Решение № 196 от 23.07.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. гр. Хасково, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20265640200374 по описа за 2026 година Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – В. Х. Р., ЕГН **********, от гр.Кърджали, ул.*****, е депозирал жалба против Наказателно постановление №К4/09.03.2026г. на Кмета на Община Хасково, с което за това, че на 08.02.2026г. около 11,00 часа същия отглежда в имота си в с.Николово, община Хасково 1бр. куче порода "Акита", без да има идентификация чрез поставен транспондер (микрочип), и без да притежава издаден идентификационен документ (паспорт), с което за виновното нарушение на чл.174, ал.1, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на основание чл.429, aл.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 102,26 евро.

Изложените в жалбата доводи могат да се определят като такива за необоснованост и неправилност на наказателното постановление, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят- чрез упълномощен процесуален представител, поддържа подадената жалба, счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, пледира за отмяната му и присъждане на сторените разноски по делото.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – Кмет на Община Хасково- редовно призовани, не се явява. Явяващият се упълномощен процесуален представител взема становище по депозираната жалба, в което счита същата за неоснователна, представя допълнителни писмени доказателства, счита издаденото наказателно постановление за законосъобразно и обосновано, пледира за потвърждаването му. Претендира за присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с подаден сигнал от полицията, на 08.02.2026г. около 11,00 часа, служители на Сектор „Контрол, Обществен Ред и Законност“ към Община Хасково–П. Г. и Н. И. посетили с.Николово. Сигналът от полицията бил свързан с оплакване от жител на селото, че конкретно лице отглежда куче, което нападало хора от селото и други кучета. При посещение на място, контролните органи установили жалбоподателя В. Х. Р., който в двора на къщата си отглеждал куче, порода „Акита“. На въпроса на контролните органи, жалб.Р. потвърдил, че кучето е негово. Поискани били документите за кучето, като такива не били представени.

Така контролните органи възприели липса на официална идентификация на животното чрез поставяне на инжектируем транспондер и издаване на идентификационен документ (паспорт), отговарящи на изискванията на наредбата по чл. 51, ал. 5, за което съставили АУАН №4/08.02.2026г., в който било описано допуснато от Мирчев на същата дата нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност- а именно отглеждане на 1бр. куче порода „Акита“, без да има поставен инжектируем транспондер и без идентификационен документ (паспорт).

Актът бил съставен от П. Г. в присъствието свидетеля Н. И., предявен и връчен на нарушителя. Последният го подписал без да посочва възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил събраните в хода на АНП данни, АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което за нарушение на чл.174, ал.1, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на основание чл.429, aл.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на жалб.Р. му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 102,26 евро.

Наказателното постановление било връчено на нарушителя на 27.04.2026г.- видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е депозирана пред съда на 30.04.2026г.- видно от поставения входящ номер- т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение №4/08.02.2026г., наказателно постановление №К-4/09.03.2026г. на Кмета на Община Хасково, от останалите писмени документи, приложени по делото и приети като доказателства, показанията на актосъставителя П. Г. и свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта – Н. И., които са еднопосочни и взаимно допълващи се относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните 2 предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

Както в АУАН, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесното животно- куче порода „Акита“.

Разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗВМД предвижда задължение за собствениците на кучета, навършили 6-седмична възраст – а именно да ги представят на регистриран ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика във ветеринарномедицинско заведение за официална идентификация чрез поставяне на инжектируем транспондер и издаване на идентификационен документ (паспорт), отговарящи на изискванията на наредбата по чл. 51, ал. 5.

Въведено е и особено качество на лицето, по отношение на което е адресирано съдържащото се в нея правило за поведение, а именно – собственик на кучето, което подлежи на поставяне на инжектируем транспондер и издаване на идентификационен документ.

В случая не са били представени документи на завареното куче, в които документи би следвало да е описан собственикът му. Но следва да се отбележи, че и двамата разпитани свидетели заявяват, че при посещение на място в с.Николово, са заварили жалб.Р. в собствения му имот, заедно с кучето, като не е имало отричане дали кучето е собственост на жалбоподателя.

Показанията на разпитаните свидетели са убедителни, непротиворечиви и съдът ги кредитира с доверие. Свидетелите заявяват, че си спомнят случая и описват личните си възприятия, а именно, че са заварили жалбоподателя заедно с въпросното куче и той не е отрекъл, че е негово.

По същество нарушението не се оспорва от жалбоподателя, който не отрича, че кучето е негово и стои в двора му, че той се грижи за него.

Описанието едва в жалбата срещу издаденото наказателно постановление, че не било установено кой е собственика на кучето и на имота, в който било заварено кучето, по същество не представлява отричане на установените обстоятелства. В случая правилно контролните органи и административнонаказващия орган са възприели, че именно жалбоподателя е собственик на въпросното куче, доколкото собственост върху такова може да се установи чрез съответен паспорт, какъвто в случая не е представен. При липса на други възможности за установяване на собственост върху куче, правилно АНО е взел предвид възприятията на контролните органи. Двамата разпитани свидетели в показанията си заявяват установени непосредствено при проверката обстоятелства, а именно- кучето е заварено в имота, в който е и жалбоподателя, като държанието и поведението е възприето като такова на собственик на въпросното куче. Наред с това не е имало отричане при самата проверка за това, че кучето или имота не са собственост на жалбоподателя.

Напротив, същият е подписал съставеният му АУАН и е подписал същия, без да посочва възражения, като логичното би било при положение, че кучето и/или имотът не са негова собственост, да опише такива възражения или да депозира допълнително такива, вместо да изчаква издаването на Наказателно постановление. В тази връзка съдът намира за установено и доказано по 3 възможния процесуален начин, че именно жалбоподателят е собственик на описаното куче.

Съдът намира обаче, че по отношение на посоченото адм.обвинение е налице допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Както в АУАН, така и в НП не е описано конкретно, че жалб.Р. е собственик на въпросното куче, а е описано, че го отглежда. При липса на съответен паспорт, собствеността върху куче не може да бъде установена по друг начин, освен чрез възприятия на свидетели. В случая са налице категорични свидетелски показания, установяващи именно жалб.Р. като собственик.

Обстоятелството, че не е описано конкретно, че същият е собственик обаче е изискуемо, за да има надлежно повдигнато адм.обвинение за извършено нарушение на чл.174, ал.1, т.1 от ЗВМД. Не е посочен съставомерен признак на нарушението досежно особеното качество на субекта му. Нормата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗВМД предвижда особено качество на лицето, по отношение на което е адресирано съдържащото се в нея правило за поведение, а именно – собственик на кучето, което подлежи на поставяне на инжектируем транспондер. В случая както в АУАН, така и в НП не е посочено конкретното качество на жалб.Р., като е описано, че същият отглежда кучето, без да е описано чия собственост е, въпреки, че както бе описано по-горе, са налице достатъчно данни за това. Така наказаното лице е лишено от възможността да се защитава срещу всички обстоятелства, обуславящи съставомерността на обвинението и е ограничено правото му на защита.

В случая въпреки, че е установено, макар и чрез свидетелски показания, че жалбоподателят е имал качеството на собственик по отношение на процесното куче, то това обстоятелство не е залегнало в адм.обвинение. А разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗВМД е категорична, че предвижда особено качество на лицето, по отношение на което е адресирано съдържащото се в нея правило за поведение, а именно – собственик на кучето. Т.е. единствено собственик може да извърши описаното нарушение. Такова обстоятелство обаче липсва в описанието на адм.обвинение и на практика липсва надлежно обвинение.

Поради изложените съображения издаденото НП се явява незаконосъобразно, доколкото в адм.обвинение не са описани всички изискуеми признаци на твърдяното като извършено нарушение.

Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение- представен договор за правна защита и съдействие от адв.Гьокан Салих, в което е описано, че за процесуалното представителство е платена сумата от 250 евро. В тази връзка следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА и разпоредбите на Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Видно от горецитираната разпоредба „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“.

От своя страна разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата Наредба определя: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв.“ 4

(204,52 евро).

В случая са налице доказателства за размера на така направените разноски- представен договор за правна защита и съдействие с описана сумата от 250 евро като заплатена.

Размерът на тази сума обаче следва да бъде редуциран. Това е така, доколкото участието в производството на упълномощения процесуален представител, е чрез депозиране на жалбата, инициирала настоящото производство, както и явяване в две съдебни заседания. Поради което и размера на разноските, които са били направени по настоящото производство и които Съдът следва да присъди в полза на жалбоподателя, следва да са в близък до минималния предвиден размер, като следва да се отбележи и възражението за прекомерност на сторените разноски от страна на адм.-наказващия орган.