Решение № 268 от 19.04.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Благоевград, 19.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210102996 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба, от Б. Д. Х., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: град Б*чрез адвокат А. Д., член на САК срещу „Н*, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, ЕИК *, представлявано от И. Н. Х.

- С*и „К* ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, представлявано от управителя К*В. В..

В исковата молба се твърди, че между ищеца в качеството му на заемополучател и „Н* в качеството на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит на 28.06.2025г г. с № 202506281029100070, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 2000 лв., а съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 29.06.2027 г. на вноски съгласно погасителния план по чл. 10, ал. 2 от настоящия договор. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Договора Кредитополучателят се задължава да заплаща на Кредитора като възнаграждение годишна лихва в размер на 51. 39 % от главницата по кредита. Съгласно чл. 10, ал. 4 от Договора годишният процент на разходите по кредита е в размер на 65, 41 % от заетата сума.

Съгласно чл. 10, ал. 5 от Договора общата сума, дължима от Кредитополучателя по настоящия договор, е в размер на 3 240, 00 лв. (три хиляди двеста и четиридесет лева).

Съгласно чл. 10, ал. 7 от Договора лихвата по кредита на ден с в размер на 1/360 от годишния лихвен процент. Съгласно чл. 10, ал. 8 от Договора разходите по заема, посочени в ал. 1 - 5 от този член, не могат да бъдат променяни, освен с изричното писмено съгласие на страните. За обезпечаване на така сключения договор за потребителски кредит ищецът се е видял принуден да сключи и договор за предоставяне на гаранция № 1449367217 от 28.06.2025 г. с „К* (наричан за краткост, Договор за гаранция“). Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за гаранция Наредителят дължи на Гаранта възнаграждение за издаване на гаранцията в общ размер на 1233 лв., разсрочено на 9 равни месечни вноски, всяка в размер 1

137, 00 лева на месец. Съгласно чл. 1, ал. 4 от Договора за гаранция условията по гаранцията са както следва: 1. Бенефициер: „Н*, 2. Сума на гаранцията: 3240 (три хиляди двеста и четиридесет) лева; 3. Срок на валидност: до 30.06.2027 г.; 4. Вид на гаранцията: за плащане (за изпълнение на парични задължения); 5.

Условия за плащане по гаранцията: След получаване на надлежно подписано от Бенефициера искане, в което декларира, че Наредителят не е изпълнил своевременно някое от паричните си задължения по Договора или не го е изпълнил изцяло. Съгласно чл. 3 от Договора за гаранция срокът на договора е до 30.06.2027 г. Съгласно чл. 4, ал. 5 от Договора за гаранция дължимото възнаграждение за издаване на гаранцията но чл. 1, ал. 2 се изплаща заедно с погасителните вноски по Договора за потребителски кредит съобразно е уговорения в Договора за кредит погасителен план. Твърди, че съгласно чл. 4, ал. 4 от Договора за гаранция дължимото възнаграждение за издаване на гаранцията, както и всички други плащания по този договор, дължими от Наредителя на Гаранта, се заплащат по някоя от следните банкови сметки с изброени IBAN-и или като Наредителят преведе дължимата сума по сметка на Бенефициента „Н*и избран от него офис на И*и за основание да посочи своето ЕГН. Видно от представените е настоящата искова молба платежни нареждания и Анекс към Договор за потребителски кредит №202509290847410005 (рефинансиращ) от дата 29.09.2025г., до момента ищцата е заплатила общо сумата от 2 680 лева. На 17.11.2025г. е издадено удостоверение за погасен кредит от „Не*по искане на кредитополучателя, от което е видно, че всички суми, вменени като задължение по Договора за кредит N9202506281029100070 са изплатени към момента на предсрочното погасяване, а с всяка вноска се погасява и възнаграждението но задължителния Договор за гаранция № 1449367217, следователно и по него има извършени плащания - за аргумент чл. 4 ал. 5 изр. последно от Договора за гаранция: „в случай на частично плащане първо се погасяват задълженията към Гаранта и след това задълженията към Бенефициера“.

Навежда се, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради противоречие със закона и съдържащ неравноправни клаузи, като посоченият в договора ГПР се различавал от действителния и надвишавал допустимия от закона размер по подробно изложените в исковата молба съображения. Твърди, че възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита. Навежда, че чл. 10, ал. 7 от Договора за потребителски кредит е посочен лихвен процент, който се определя на дневна база в размер на 1/360 от годишния лихвен процент. Годината има 365 дни, а определянето й по посочения в договора начин води до по-висок лихвен процент на ден и следователно грешно посочване на ГПР, а на основание чл. 11 ал. 1 т. 10, това води до цялостна нищожност на договора за потребителски кредит. Твърди, че е налице е нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като нито в договора нито в ОУ, има посочен лихвен процент на ден. Посочени са лихвени проценти, но те са на годишна база, и за нито един от тях не е посочен лихвен процент на ден. А чл. 11, т. 20 от ЗПК изрично предвижда да бъде посочен такъв. Това в случая не направено. Поради това и следва и изводът, че е налице недействителност на договора поради неспазеното изискване на член 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Предявява евентуалния иск с правно основание чл. 26. ал. 1 ЗЗД, предложение трето ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване па недействителна па клаузата на чл. 11. ал. 1 от Договора, регламентираща възнаградителната лихва но договора, като сочи, че така уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и излага подробни съображения.

Предвид изложеното, ищецът предявява следните обективно съединени искове: за обявяване на недействителен Договор № 202506281029100070 от 28.06.2025 г, сключен между Б. Д. Х., с ЕГН: **********, в качеството й на Кредитонолучател и „Н*, ЕИК: *в 2 качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД; - в условията на евентуалност с горния иск - за нищожнoст на Договора за потребителски кредит № 202506281029100070, сключен между Б. Д. Х., с ЕГН: **********, в качеството й на Кредитонолучател и „Н*, ЕИК: *в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД; - в условията на евентуалност – за нищожност на Договора за потребителски кредит № 202506281029100070, сключен между Б.

Д. Х., с ЕГН: **********, в качеството му на кредитополучател и „Н*ЕИК: *, в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал.1, предложение трето във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД; кумулативно на горните – за нищожността на Договора за гарант № 1449367217 от 28.06.2025 г., сключен между „К* и Б. Д. Х. на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД; - за осъждане на „Н* ЕИК: *да заплати на Б. Д. Х., с ЕГН: **********, сумата от 680, 00 лева, представляваща дадено без основание, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, на основание чл. 55 ал. 1, предложение първо ЗЗД, кумулативен на горните искове.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Н*Д намира исковете за допустими, но неоснователни по подробно изложените в отговора на исковата молба съображения. Не оспорва сключването между страните на 28.06.2025 г. на договор за кредит № 202506281029100070 по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 2 000.00 лева, както и получаване на сумата в размер на 2 680.00 лева по процесния договор за кредит и моли тези факти да бъдат отделени като безспорни и ненуждаеши се от доказване е доклада на съда по делото. Ответникът оспорва следните твърдения на ищеца: недействителност на договора за потребителски кредит; задължение за кредитополучателя да сключи договор за гаранция; възнаграждение за договора за гарант следва да се включи като разход в ГПР по договор за кредит; сключването на договор за гаранция е изискано от кредитора; сключването на договор за гаранция е било задължително за отпускане на заема.

В отговора на исковата молба ответното дружество „К* оспорва предявените искове като неоснователни по подробно изложените в отговора съображения. Ответникът признава по реда на чл. 175 ГПК сключването на договор за гаранция от 28.06.2025 г. при посочените в исковата молба условия. Ответникът оспорва следните твърдения на насрещната страна: потребителят е бил длъжен да сключи договор за гаранция, за да му бъде отпуснат кредит; сключването на договор за гаранция е предпоставка за отпускането на кредит; договорът за гаранция противоречи на добрите нрави; налице е нееквивалентност на престациите по облигационното правоотношение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ответникът „Н*не оспорва сключването между страните на 28.06.2025 г. на договор за кредит № 202506281029100070 по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 2 000.00 лева, както и получаване на сумата в размер на 2 680.00 лева по процесния договор за кредит.

Ответникът „К* признава по реда на чл. 175 ГПК сключването на договор за гаранция от 28.06.2025 г. при посочените в исковата молба условия.

От приетите по делото писмени доказателства се установяват параметрите на облигационната връзка между страните, възникнала на основание посочените договори от 28.06.2025 г. и от 28.06.2025г. между тях, по силата на който на ищеца от ответника „Неткредит“ ООД е предоставена сумата в размер на 2 000.00 лева, а съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 29.06.2027 г. на вноски съгласно погасителния план по чл. 10, ал. 2 от договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Договора Кредитополучателят се задължава да заплаща на Кредитора като възнаграждение годишна лихва в размер на 51. 39 3

% от главницата по кредита. Съгласно чл. 10, ал. 4 от Договора годишният процент на разходите по кредита е в размер на 65, 41 % от заетата сума. Съгласно чл. 10, ал. 5 от Договора общата сума, дължима от Кредитополучателя по настоящия договор, е в размер на 3 240, 00 лв. (три хиляди двеста и четиридесет лева).

За обезпечаване на така сключения договор за потребителски кредит ищецът е сключил и договор за предоставяне на гаранция № 1449367217 от 28.06.2025 г. с „К*Д.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за гаранция Наредителят дължи на Гаранта възнаграждение за издаване на гаранцията в общ размер на 1 233 лв., разсрочено на 9 равни месечни вноски, всяка в размер 137, 00 лева на месец. Съгласно чл. 1, ал. 4 от Договора за гаранция условията по гаранцията са както следва: 1. Бенефициер: „Н***, 2. Сума на гаранцията: 3240 (три хиляди двеста и четиридесет) лева; 3. Срок на валидност: до 30.06.2027 г.; 4. Вид на гаранцията: за плащане (за изпълнение на парични задължения); 5.

Условия за плащане по гаранцията: След получаване на надлежно подписано от Бенефициера искане, в което декларира, че Наредителят не е изпълнил своевременно някое от паричните си задължения по Договора или не го е изпълнил изцяло.