Решение № 1023 от 28.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. София, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000502228 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по въззивна жалба с вх.№ 5063/23.05.2024 г ( по регистратурата на СОС ) на ищците Е. Е. Х. и Ц. Е. Х., действащи чрез и със съгласието на техния баща Е.

Ц. Х. срещу решение № 50 от 17.04.2024 г. на СОС по т.д.№ 201 / 2022 г. в частите, с които са отхвърлени исковете по член 432, ал.1 от КЗ за вземания от застрахователни обезщетения за неимуществени вреди за горниците над 128 000 лева до 200 000 лева, равняващи се на по 72 000 лева.

Във въззивната жалба се оспорва изводът в решението, че трето лице има принос за настъпване на вредите и той е основание за намаляване на обезщетението с 20 %, като така незаконосъобразно е отречена в хипотезата на член 53 от ЗЗД отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на единия от делинквентите за обезщетяване в пълен размер на вредата; има оплаквания за произнасяне по несвоевременно заявено възражение по член 51,ал.2 от ЗЗД и допуснато нарушение по член 52 от ЗЗД, изразяващо се в несъобразяване на следните обуславящи вредите обстоятелства: младата възраст на пострадалата и 1 личността й ; отражението на смъртта върху живота на децата й ; застрахователния лимит към ПТП – от 10 420 000 лева, икономическата конюнктура, поради което крайните правни изводи на съда противоречат на съдебната практика.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК насрещната страна „ ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, град София чрез пълномощника – юрисконсулт Ю. К. отговоря, че въззивната жалба е неоснователна .

В производството се разглежда и частна жалба с вх.№ 7045/ 17.07.2024 г. ( по регистратурата на СОС ) на пълномощника на ищците – адвокат П. К. срещу определение № 310 от 21.06.2024 г., с което е отказано изменение на решението м частта относно присъденото й адвокатско възнаграждение на основание член 38,ал.2 от ЗА чрез увеличаването му от 5 000 лева на 18 780,50 лева с ДДС .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, изразените от процесуалните представители на страните в откритото съдебно заседание устно и писмено становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо,но неправилно .

СОС е сезиран с частични искове по член 432,ал.1 от КЗ и член 86 от ЗЗД от Ц. Е. Х. ( непълнолетен тогава ) и Е. Е. Х. ( малолетен тогава ) , двамата от град *** срещу „ ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, град София за обезщетения за неимуществени вреди в размери на по 220 000 лева . В предмета на въззивното производство са частите от претенциите за горниците над 128 000 лева до 200 000 лева и лихви за забава, присъдени от неоспорената с въззивната жалба дата – 27.07.2022 г. при твърдения, че в ПТП на 21.05.2022 г. , предизвикано виновно и противоправно от застрахован при ответника водач на моторно превозно средство „ Опел“ с рег. № *** на път II – 64 между град Баня и град Карлово, е причинена смъртта на тяхната майка Е.

Г. Ч., пътуваща в същото моторно превозно средство , тогава на 33- годишна възраст ; внезапната и неочаквана нейна смърт причинила на ищците, тогава на 13 и 14 години, мъка, душевни болки и страдания ; отразила се негативно на общото и психическото им състояние по причина на болезното и тежко преживяване на загубата в ранна детска възраст на грижите, вниманието и обичта на майката; ищците отправили застрахователна претенция на 2

27.07.2022 г. , по която застрахователят не предложил плащане .

В срока за отговор ответникът „ ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, град София оспорил исковете с възражения за неизяснен механизъм на ПТП, наличие на други съизвършители в лицето на водачите на другите два автомобила – участници в ПТП ; завишаване на претендираните обезщетения .

С оглед предприетото частично обжалване на решението формирана е със станалата неотменима ( относно уважаването на исковете на двамата ищци за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди до размерите на по 128 000 лева ) част сила на пресъдено нещо по фактите относно деликтното поведение на застрахования при ответника водач като причина за ПТП и смъртта на майката на ищците ; търпенето от тях на болки и страдания и съществуването на вземания на всеки един от ищците за тяхното обезщетяване до размерите от 128 000 лева . Неоспорена е констатацията на първоинстанционния съд, че пострадалата била с поставен обезопасителен колан ( с оглед механизма на ПТП – челен удар в дънер на дърво - поставянето му е станало причина за уврежданията в коремната и гръдната област, които наред с черепно – мозъчната травма, са довели до смъртта на Ч.) и съпричиняване на вредите от нея няма. Пренесен пред въззивния съд е спорът относно възникването на вземанията на ищците в размери, надхвърлящи присъдените, със сумите от по 72 000 лева ( с оглед обжалваните интереси ) и значението на обстоятелството за противоправно поведение на трето лице – единия от общо тримата участници в ПТП – за определянето на обезщетенията.

Първоинстанционният съд - СОС - е приел въз основа на заключението на КСМАТЕ от 20.12.2023 г., че водачът на лек автомобил „Форд“ – свидетелят И. Д. , движейки се със скорост от 108 км/ч ( при разрешена – 90км/ч ), е предприел в нарушение на член 21 от ЗДвП първи по време изпреварване на автомобила „ Опел “, управляван от делинквента Ч. със скорост от 93км/ч. Налице е съпричиняване на вредите от третото лице Д. в размер на 20% , което е основание за намаляване на отговорността на прекия причинител и неговия застраховател – ответника . Така при извод, че суми в размер от по 160 000 лева отговарят на критерия по член 52 от ЗЗД като достатъчни да репарират вредите , съдът присъдил обезщетения от по 128 000 лева .

3

Щом е установил, че съпричинител на ПТП е третото лице, съдът е следвало да отчете, че съгласно член 53 от ЗЗД съпричинителите отговарят солидарно , а съгласно член 499,ал.7 от КЗ застрахователите им отговарят пред увреденото лице, както отговарят съпричинителите , т.е. солидарно.

Степента на съпричиняването има значение във вътрешните им отношениячлен 127,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и се изследва при спор между съизвършителите или застрахователите им . В спора по член 432,ал.1 от КЗ срещу застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите на единия съпричинител отговорността му следва да се ангажира, при наличие на материалноноправните предпоставки за това, за целия размер на вредите, а не съобразно степента на съпричиняване .

СОС е изложил верни фактически констатации ( на база свидетелствата на Д. Д. – М. – учител и Ц. Х. – дядо по бащина линия ) , че към момента на ПТП децата - на 14 и 12 години - били привързани към майката, приели загубата тежко; настъпила промяна в поведението им и успеваемостта им в училище спаднала. Големият Ц. бил разстроен, плачел, нуждаел се от учител в лицето на свидетелката , за да се яви след месец на изпита за национално външно оценяване по български език и литература и станал трайно по – раздразнителен. Малкият Е. се променил по – драстично : преживял смъртта тежко; провокиран в клас спомен за майката го накарал да се плаче безутешно, нуждаел се от индивидуални занимания с учител цяла година ; станал по – затворен .

Съгласно задължителните за съдилищата указания , дадени в т.II на ППВС № 4/1968 година, удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в случаите на причиняване на смърт да се преценяват конкретни факти , като възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. В съдебната практика се приема също, че следва да се отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането . Изброяването на релевантните за определянето на обезщетението факти не е достатъчно, необходимо е да се мотивира оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите.

Смъртта на майката е източник на естествена скръб и търпене на 4 морални болки, но в случая тя е настъпила за двете деца , неочаквано и внезапно , във възраст на прага на пубертета. Лишаването им точно в тази възраст от емоционална подкрепа, сигурност и стабилност в грижата от този родител са ги дестабилизирали, оказали са трайно негативно отражение върху психоемоционалното им състояние . Основателен е доводът във въззивната жалба че първоинстанционният съд не е отчел реално тези обстоятелства, както и че не оценил конкретните социално – икономически условия в страната към настъпване на ПТП в средата на 2022 . Съгласно член 492,т.1 от КЗ ( в ред. от Дв,бр.101 от 2018 г. в сила от 7.12.2018 г. ), действал към настъпване на вредите, лимитът на отговорността по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите, за неимуществени и имуществени вреди от телесно увреждане или смърт се равнява на 10 420 000 лева за всяко събитие , независимо от броя на пострадалите лица. Съобразявайки съвкупността от обуславящите вредите обстоятелства, въззивният съд намира, че справедливото по смисъла на член 52 от ЗЗД обезщетение е по – високо от определеното от съда и се равнява на 200 000 лева. Това налага отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетения от по 72 000 лева на всеки един от ищците .

По частната жалба : дължимото за осъществената безвъзмездно защита в полза на пълномощника на ищците възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА ,според СОС, е 5 000 лева. Съдът се е мотивирал, че НМРАВ не го обвързва, предвиденият в нея за защита на интерес от 128 000 лева минимален размер адвокатско възнаграждение е 9 770 лева. Приел е решаващо, че критерий е сложността на делото и макар изрично да не е посочил каква е тя, е отказал да присъди повече от 5 000 лева. Според въззивния съд размерите в НМРАВ ( сега с изменено заглавие ) могат да служат за ориентири при произнасяне по искане по член 38,ал.2 от ЗА . В случая към 7.11.2022 г., датата на сключване на договора за правна защита и съдействие , минималният размер, изчислен според член 7,ал.2,т.5 от Наредбата – за защитаван интерес от 220 000 лева- е 13 450 лева ; делото е с ниска фактическа и правна сложност : събрани са доказателства от една КСМАТЕ и четирима свидетели , проведени са четири заседания. Следва да се отчете, че защитата по двата иска е еднотипна, преобладават общи факти, присъждане на двоен ( за два иска ) размер възнаграждение не би било адекватно на извършената от адвоката работа .

Присъденият размер от 5 000 лева съответства на вида и количеството на 5 извършената работа, фактическата и правната сложност на делото и уважаването от СОС на исковете до размерите от 128 000 лева.

Определението по член 248,ал.3 от ГПК е правилно.

С оглед променения изход от спора : пълномощникът на ищците има право на възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА за защитата в първоинстанционното производство от още 2 812,50 лева и за защитата във въззивното производство в размер 3 846 лева - 3 205 лева – ½ х 6 420 леваминималното възнаграждение по член 7,ал.2,т.4 от Наредбата съобразно защитавания интерес от 72 000 лева и извършените процесуални действия , ведно с ДДС. На основание член 78,ал.6 от ГПК застрахователят дължи държавна такса от 2 880 лева .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 50 от 17.04.2024 г. на СОС по т.д.№ 201 / 2022 г. в обжалваните части, с които са отхвърлени исковете по член 432, ал.1 от КЗ на Е. Е. Х. и Ц. Е. Х. за вземания от застрахователни обезщетения за неимуществени вреди за горниците над 128 000 лева до 200 000 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „ ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, град София, бул.

„Витоша“ № 89Б , ЕИК : 121718407 да заплати на Е. Е. Х. ,ЕГН: **********, със съгласието ,на неговия баща Е. Ц. Х., ЕГН: ********** ,от град ***, *** сумата в размер на горницата над 128 000 лева до 200 000 лева или още 72 000 ( седемдесет и две хиляди ) лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата майка Е. Г. Ч. , настъпила в ПТП на 21.05.2022 г., предизвикано виновно и противоправно от застрахован при ответника водач на моторно превозно средство „ Опел“ с рег. № *** на път II – 64 между град Баня и град Карлово, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2022 г. до окончателно плащане .