Определение № 2318 от 02.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2318 гр. Пловдив, 02.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Фаня Рабчева Калчишкова

Членове:

Иван Анастасов

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501993 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, чрез пълномощника адвокат М., срещу Определение № 7376/13.06.2026 г., постановено по гр.д. № 3669/2025 г. на РС – Пловдив, XXI гр.с., с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото Решение № 1363/23.03.2026 г. в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излагат се съображения за невъзможността да се установи дали представеният по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното гражданско дело, че същият не е индивидуализиран по начин, за да послужи като доказателство за сторените разноски. Оспорва се приложението на чл.38, ал. 1, т.2 от ЗАдв., респективно качеството на ищцата като материално затруднено лице, което се сочи за опровергано. Твърди се, че правото на иск по делото е упражнено превратно с цел увреждането на ответното дружество – ищцата подала две искови молби против ответника с цел да се възложи в негова тежест заплащането на разноските в производството, моли се да се изискат исковите молби по делата между страните.

Оспорва се размерът на присъденото адвокатско възнаграждение с позоваване на практика на СЕС, въз основа на която се сочи, че размерите на възнагражденията в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа нямат задължителен характер, а могат да служат само ориентир. Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се остави без уважение искането за присъждане на претендираните от ищцата разноски, евентуално се иска същите да бъдат намалени.

1

Ответникът по частната жалба - Е. Т. А., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Р. Р., в законоустановения срок е депозирал отговор. Поддържа доводи за неоснователност на жалбата, както и съображения за правилността и законосъобразността на определението. Моли за потвърждаване на определението.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК, поради което е допустима и ще се разгледа по същество.

С Решение № 1363/23.03.2026 г., постановено по гр. д. № 3669/2025 г. по описа на РС Пловдив, са уважени предявените обективно съединени осъдителни искове с пр.осн.чл.55, ал.1, пр.1 ГПК от Е. Т. А., ЕГН ********** против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, като е осъден ответникът да заплати на ищцата следните суми: 21,99 евро – за възнаградителна лихва и 99,50 евро– за неустойка, и двете получени без основание по нищожни клаузи по договор за потребителски кредит № 942555/10.10.2023 г., както и разноските за производството. Решението е влязло в сила като необжалвано.

Процесуален представител на ищцата по делото е адвокат Р. Н. Р., оказаната на ищцата правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. С горепосоченото решение на процесуалния представител е определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение от 250 евро с ДДС, за заплащането на което е осъдено ответното дружество.

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е постъпила молба от „Кредирект“ ЕООД с искане за отмяна на решението в частта за разноските, с която е осъдено да заплати адвокатското възнаграждение, евентуално да се намали размера на същото, която молба е оставена без уважение от първостепенния съд с Определение № 7376 от 13.06.2026 г. – предмет на настоящата въззивна проверка.

Определението е правилно.

В първоинстанционното производство ищцата е била представлявана от адвокат Р. на основание чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 17.02.2025г. Към исковата молба са приложение договора за правна защита и съдействие, както и пълномощно от ищцата за адвоката, които документа са в оригинал и с дата преди предявяване на исковата молба по първоинстанционното дело, поради което няма как в същите да е посочен номера на бъдещото исково производство.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право 2 на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист.

Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и ангажирани по него доказателства. Преценката да окаже безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката. Разпределението на тежестта за разноски се следва от правилата по чл.78 от ГПК – коя е загубилата страна, а не от въпроса дали ищецът реално е заплатил възнаграждение на своя пълномощник или последният е поел риска да предоставя правна помощ без да е сигурен дали ще бъде постановено решение в полза на доверителя му, респ. че ще му бъде присъдено възнаграждение. И в двете посочени хипотези ако ответникът загуби делото той дължи разноски на ищцовата страна, като във вторият случай последните се определят от съда и обичайно/ както в настоящия случай/ в минимален размер. От друга страна съдът няма как да проверява и санкционира дали реално са налице предпоставките за приложение на чл.38 от ЗА, т.к. този въпрос стои извън предмета на делото / чл.6, ал.2 от ГПК/. Следователно, с оглед изхода на делото ответното дружество дължи да заплати адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на насрещната страна.

Неоснователно е възражението на ответното дружество за злоупотреба с права.

В разглеждания случай самият жалбоподател твърди, че е налице производство по друго дело с предмет друго правоотношение, поради което липсват основания за разглеждане на споровете в едно производство, т.к. липсва общност в предмета. Това, че между страните са сключвани еднотипни договори не може да обоснове разглеждането на споровете по действителността им или изпълнението им в едно производство. Напротив, практиката изобилства с множество дела, образувани от небанкови финансови институции срещу едни и същи длъжници за изпълнение на различни договори помежду им. Доколкото се касае за различни правоотношения, в какъвто смисъл е и твърдението на жалбоподателя, то липсват основания да се приеме, че е налице злоупотреба с права. Предвид изложеното е безпредметно прилагането на искови молби по другите производства между същите страните.

По отношение на въведеното в условията на евентуалност възражение за прекомерност на определеното от районния съд адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Следва да се съобразят критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C438/22, имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ /понастоящем 3

Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. / В този смисъл е Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК/.

В настоящия случай делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като по подобни казуси е налице изобилна и утвърдена съдебна практика. С решението са разгледани два обективно съединени иска като претенциите, произтичат от едно основание, поради което съдът е определил размера на възнаграждението като за един иск в рамките на посочения с Наредба№ 1 за възнаграждения за адвокатска работа минимум с начислен ДДС – каквато е и наложилата се практика на съдилищата.

Ето защо съдът приема, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение в размер на 250 евро е в унисон с разрешението, дадено в Решение от 23.10.2025г. по дело С-744/23, СЕС.

По изложеното съдът намира, че липсват основания за намаляване на определения размер на адвокатско възнаграждение.

Ето защо обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7376/13.06.2026 г., постановено по гр.д. № 3669/2025 г. на РС – Пловдив, XXI гр.с.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4