Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 214 от 21.11.2025, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Гражданско дело 566/2025
Вид
Решение № 214
Подписан
21.11.2025
Състав
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 110 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60 · Закон за кредитните институции
  • чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Девня, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20253120100566 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на И. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д****, чрез проц. представител по пълномощие - адв. Хр. Р. от САК срещу „Агенция за събиране на вземания "ЕАД, ЕИК:

203670940, със седалище и адрес на управление: в гр. София, п.к. 1335, ж.к.

„Люлин" 10, бул. „д - р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда „Лабиринт", ет. 2, ап. 4, представлявано от изпълнителния директор З.Б. с искане по реда на чл.

124 ал. 1 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 15 133, 87 лева, като сбор от задължениe с идентификатор 941594 в размер на 165, 82 лева и задължение с идентификатор 866655 в размер на 14 968, 05 лева, които задължения са погасени по давност.

Ищецът основава своето твърдение за настъпила погасителна давност на следните фактически обстоятелства:

Твърди, че задължение с идентификатор **********произтича от договор за телекомуникационни услуги, сключен между него и „БТК“ЕАД, като ответникът е встъпил в правата на кредитора чрез Приложение № 1 от 20.06.2018 г. към Договор за прехвърляне на вземания (цесия). Сочи, че към настоящия момент задължението възлиза на 165, 82 лева, като за събиране на вземането не е образувано изпълнително дело.

Задължение с идентификатор **********, произтича от Договор за потребителски кредит № CL185910/2014 г., сключен между него и „АЛФА БАНК" АД, като ответникът е встъпил в правата на кредитора по силата на 1

Приложение № 1 от 23.04.2018 г. към договор за цесия. Сочи, че към настоящия момент задължението възлиза на 14 968, 05 лева, като за събиране на вземането не е образувано изпълнително дело.

Ищецът в качеството си на длъжник оспорва вземанията към ответното дружество позовавайки се на изтекла погасителна давност. Твърди, че по отношение и на двете задължения от момента, в който е извършено прехвърлянето на вземанията - от 20.06.2018 г. за по - малкото и от 13.04.2018 г. за по - голямото задължение до депозирането на настоящата искова молба не са извършвани действия, годни да доведат до прекъсване на давностния срок по смисъла чл. 116 от ЗЗД. Счита, че двете задължения към ответното дружество, вкл. и лихвите и разноските, следва да се считат за погасени поради изтекъл давностен срок. Обосновава правния си интерес от предявяване на иска. Моли за положително произнасяне по него и за присъждане на съдебно - деловодните разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 счита предявения иск за допустим, като признава иска по отношение на задължението по Договора за услуги с идентификатор 941594 за основателен, а иска но отношение на задължението по Договор за кредит с идентификатор ************* за частично неоснователен.

Излага в отговора, че действително задължението по Договора за услуги е погасено по давност с изтичането на срока предвиден в чл. 111 ал. 1 6. „в“ от ЗЗД - тригодишен от датата на изискуемост - 20.06.2018 г., който към датата на входиране на исковата молба е изтекъл.

По отношение на задължението по Договор за кредит, счита че същото не е погасено в цялост по давност. Признава частично иска по отношение на вноските от 04.09.2014 г. до 04.06.2020 г. /вноски 1-70 вкл./ съгласно погасителния план към договора за кредит. По отношение на вноските от 04.07.2020 г. до 04.08.2021 г. /вноски 71-84 вкл./ съгласно погасителния план счита, че давността не е настъпила и иска се явява преждевременно предявен. Позовава се на Тълкувателно решение № 3/2023 г. от 21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС съгласно което при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД - от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. Твърди, че по процесния договор няма данни за обявена предсрочна изискуемост, поради което за всяка от вноските тече отделен давностен срок.

Моли разноските в настоящото производство да бъдат възложени в тежест на ищеца и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните 2 от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, като моли съдът да съобрази актуалната съдебна практика, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 г. и предвид ниската правна и фактическа сложност на производството да присъди адвокатски хонорар в справедлив размер, какъвто счита, че се равнява на сумата от 150 лева.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото - че на 04.08.2014 г. между ищеца И. Д. Д. и „Алфа Банк“ АД, с ЕИК 831694000 /сегашен правоприемник „Юробанк България“ АД/ е сключен Договор за потребителски кредит № CL185910/2014 с идентификатор *********, по силата на който на ищеца е предоставена заемна сума с главница в размер на 6 000 лева с 84 броя погасителни вноски с дата на последен падеж 04.08.2021 г.

Последващо, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.04.2018 г., сключен между „Юробанк България“ АД като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като цесионер, кредита индивидуализиран в Приложение № 1 от 23.04.2018 г. е прехвърлен в собственост на ответното дружество ведно с всички привилегии, обезпечения и лихви.

На 15.08.2015 г. между ищеца И. Д. Д. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен Договор за услуги с абонаментен № 15611762001 с идентификатор *******, въз основа на който на ищеца са предоставени телекомуникационни и интернет услуги срещу заплащане на месечна такса.

Последващо, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.06.2018 г., сключен между „С.Г. Груп“ООД /придобило задълженията от „БТК“ ЕАД/ като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като цесионер задълженията на ищеца са прехвърлени на ответното дружество.

Представени от ответника и приети по делото са Договор за кредит №CL185910/2024, сключен на 04.08.2014 г. между ищеца И. Д. Д. и „Алфа банк“АД, ЕИК: 831694000; ведно с погасителен план към него; искане за потребителски кредит; общи условия на банката за предоставяне на потребителски кредити.

От ищеца е представен отговор от ответното дружество за наличните задължения на ищеца, съвпадащи с посочените в исковата молба.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

3

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 110 от ЗЗД – иск за установяване недължимост на вземания по договор за банков кредит и по договор за услуги, които вземание са прехвърляни с договори за цесия на ответника.

При така предявения иск, в тежест на ответника е да докаже, че е проявил активност за събиране на вземането си, като е предприемал своевременни действия, прекъсвал/спирал е теченето на давността или че ищецът се е отказал от изтеклата в негова полза погасителна давност.

Ищецът следва да докаже правен интерес от предявения установителен иск, както и че е изтекъл определен период от време между изискуемостта на задълженията и предявяване на иска, тъй като се касае за положителни факти, на които той основава твърденията си, че не дължи част от вземането, поради погасяването му по давност.

В настоящия сучай ответникът признава иска по отношение на задължението по Договора за услуги с идентификатор 941594, както и иска по отношение на задължението по Договор за кредит с идентификатор******** досежно вноските от 04.09.2014 г. до 04.06.2020 г., като заявява, че тези задъжения, считано от прехвърлянето им чрез договори за цесия до предявяване на исковата молба, са погасени по давност.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на на вноските от 04.07.2020 г. до 04.08.2021 г. /вноски 71-84 вкл./ по задължението на ищеца по Договор за кредит с идентификатор ******* цедирано на ответното дружество с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.04.2018 г.

Предвид обстоятелство, че това вземане произтича от договор за кредит по отношение на главницата приложима е общата петгодишна давност по чл. 110 ГПК, доколкото уговорката между страните за връщане на предоставена като кредит сума на погасителни вноски не превръща този кредит в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. По отношение на начислените лихви приложима е кратката тригодишна погасителна давност.

В хода на устните състезания, като довод за настъпила погасителна давност на вземането, ищецът чрез проц. си представите се позовава и на чл.

42 от ОУ на банката, препращаща към чл. 38 т. 3 от същите: „В случаите на чл. 38.3 /забава за плащане на част или на пълния размер на което и да е вземане на банката по договора, вкл. За главница, лихва, такси, комисионни/ страните приемат, че кредита става автоматично изцяло предстрочно изискуем, за което кредитополучателя се счита уведомен и съгласен в подписването на доовора за кредит. Твърдейки, че не е заплатил нито една вноска от кредита, ищецът счита, че неговата предсрочна изискуемост е настъпила още през 2014 г., при което към датата на подаване на исковата молба задължението му е погасено по давност.

Това становище на първо място не държи сметка за приетото с 4

Тълкувателно решение №3 от 21.11.2024 г., постановено по т.д. №3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: „При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. Няма спор в съдебната практика кога един кредит става предсрочно изискуем, както и че „автоматична предсрочна изискуемост“ не настъпва независимо от уговореното в договора. Предсрочната изискуемост е правно понятие, което отразява възможността кредиторът да поиска предварително връщане на даден заем или кредит преди изтичането на първоначално уговорения срок за неговото изплащане. Тази възможност е регламентирана в Закона за задълженията и договорите Законът за кредитните институции, както и в Търговския закон, като в тях се излагат конкретни основания и условия за нейното прилагане. Съгласно чл. 60 ал. 2 от З КИ, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГП К . В Тълкувателно Решение № 4/18.06.2014 г. на В К С допълнително е разяснено, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което може да настъпи с волеизявление на кредитора при наличието на определени предпоставки - обективният факт на неплащане и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването . Това означава, че процесът е строго регламентиран и трябва да бъде извършен в съответствие със законовите изисквания, за да бъде валиден.