Решение № 63 от 25.07.2022, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно търговско дело 84/2022
- Вид
- Решение № 63
- Подписан
- 25.07.2022
- В сила
- 02.10.2023
- Състав
- Илияна Тодорова Балтова, Десислава Динкова Щерева, Христина Захариева Марева
Цитирани разпоредби
- чл.164 ал.1 т.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164 ал.1 т.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- член 183 · Граждански процесуален кодекс
- член 183 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Закон за задълженията и договорите
- чл.284 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 предл.първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- член 301 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 63 гр. Бургас, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Илияна Т. Балтова
Членове:
Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20222001000084 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от от „С.“ ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление град София, ул.“С.“ № 6, ет.6, представлявано от управителя Д. Д., против решение № 8/11.03.2022г., постановено по т.д. № 62/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което са отхвърлени: иска на „С.“ ЕООД против К. СТ. К. за осъждане на ответника да заплати сумата от 33 400 лв., представляваща получена, но неотчетена такава по договор за поръчка, сключен между страните месец юли 2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане; евентуалния иск за осъждане на ответника на основание член 55 алинея първа предложение първо от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 33 400 лв., представляваща сума, която ответникът е получил при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и евентуалния иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 33 400 лв., представляваща сума, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане.
1
Въззивникът навежда оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост.
Твърди се, че ищецът е сезирал съда с иск по чл.55 ал.1 предл.второ от ЗЗД, за връщане на сума от ответника, получена на неосъществено основание – сключване на договор за поръчка за закупуване на земеделска земя от името и за сметка на дружеството и заплащане на капаро по бъдеща сделка. Сочи се, че въведените в исковата молба твърдения са за наличие на уговорка между дружеството и К.К., ответникът да съдейства на дружеството при закупуването на земеделска земя, като за целта е следвало да бъде подписано нарочно пълномощно затова. На 22.07.2016 година била преведена сума в размер на 33400 лв. по личната сметка на ответника и същият е следвало да закупи от името на дружеството и за негова сметка земеделска земя. Тъй като на следващия ден ответникът не се явил, за да получи пълномощното, с което да представлява дружеството, до сделка не се стигнало. Подчертава се, че твърденията са за получаване на сумата на неосъществено основание - неосъществен договор за поръчка, с който дружеството да възложи на ответника да сключи сделка за закупуване на недвижим имот. Сочи се, че при условията на евентуалност са предявени още две претенции. Съдът се е произнесъл по главния иск, като е приел, че е сезиран с претенция по чл.284 ал.2 от ЗЗД, но в исковата молба няма твърдения за сключен договор за поръчка, напротив – твърденията са, че до сключване на такъв договор не се е стигнало, ето защо сумата е получена от К. на неосъществено основание. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, което води до недопустимост на съдебния акт и налага обезсилването му от въззивната инстанция.
Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че решението е постановено въз основа на писмени доказателства, събрани в нарушение на разпоредбата на член 183 ал.1 от ГПК. Заявява се, че с допълнителната искова молба въззивникът е оспорил така наречената „Справка за изплатени ренти на физически лица за стопанската 2015/ 2016 година“ като неавтентична и невярна и е поискал ответникът да бъде задължен да представи това доказателство в оригинал. Това искане било подновено с допълнително 2 писмено становище и в първото съдебно заседание. В проведеното по делото първо съдебно заседание, ответникът заявил, че не разполага със справката в оригинал, като според неговите твърдения, тя се намира в счетоводството на дружеството, а той разполага единствено с копие с оригинален печат на „С.“ ЕООД. Сочи се, че вместо да изключи от доказателствата по делото представения препис, със своето протоколно определение съдът задължил ответника да представи намиращото се в него копие на справката с оригинален печат. Твърди се, че справката с печат на дружеството била представена от ответника, но при извършена съпоставка между двете копия се установявало несъответствие и липса на идентичност. В съдебното заседание на 16.02.22 година въззивникът отново поискал справката да бъде изключена от доказателствения материал по делото, тъй като не се представя оригинала й, а освен това второто копие не е идентично с представеното с отговора на исковата молба. Въпреки горното, съдът в нарушение на разпоредбата на член 183 от ГПК не изключил от доказателствата по делото справката, напротив - основал главните си и решаващи мотиви именно върху този документ.
Като второ нарушение на процесуалните правила се сочи, че съдът изобщо не се е произнесъл по оспорването на този документ по реда на чл.193 от ГПК.
Поддържа се, че съдът е постановил решението си въз основа на гласни доказателства, събрани в нарушение на чл.164 ал.1 т.3 и 4 от ГПК.
Разпитани били свидетели в нарушение на законовата забрана със свидетелски показания да се установяват договори на стойност над 5000 лв., при своевременно въведено възражение от въззивника.
Поддържа се, че решението е основано на две заключения по съдебно-икономически експертизи и на отговорите на вещото лице по правни въпроси. Следвало е тези отговори да бъдат дадени от съда, в резултат на правоприлагащата му дейност и като е възприел отговорите на вещото лице по правни въпроси съдът отново е допуснал нарушение на процесуалните правила и е постановил неправилно решение.
Заявява се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на първоинстанционния съд за недоказаност на твърденията в исковата молба за сключен договор за поръчка, по силата на 3 който дружеството възложило на ответника да закупи недвижими имоти земеделски земи. Сочи се, че такова твърдение изобщо не е било въведено и претенцията се базира на института на неоснователното обогатяване.
Поддържа се, че получаването на исковата сума от ответника не се оспорва и при това положение негова е била доказателствената тежест да установи основание за получаване на сумата. В отговора си ответникът посочил, че между него и дружеството е съществувал устен договор за поръчка, по силата на който той е сключвал договори за наем на земеделска земя и изплащал ренти, като сумата от 33 400 лв. бил изразходена именно за изплащане на рентата, дължима за 2016 година. Поддържа се, че ангажираните от ответника доказателства за установяване на неговите твърдения са недопустими.
Същевременно, съдебно-икономическата експертиза е установила изплащане на ренти за 2016 година от дружеството единствено чрез банкови преводи и чрез прихващания по фактури, но не и изплащане на ренти в брой. При това положение, твърденията на ответника, че с получената от него сума е изплатена рента, са изцяло недоказани. След като не е налице основание за получаване на сумата от 33 400 лв., то същата следва да бъде върната.
Оспорват се изводите на съда във връзка с първия евентуален иск, че между страните е съществувало друго мандатно отношение. Твърди се, че такова няма, а доказателството, на което се позовава въззиваемия – справката за изплатена рента, следва да бъде изключено от делото поради непредставяне на оригинала. Сочи се, че свидетелските показания също са недопустими, а освен това са и вътрешно противоречиви и не следва да се ценят от съда.
Сочи се, че за втория евентуален иск с правно осн.чл.59 ал.1 от ЗЗД изобщо не са изложени мотиви.
Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено и делото да се върне на ЯОС за произнасяне по главния иск, евентуално да бъде отменено изцяло, като вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважат исковете.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от К.К., в който се навеждат доводи за нейната неоснователност, съответно – за допустимост и правилност на обжалваното решение.
Въззиваемият счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл 4 по предявен иск и не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация.
Поддържа се, че въззивникът не е доказал възлагане по мандатна сделка за закупуване на земеделски земи. Сочи се, че в представеното по делото пълномощно липсва упълномощаване за сключване на сделка за покупко-продажба на земеделска земя. Твърди се, че със събраните гласни доказателства е установено, че за стопанската 2016 година по приложените договори за наем, сключени чрез пълномощник – въззиваемия, са били изплащани ренти в натура или пари именно от въззиваемия като пълномощник на дружеството-въззивник. Поддържа се, че въззивникът не е представил документи, с които да установи различен начин на плащане на рентата, както и че рентата е платена извън предоставените парични суми, предмет на спора. Поддържа се, че не е било необходимо специално разпореждане от дружеството за изплащане на дължимите наеми, при наличието на пълномощно, още повече, че с паричната сума са заплатени задължения на въззивника, а съгласно разпоредбата на член 301 от ТЗ търговецът не се е противопоставил на плащането и дори е приел предоставените отчети и първична счетоводна документация от въззиваемия.
Твърди се, че за целия период въззиваемият е правил отчети за всяка изтеглена сума, включително и с представения списък на раздадените наеми на лицата, отдали земеделската си земя на дружеството под наем.
Въззиваемият се позовава на заключението по съдебноикономическата експертиза, от което се установява, че в края на 2016 год. е предприета счетоводна операция, с която задължението му по предоставения аванс е закрито и е възникнало задължение на „С.“ ЕООД като предоставен заем от К.. Позовава се на изводите на вещото лице, че справката представлява един общ разходен документ за изплащане на рента в брой, както и че за периода 2015-2016 год. „С.“ ЕООД е осчетоводило изплащане на рента в общ размер на 492 191,03 лв. Сочи се, че на вещото лице не са били представени документи за плащане по начин, различен от твърдения от въззиваемия – чрез общ разходен документ в брой или в натура. Заявява се, че от събраните доказателства и изслушаната експертиза става ясно, че според счетоводните записвания на въззивника няма непогасено задължение на въззиваемия.
5
В отговора се сочи, че съдът правилно е приел, че процесната сума е предадена на основание друго мандатно отношение между страните, а не на основание заявения от въззивника договор за поръчка за закупуване на земеделски земи. Именно при тези фактически и правни изводи не могат да бъдат уважени и евентуалните искове. Поддържа се, че с преведената сума са били изплатени в брой задължения на дружеството по договори за наем на земеделска земя за стопанската 2016 год. и от въззивника не са представени доказателства за погасяване на задълженията от самото дружество.
Заявява се, че въведеното твърдение за необоснованост на решението е формално, без посочване на такива признаци на съдебния акт. Заявява се, че изводите на съда почиват на допуснатите и събрани доказателства.
Поддържа се, че оплакванията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Сочи се, че представената ведомост за изплащане на ренти е заверена със син печат от въззивника.
Поддържа се, че дружеството не е представило доказателства за изплащане на дължимата рента на физическите лица по друг начин, а в счетоводството му задълженията към лицата, собственици на земеделската земя, са закрити.
Твърди се, че списъкът е бил предаден на дружеството, а последното некоректно е отказало да го представи по делото, с цел шиканиране на процеса. Поддържа се, че въззиваемият е сключвал като пълномощник на дружеството множество наемни договори, всеки от които на стойност под 5000 лв., поради което доводите на въззивника за недопустимост на свидетелските показания са лишени от основание.