Решение № 6813 от 15.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6813 гр. С., 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИ. ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110150173 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „С. в.” АД, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове за признаване за установено, че Т. И. С. дължи на ищеца сумата 890,15 лева (осемстотин и деветдесет лева и 15 стотинки), представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес в гр. С., ЖК.Л. *, бл. ***, ет. *, ап. **, за период от 17.01.2019 г. до 16.12.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 28,49 лева (двадесет и осем лева и 49 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 17.02.2019 г. до 16.12.2022 г., за които суми е издадена ЗАПОВЕД № 15744 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК от 02.06.2023 г. по ч.гр.д. № 27827/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.

Ищецът твърди, че ответникът имал качеството потребител на услугите, доставяни от ищеца на адреса на водоснабдения имот - гр. С., ЖК.Л. *, бл.

***, ет. *, ап. **, като това му качество произтичало от придобитото право на собственост върху имота, установимо от вписванията на съответните нотариални актове в Имотен регистър, воден от Служба по вписванията.

Ответникът не изпълнил задължението си да заплаща цената на потребените услуги, с оглед което и бил неизправна страна по договора. Заявеното искане е предявените установителни претенции да бъдат уважени срещу ответника Т.

И. С..

Ответникът оспорва исковете, като твърди, че между страните не е налице облигационно правоотношение и не е собственик на процесното жилище. Оспорва да е потребил ВиК услуги на претендираната стойност за 1 посочения период, като поддържа, че липсват доказателства за количеството доставени услуги. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права, формулираният петитум и възраженията на ответника, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 198о ЗВ.

В тежест на ищеца, с оглед очертаните между страните като спорни обстоятелства, е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните през исковия период е съществувало договорно правоотношение, по силата на което е предоставил ВиК услуги за процесния период на претендираната стойност, че са налице други обстоятелства (извън императивната законова норма), обусловили спиране и/или прекъсване на давностния срок за вземанията с оглед датата, от която искът се счита предявен /22.05.2023 г. /.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.

В случая, по делото е приета Справка № *******/09.12.2022 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. С., по персонална партида № ******, според която на 11.08.2000 г., т. е. преди процесния период, по партидата на ответницата Т. С. е отбелязано вписването на договор за покупко-продажба на процесния имот. Представената справка от Агенцията по вписванията съдържа удостоверяване на разпоредителните сделки с описания в исковата молба имот, по които е страна ответницата С..

Последното вписване, касаещо този имот към датата на справката е от 02.03.2022 г., т.е. по време на процесния период, и е за вписване на възбрана.

Отразеното вписване придобиване на ап. от 11.08.2000 г., съдържа отбелязване, че вписването е основано на представен нотариален акт, в който е обективиран договор за продажба на недвижим имот.

Вписването на разпоредителни сделки с недвижими имоти се реализира с оглед осигуряване публичност и гласност на актовете относно недвижимите имоти, а Правилникът по вписванията предвижда възможност за предоставяне на справка относно вписаните разпоредителни сделки на дадено лице, като собственик на недвижим имот. Ответницата не оспорва верността на вписаните в справката обстоятелства, а нейната доказателствена стойност.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър 2 като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Ответницата не е направила конкретни оспорвания и не е представила доказателства за оборване на отразените в справката обстоятелства, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от нея право на собственост е било отчуждено

Освен представената справка от АВ по делото е приета и декларация от ответницата, в която Т. И. С. е посочена като собственик на ап. 30, находящ се в жк. „Л.“, бл. ***, вх. *. В декларацията е посочен актът за собственост – нотариален акт № 181, том I, рег. № *****, дело 199/2000 г. Декларацията носи подпис за Т. И. С., който не е оспорен от ответната страна. В декларацията е посочено, че в имота има трима потребители на ВиК услуги.

Представени са и два самоотчета на потребителя, като върху този от 15.10.2022 г. е изписано, че потребител е „С.“.

Посочените изявления /декларация и самоотчети/ настоящият състав цени като извънсъдебно признание от страна на Т. И. С. за притежанието на собствеността върху описания в исковата молба имот, респективно за наличието на облигационно правоотношение между страните в процеса.

За пълнота и без да е по никакъв начин решаващ довод съдът намира, че следва да се отбележи, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на С. лично в имота, посочен в исковата молба, този адрес е посочен и от С. като неин адрес в приложените по делото пълномощни, договори за правна помощ и декларации от С..

От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът достига до извод за нуждите на настоящия процес, че през процесния период собствеността върху имота на адрес в гр. С., ЖК.Л. *, бл. ***, ет. *, ап.

**, принадлежи на Т. И. С., което обуславя извод за наличие на качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги на ответницата в периода 17.01.2019 г. до 16.12.2022 г.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лицасобственици или ползватели на съответните имоти, за които се 3 предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

Както се посочи и по-горе, ищецът е представил доказателства, от съвкупната преценка на които настоящият състав извежда извод за собствеността върху описания в исковата молба имот през процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.

Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал.

2 ЗВ. В настоящия случай между страните не е спорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. С. е ищцовото дружество.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между Т. И. С. и ищецът е налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на имота, находящ се на посочения по-горе адрес.

От заключението на приетата в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция комплексна съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е водоснабден, като в сградата се ползват следните услуги: доставка на вода с питейни качества, отвеждане на изполвана вода и пречистване. За използваните ВиК услуги в имота са били монтирани водомери. Данните на измервателните уреди са отчитани при отчет по самоотчет, по отчет от проверител, и изчислявани въз основа на предишен реален отчет за периоди без отчет, и съответно изравнявани при следващ реален отчет за изравняване на фактурираните с реално изразходените количества ВиК услуги. Стойността на начисленията за целия период е в размер на 1162,79 лв. и тя е определена от дружеството в съответствие с предоставените количества и утвърдените от КЕВР цени.

4

От допълнителната ССчЕ се установява, че стойността на предоставените ВиК услуги с период на консумация 17.01.2019 г. - 16.12.2022 г. е в размер на 1090,60 лева. Извършено е прихващане със сумата от 25,55 лева с КИ № ********/16.7.2020г. Платените суми са в размер на 251,20 лева.

Непогасените задължения за главница за период на консумация 17.01.2019 г. 16.12.2022 г. са в размер на 864,96 лева.

Съдът следва да разгледа своевременно заявеното в производството възражение за изтекла погасителна давност, което се явява основателно за периода 01.04.2012 г. – 20.07.2019 г.