоти. Ищцата заявява, че се е считала за едноличен собственик на процесните имоти, като твърди, че от 2001 г. до 2018 г. ги е владяла необезпокоявано.

Счита, че е придобила собствеността върху имотите на основание давностно владение, с изтекла придобивна давност най-късно на 28.04.2014 г. Счита, че договорите за продажба и 1 дарение, сключени между ответниците са й непротивопоставими, а освен това ги счита за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, а именно заобикаляне на закона, даващ предимство на другия съсобственик пред външно за собствеността лице. На следващо място ищцата твърди, че ответникът Н.А. не е придобивал право на собственост и е отдал чужда вещ, като е реализирал доход за сметка на действителния собственик на имотите. Ищцата заявява, че общият размер на възнаграждението за стопанската 2018г.-2019 г. възлиза на сумата 4784,52 лв. Ищцата заявява, че с прехвърляне на идеална част от имотите новият собственик Г.Р. е встъпила в правата на наемодателя и за стопанските 2019-2020 г. и 20202021 г. се е обогатила със сумата 9569,04 лв., представляващи пазарния наем на имотите за този период. Ищцата отправя искане съдът да приеме за установено по отношение на ответника Г.Р., че ищцата е едноличен собственик на основание давностно владение на процесните недвижими имоти и да осъди ответника Р. да отстъпи собствеността и предаде владението върху ½ ид. ч. от имотите. Ищцата отправя искане съдът да осъди ответника Г.Р. да заплати на ищцата Й.С. сумата 9569,04 лв., представляваща стойността, с която се е обогатила за сметка на ищцата за стопанските 2019-2020 г. и 2020-2021 г., равняваща се на пазарния наем на процесните ниви за същия период, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане , а в условия на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че Г.Р. е собственик на ½ ид. ч. от имотите, ищцата претендира от нея половината от горепосочената сума, а именно 4784,52 лв. Ищцата отправя искане за осъждане на ответника Н.А. да й заплати сумата 4784,52 лв., представляваща стойността, с която се е обогатил за сметка на ищцата за стопанската 2018г.-2019 г., равняваща се на пазарния наем на процесните ниви за същия период, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, а в условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че Г.Р. е собственик на половината от процесните недвижими имоти, исковата претенция срещу ответника Н.А. е предявена з а сумата 2392,26 лв., представляваща половината от горепосочената сума за пазарен наем за стопанската 20182019 г. Претендира разноски.

Ответникът Г.Р. в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията на ищцата, че е едноличен собственик на процесните имоти. Ответницата заявява, че когато тя е придобила собствеността върху имотите, те са били съсобствени при равни права между ищцата и ответника Н.А.. Ответницата счита, че в полза на ищцата не е текла придобивна давност, по съображения изложени в отговора. По отношение на иска за неоснователно обогатяване, предявен срещу нея, ответницата заявява, че ищцата е получила половината от полагащия се наем за посочените две стопански години. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н.А., който оспорва предявените искове. Заявява, че ищцата е собственик само на 1/2 ид. ч. от процесните имоти, а ответника Г.Р. е собственик на другата ½ ид. ч. от имотите, придобити по реда на две сделки от 06.01.2020 г., сключени между него и ответни ка Г.Р.. Ответникът 2 сочи, че спрямо него и спрямо неговия баща не е демонстрирано намерение за своене на имотите от страна на ищцата. Ответникът твърди, че когато той е отдал имотите под наем е предприел действия да предаде на ищцата половината от наема за стопанската 2018г.2019г. , но тя отказала да го приеме. Заявява, че преди това ищцата години получавала наем за имотите, от който не е давала на ответника неговата част. С оглед изложеното отправя искане за отхвърляне на исковата претенция срещу него, а в случай, че съдът уважи иска, в условие на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата 3987,30 лв., представляваща обезщетение в размер на наемното плащане за ½ ид. ч. от процесните земеделски земи за стопанските 2016-2017 г. и 2017-2018 г., съгласно договор за съвместна обработка сключен между Й.С. и ЗКПУ „****”. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото договор за доброволна делба на земеделски земи от 12.05.1999г., с нотариална заверка на подписите, между ****. и ***** е направена доброволна делба на земеделски имоти в землището на ****, възстановени на Й Б С с решение №*** и Решение *** на ПК гр. ***, като в свой дял С Б С. получила и станала изключителен собственик на следните земеделски имоти: 1. Нива в местността **** с площ от 14,512 дка, представляваща ПИ с идентификатор *****; 2. Нива в местността „К” , с площ от 7,499 дка, представляваща ПИ с идентификатор **** 3.Нива в местност „А***”, с площ 6,484 дка, представляваща ПИ с идентификатор *****, с номер по предходен план 1***** 4. Нива в местност „Б”, с площ 17,004 дка, представляваща ПИ с идентификатор ****, с номер по предходен план ****; 5. Нива в местност „Я***“, с площ 15,002 дка, представляваща ПИ с идентификатор ******; 6.Нива в местност”К***” , с площ 3,995 дка, предствляваща ПИ с идентификатор *******; 7. Нива в местност „Х” с площ от 8,246 дка, представляваща ПИ с идентификатор *****; 8. Нива в местност „Д***” с площ 4,001 дка, представляваща ПИ идентификатор *****.

Видно от нотариален акт за собственост на земеделска земя №****., С Б С. е призната за собственик на основание влязло в сила решение на ПК **** на следния имот:

Нива от 3.000 дка, в местност К, представляваща ПИ с идентификатор ****, номер по предходен план ****.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, С Б С. е починала на 31.12.2000г. и е оставила насредници по закон-Й. Г. СТ.-дъщеря и А Н А.-син. А Н А. е починал на ****г. и е оставил наследник по закон-син Н. АЛ. АЛ..

С нотариален акт за дарение *****г. Н. АЛ. АЛ. дарява на Г. МЛ. Р. собствената си 1/12 идеална част от гореописаните девет недвижими имоти, представляващи ниви в землището на ****.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №**** Н. АЛ. АЛ. продава на Г. МЛ. Р. 5/12 идеални части от процесните земеделски имоти.

По делото са представени договори за наем на земеделска земя от ****г. относно 3 отдаване под наем на процесните земеделски имоти.

По делото е представено постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 12.03.2020г. на ВТРП, по заявление от Й.Г. Стаматова.

Представени са данъчни оценки и скици на процесните имоти.

С преводно нареждане от 09.07.2021г. „Н” ЕООД е превел на Г. МЛ. Р. сумата 4 784 лв. за рента за периода ****г.

Видно от товарителница на „Е” Й.С. е посочена като получател на сумата 4700лв. с подател Д. Т. Ф..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Т. Ф. и В Й Х. Свидетелят Ф., който е представляващ фирма „Н“ЕООД, разпитан каза, че е виждал ищцата само веднъж във връзка с сключване на договор за наем на земеделска земя.

Свидетелят каза, че разговарял и с ответника Н.А., на когото предожил да заплаща наема за земите, а той от своя страна да заплаща на леля си Й.С. нейната част. Свидетелят каза, че на следващата година разбрал, че Н.А. е прехвърлил своята част от земите на Г.М. и плащането на наема за обработваните от „Н“ земи бил извършен чрез банков превод за частта на М и с пощенски запис за частта на ищцата, изпратени по „Е“. Свидетелката Х, разпитана каза, че работела в кооперация „****“ като счетоводител. Каза, че разговаряла по телефона с ищцата за ниви, които ищцата отдавала под наем за обработване от кооперацията. Ищцата се представяла за единствен собственик, като не споменавала за други съсобственици на имотите. През 2017г в кооперацията дошъл мъж, който се представил за племенник на Й С, син на нейния полубрат, но С. казала, че не е виждала този полубрат и че тя е единствения собственик на нивите.

По делото е допусната във връзка с откритото производство по чл.193 от ГПК съдебно-графическа експертиза, видно от която подписът върху оспорения договор за наем на земеделска земя ****за наемодател е положен от ищцата, а за наемател-от представляващ земеделската кооперация. Вещото лице е посочило, че в договор за наем от 28.04.2004г. подписът за наемодател е положен от Е Гкато пълномощник на Й С. Според казаното от вещото лице, в договор за наем от 18.09.2009г подписът за наемодател е положен от Й.С..

Вещото лице е посочило, че в представеното копие от договор за съвместна обработка *****., подписите са пренесени от друг документ при изготвяне на копието и не подлежат на идентификация.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По иска по чл.108 от ЗС, предявен срещу ответника Г.Р. .

Предявеният ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС е допустим, а разгледан по същество е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.

4

За да бъде основателен иска с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо да бъдат налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на процесния имот, ответникът да се намира във владение или държане на същия без да има основание за това.

Ищецът носи доказателствена тежест да установи правото си на собственост върху целите процесни недвижими имоти, както и обстоятелството, че ответникът Г.Р. владее и ползва ½ идеална част от имотите без основание. Основният спорен въпрос по делото е дали правото на собственост върху процесните недвижими имоти е в патримониума на ищцата в пълен обем. Ищцата се позовава на придобивна давност като основание за възникване на правото й на собственост.

От събраните по делото доказателства се установи, че процесните земеделски земи са били собственост на С С., придобити от нея на основание договор за доброволна делба.

След нейната смърт през **** собствеността върху земите е преминала върху нейните наследници по закон-дъщеря Й.С. и син А А., които наследяват по равно съгласно чл.5 от ЗН, т.е. ½ идеална част за Й.С. и ½ ид част за А А.. След смъртта на А А. през 2016г. притежаваната от него ½ идеална част от имотите преминава върху неговия наследник по закон-син Н.А.. Същият се е разпоредил с неговата ½ идеална част в полза на ответника Г.Р., чрез сключените договори за дарение и продажба от 06.01.2020г. В настоящото производство не се установиха твърденията на ищцата за нищожност на сделките за дарение и покупко-продажба, като не са наведени твърдения да е провеждано производство по иск по чл.33 ал.2 от ЗС.