Решение № 287 от 24.11.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Шумен, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ......ослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от ......ослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20233600500287 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №322 от 03.05.2023г. по гр.д.№2267/2022г., Районен съд - гр.Шумен е уважил частично предявения от К. И. И. и Н. И. И. срещу Д. Г. С., иск по чл.108 от ЗС, като е признал за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на са собственици на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ X – 218 с площ от 810 кв.м., в квартал 33 по плана на с. ....., общ. ......., ул.“......“ № 11, ведно с жилищна сграда и лятна кухня, при граници: от север – УПИ IV- 218, от изток – УПИ V – 217, от юг – улица, от запад – УПИ III – 219, и е осъдил ответника да предаде владението на ищците върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ X – 218 с площ от 810 кв.м., в квартал 33 по плана на с. ....., общ. ......., ул.“......“ № 11, при граници: от север – УПИ IV- 218, от изток – УПИ V – 217, от юг – улица, от запад – УПИ III – 219. Иска за предаване владението върху жилищна сграда и лятна кухня, находящи се в процесния УПИ X – 218, е отхвърлен като неоснователен.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд в частта, с която е уважена предявената срещу него ревандикационна претенция, като сочи доводи за неправилност, и моли съда да го отмени в атакуваната част и постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

1

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.108 от ЗС от К. И. И. и Н. И. И. срещу Д. Г. С.. Излагат, че били наследници на баща си И. И. Д., починал на 16.09.2008г. и майка си Е.С. Д., починала на 17.08.2016г. Родителите им били собственици по давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. ....., с площ от 810 кв.м., представляващ УПИ Х – 218, в кв. 33 по плана на селото, при граници: от изток УПИ V – 207, от запад УПИ III – 219, от север – УПИ IV – 218 и от юг – улица, заедно с построените в него жилищна сграда от 80.73 кв.м. и лятна кухня от 22.70 кв.м. и навес от 36 кв.м. Същите владели непрекъснато повече от десет години реална част от бивш парцел УПИ IV – 218, съответстваща сега напълно на УПИ Х – 218 по плана на с. ...... Посочва се, че владението е започнало още от дядото на страните – И. Т.М. (И. Д.И.), баща на И. И. Д., който бил вече изградил къща и навес в южната част на дворното място. Към този момент дядото разделил поземления имот от 1500 кв.м., представляващ УПИ IV – 218 в кв.33 на с. ..... на две части.

Южната част – УПИ X – 218, предоставил на синът си И. И. Д.. Северната част - УПИ IV – 218 била предоставена на другия му син – М. И. Д., който също построил къща и по-малки постройки. Двете части още тогава били отделени с ограда, който стояла и до днес и имало достъп до частите от различни улици. Старата къща, която била построена в средата на имота била съборена. По този начин било поставено началото на давностното владение върху южната реално обособена част от имота и построените в него сгради за родителите на ищците в режим на СИО. Така след изтичане на десет години на основание чл.79, ал.1 от ЗС те станали собственици по давностно владение на имота, а именно в началото на 1975г.

След смъртта им ищците се снабдили с констативен нотариален акт по наследство и давност № 181, том I, дело № 107/2020г. на Нотариус с рег. № 709 на НК. Имотът бил деклариран и в данъчната служба на Община ....... и за него са се плащали дължимите данъци и такси от родителите на ищците, а в последствие и от самите ищци. След смъртта на чичото на ищците М. И. Т., починал на 01.09.1982г., имотът бил продаден на О.М.И. и съпругата му Е.Х.И., които влезли във владение на северната част на имота и на къщата и постройките в него, като никога са нямали претенции към южната част на дворното място. С Нотариален акт № 51, том I, дело № 40/2016г. И.ови продали имота си на Б.А.К., който бил наясно, че купува само северната част от двора, представляващ УПИ IV-218 и постройките в нея, въпреки че в предмета на сделката бил включен целия двор. Едва през 2019г. когато се изготвя проект да разделяне на парцела на два самостоятелни имота Б.К. започва да проявява претенции към имота на ищците, включително и къщата, лятната кухня и стопанската постройка. Със съдействието на полицията бил осуетен опита му да окупира имота на ищците, включително и да заключи входната врата към двора откъм улицата и да 2 попречи на влизането им в дома им. На 21.02.2020г. Б.А.К. и съпругата му М.Б.К. учредяват за обезпечение на заем в полза на ответника Д. Г. С. договорна ипотека върху процесния УПИ X – 218 в кв. 33 по плана на с. ....., заедно с построените в него сгради, оформена в Нотариален акт № 49, том I, дело № 41/2020г. на Нотариус № 702 на НК. Поради невръщане на заема било учредено заповедно производство и издаден изпълнителен лист, като след изпълнително производство имотът, заедно с две стопански постройки бил продаден на публична продан за сумата от 6 745 лв. и издадено Постановление за възлагане на имота № 152/30.03.2022г. на ЧСИ рег. № 931. След това ответникът поставил катинар на входната врата на имота и по този начин влязъл във владението му, като не допуска ищците до къщата и стопанските постройки.

Ответникът оспорва изцяло насочените срещу него искове по същество като неоснователни. Сочи, че ищците не са ставали собственици на дворното място, а само на жилищната сграда и лятната кухня, построени в него. Ответникът по никакъв начин не оспорва и не е оспорвал, че те са собственици на сградите, както и никога не бил владял същите. Излага, че ищците били уведомявани за всички действия на ЧСИ по време на изпълнителното производство, включително и за проданта и въвода във владение, както и за възможността да си учредят право на преминаване през собствения му имот. Твърди, че бащата на ищците, заедно с останалите съсобственици през 1982г. са продали имота на трети лица, праводатели на праводателя на ответника, за което се представя доказателство.

С тези разпоредителни действия се установява, че наследодателя на ищците никога не е имал намерението да свои имота и да го придобива по давност. На 03.12.1982г. И. Т.М.

(дядо на ищците), И.Й.Д. (баща на ищците), децата на чичото М. И. Т. – Б.М.И., Й.М.Й. и М.М.Й. продали УПИ IV – 218 в кв.33 по плана на с. ..... на О.М.И. и Е.Х.И., заедно с построените в него сгради, но без къщата в южната част, в която остават да живеят наследодателите на ищците. По данни на О.М. И. наследодателите на ищците са живели в жилищна сграда в южната част на парцела, като тази къща не е била обект на продажба, но с условието да живеят там до края на дните си. Частта обаче около къщата била предоставена за ползване от собствениците на къщата като държатели със съзнанието, че целия поземлен имот е собственост на купувача О. и съпругата му. Спор относно собствеността на тази къща никога не било имало, но само защото ПИ е продаден целия по възмезден начин и част от продавачите нямало къде да живеят. На 11.07.2016г. Б.К. закупил процесния имот, като бил наясно със фактическото положение на жилищната сграда, както и че майката на ищците живее в същата. Разговори за продажба на част от имота бил воден в адвокатската кантора на ответника в негово присъствие между собствениците и единия от ищците, като следвало след разделяне на имота да бъде закупен от него срещу 5 000 лв. По инициатива на собственика бил одобрен ПУП за разделянето на имота на две и ищците се сдобили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Ищците никога не били владели дворното място, а само са използвали частта около къщата като евентуални държатели. Заема от 8000 лв. бил даден от ответника като физическо лице именно за процедурата за разделянето на имота на два самостоятелни такива. След невръщането на заема и заповедното и изпълнителното производства след това, с Постановление от 3

30.03.2021г. на ЧСИ на ответника бил възложен имота и в последствие деклариран от него в Данъчната служба в Община ........ На 09.06.2021г. ответникът бил въведен във владение от ЧСИ.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 12, том III, дело № 494/64г. на Коларовградски народен съд, дядото на ищците И.

Д.И. (по Удостоверение за идентичност на лице с различни имена И. Т.М.) бил признат за собственик по давностно владение на дворно място, находящо се в с. ..... от 1500 кв.м., заедно с построената в него къща, втора стара къща, за който имот се отрежда парцел 4-218 от кв. 33, при граници: от двете страни улици, И. А. и М.С. и М. К.. Ползването на имота било разпределено между двамата му сина, като синът му М. И. Д. (М.Й.Д.) ползвал реално обособената северна част от дворното място, а синът му И. И. Д. (баща на ищците) ползвал реално обособената южна част на дворното място, като между двете части имало изградена ограда от мрежа с преход между двете части. Старата къща, находяща се в средата на имота била съборена и двамата му сина изградили всеки в реално обособената си част къща и стопански постройки. По делото са представени доказателства за определена строителна линия и ниво на жилищна сграда от 88 кв.м. в кв.33, парцел IV-218 на с. ....., каквато била определена по заявление на И. Д.И., видно от Протокол № 1 от 27.05.1965г. от Окръжен народен съвет.

След смъртта на синът му М. И. Д. (починал на 01.09.1982г.) бащата И. Т.М., другият му син И.Й.Д. (И. И. Д.) и наследниците му, сключили договор за продажба с О.М.И. и Е.Х.И. на недвижим имот, като в нотариалния акт № 109, том IV, дело № 1149/1982г. на ШРС, имота бил описан по следния начин: - Къща и други стопански постройки с дворно място, представляващо парцел IV – 218 в кв. 33 по плана на с. ....., който парцел включва 1160 кв.м., а урегулиран съдържа 1500 кв.м. при граници: от две страни улици, парцел V[1]217 и парцел III-218. След продажбата фактическото положение не било променено, оградата продължила да разделя имота и владението на южната реално обособена част от двора, заедно с къщата и стопанските постройки продължило от И. И. Д., съпругата му Е.С.

Д.. Същите обработвали земята, засаждали насаждения, отглеждали животни и продължили да живеят в къщата. След смъртта на И. И. Д. на 16.09.2008г., неговата съпруга продължила да живее в къщата до смъртта си на 17.08.2016г. Същата била посещавана от своята дъщеря – К. И., като за жилищната сграда и земята основно се грижил синът Н. И., който тогава живеел и работел в чужбина, но всяка година периодично посещавал имота.

През 2016г. О.М. И., О. О.М., З.О.А. и С.О. М. прехвърлили на Б.А.К. собствеността върху дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот № IV-218 в кв. 33 по плана на с. ....., включващ собствено място от 1160 кв. м., а урегулиран съдържащ 1500 кв. м. , находящо се в с. ....., ул.“....“ № 4, заедно с построените в имота жилищна сграда и други три стопански постройки, при граници: от изток УПИ V-217, от север – улица, от запад – УПИ II-221 и УПИ III-219 и от юг – улица, за което бил съставен Нотариален акт № 51, том 1, рег.

№ 508, н.д. № 40/2016г. на Нотариус рег. № 702 на НК. След смъртта на Е.С. И., по 4 възлагане от Б.А.К. било извършено геодезическо измерване на имота след което била издадена Заповед № РД-326 от 26.11.2018г. на Кмета на Община ......., с която се попълнил и поправил кадастъра на ПИ 218 и имотът УПИ IV-218 станал с площ от 1493 кв.м. Същите започнали и строително[1]ремонтни работи в северната част на имота, като извършили основен ремонт на жилищната сграда изградена там. Със Заповед № РД – 264 от 27.09.2019г. на Зам.кмета на Община ....... УПИ IV – 218 е била изменена регулацията по плана на селото, одобрена със заповед №676/1933г. и променена със заповед №РД-326 от 2018г. в кв.33, като УПИ ІV - 218 се разделя на два самостоятелни урегулирани поземлени имоти – УПИ IV- 218 с площ 683 кв.м. и УПИ Х – 218 с площ 810 кв.м. След разделянето на имотите достъпа на ищците бил преустановен чрез заключването на дворната врата откъм южната му част (откъм ул.“......“), като започнали пререкания и спорове относно собствеността на тази част от имота. На 21.02.2020г. ответникът Д. Г. С. дал в заем на Б.А.К. сумата от 8000 лв., за което в качеството си на ипотекарни длъжници К. и съпругата му М.А.К. учредили ипотека в полза на заемодателя върху урегулиран поземлен имот № X – 218 в кв. 33 по плана на с.