Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 225 от 23.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 264/2023
Вид
Решение № 225
Подписан
23.11.2023
В сила
11.01.2024
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА, ГАЛИНА КОСЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Велико Търново, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500264 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 91 от 09.03.2023г., постановено по гр.д. № 650/2022г., Окръжен съд-Плевен е признал за установено на основание чл.422 от ГПК, по иск на УниКредит Булбанк АД против В. Т. И. и М. М. Х., двамата от гр.Плевен, съществуването на вземанията на УниКредит Булбанк АДгр.София към тях като солидарни длъжници за: сумата от 63 018,08 лева, представляваща дължима главница по договор за банков ипотечен кредит №130 от 27.10.2009г. и 6 анекса към него, съответно от 23.06.2011г.;

21.08.2012г.; 25.11.2014г.; 15.08.2017г.; 30.01.2019г. и 12.05.2020г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2021г. до изплащането й; сумата от 3 507,94 лева, претендирана като договорена възнаградителна лихва по договора за кредит за периода 20.11.2021г.-23.06.2021г.; сумата от 29,15 лева, претендирана като лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода 20.11.2021г.-23.06.2021г.; сумата от 1 923,21 лева, претендирана като миграция на редовна лихва по кредита за периода 20.11.2021г.-23.06.2021г. и сумата от 2 642,46 лева, такси по договора за кредит за периода 20.11.2021г.-23.06.2021г., които суми са част от паричните суми за които е издадена заповед за изпълнение №4084 от 16.11.2021г. по ч.гр.д. № 6791/2021г. на Районен съд-Плевен. Със същото решение Плевенският окръжен съд е отхвърлил предявения от УниКредит Булбанк 1

АД-гр.София солидарно против В. И. и М. Х. иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането за главницата за разликата над сумата от 63 018,08 лева до предявения размер от 65 761,07 лева, заедно със законната лихва върху тази разлика, за която парична сума е издадена заповед за изпълнение №4084 от 16.11.2021г. по ч.гр.д. № 6791/2021г. на Районен съд-Плевен. Плевенският окръжен съд е отхвърлил предявения от УниКредит Булбанк АД-гр.София солидарно против В. И. и М.

Х. иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането за лихвата върху просрочената главница за разликата над сумата от 29,15 лева до предявения размер от 1 826,74 лева и за периода от 23.06.2021г. до 25.10.2021г., за която парична сума е издадена заповед за изпълнение №4084 от 16.11.2021г. по ч.гр.д. № 6791/2021г. на Районен съдПлевен. Със същото решение е отхвърлен предявения от УниКредит Булбанк АД-гр.София солидарно против В. И. и М. Х. иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането за неустойка за просрочена главница за сумата от 2 320,61 лева за периода 20.11.2021г.25.10.2021г. за която парична сума е издадена заповед за изпълнение №4084 от 16.11.2021г. по ч.гр.д. № 6791/2021г. на Районен съд-Плевен. Отхвърлен е предявения от УниКредит Булбанк АД солидарно против В. И. и М. Х. иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането за неустойка за просрочена редовна лихва по договор за кредит за сумата от 226,31 лева за периода 20.11.2021г.-25.10.2021г., за която парична сума е издадена заповед за изпълнение №4084 от 16.11.2021г. по ч.гр.д. № 6791/2021г. на Районен съдПлевен. Плевенският окръжен съд е отхвърлил предявения от УниКредит Булбанк АД солидарно против В. И. и М. Х. иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането за миграция просрочена лихва по договор за кредит за периода 20.11.2021г.-23.06.2021г. за сумата от 1 066,22 лева, за която парична сума е издадена заповед за изпълнение №4084 от 16.11.2021г. по ч.гр.д. № 6791/2021г. на Районен съд-Плевен. Отхвърлен е предявения от УниКредит Булбанк АД солидарно против В. И. и М. Х. иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане за миграция на редовна лихва по договора за кредит за периода 20.11.2021г.23.06.2021г. за разликата над сумата от 1 923,21 лева до сумата от 2 503,99 лева, за която парична сума е издадена заповед за изпълнение №4084 от 16.11.2021г. по ч.гр.д. № 6791/2021г. на Районен съд-Плевен. Осъдени са В.

И. и М. Х. да заплатят общо на УниКредит Булбанк АД-гр.София направените в заповедното производство разноски в размер на 2 901,06 лева и направените в исковото производство разноски в размер на 4 892,11 лева, по съразмерност и компенсация.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците В. И. и М. Х., двамата от гр.Плевен, подадена чрез процесуален представител адвокат И. А. А. от Адвокатска колегия-Плевен.

Въззивниците не са доволни от уважителната част на първоинстанционното решение.

2

В обжалваната част същото било неправилно.

Молят Апелативният съд да отмени обжалваното решение в обжалваната му част, с която Окръжен съд-Плевен е признал за установено на основание чл.422 от ГПК по иск на УниКредит Булбанк АД против В. И. и М.

Х. съществуването на вземанията на УниКредит Булбанк АД към тях като солидарни длъжници за: сумата от 63 018,08 лева, представляваща дължима главница по договор за банков ипотечен кредит №130 от 27.10.2009г. и 6 анекса към него, съответно от 23.06.2011г.; 21.08.2012г.; 25.11.2014г.;

15.08.2017г.; 30.01.2019г. и 12.05.2020г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2021г. до изплащането й; сумата от 3 507,94 лева, претендирана като договорена възнаградителна лихва по договора за кредит за периода 20.11.2021г.-23.06.2021г.; сумата от 29,15 лева, претендирана като лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода 20.11.2021г.-23.06.2021г.; сумата от 1 923,21 лева, претендирана като миграция на редовна лихва по кредита за периода 20.11.2021г.-23.06.2021г. и сумата от 2 642,46 лева, такси по договора за кредит за периода 20.11.2021г.23.06.2021г., които суми са част от паричните суми за които е издадена заповед за изпълнение №4084 от 16.11.2021г. по ч.гр.д. № 6791/2021г. на Районен съд-Плевен, както и се обжалва първоинстанционното решение в частта с която след компенсация са осъдени В. И. и М. Х. да заплатят на УниКредит Булбанк АД, общо, направените в заповедното производство разноски в размер от 2 901,06 лева и направените в исковото производство разноски в общ размер от 4 892,11 лева, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете, и вместо него с решението си по съществото на спора Апелативният съд да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Съгласно съдебната практика на ВКС извлечението от счетоводните книги, въз основа на което банката кредитор претендира своето вземане пред длъжниците следвало да съдържа достатъчно информация за вземането – данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит /размера на разрешения и усвоения кредит и крайният срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита – главница и лихви, за настъпилата предсрочна изискуемост, кои вноски и при какъв падеж не са погасени. Изявлението по чл.60 ал.2 от ЗКИ също трябвало да съдържа всички изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните книги. В представената покана за доброволно изпълнение липсвал размерът на задължението, както и конкретизирането на същото по отделни пера.

Претендират за присъждане на направените разноски по делото в двете инстанции.

Постъпил е писмен отговор от въззимаемия УниКредит Булбанк АДгр.София, чрез процесуален представител адвокат М. В. Т..

Въззиваемият счита въззивната жалба за неоснователна.

Видно било от представеното по делото извлечение от счетоводните 3 книги, че същото е съобразено с изискванията на чл.60 от ЗКИ.

Неоснователни били възраженията на въззивниците относно съдържанието на уведомлението по чл.60 ал.2 от ЗКИ.

Въззиваемият моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение, в обжалваната му част, като правилно.

В съдебното заседание, проведено в Апелативния съд, се явява процесуален представител на въззивниците адвокат Д. В. Д., от Адвокатска колегия-Плевен, преупълномощен от адвокат И. А.. Поддържа изцяло въззивната жалба.

Въззиваемият, ищец в първата инстанция, УниКредит Булбанк АДгр.София не изпраща представител в съдебно заседание, но в писмени бележки поддържа становището си, изразено в отговора.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в отговора, взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена от страна по делото, при наличен интерес за същата да обжалва конкретното съдебно решение в обжалваната му част, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.

Във връзка с преценка на нейната основателност въззивният съд приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора, поради което не е необходимо същите да бъдат възпроизведени повторно в настоящото решение.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, и тъй като е изготвено в писмена форма, на ясен и разбираем български език, както и е подписано от съдията.

След констатацията за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността на същото.

При тази проверка въззивният съд е обвързан да отговори само на направените в жалбата оплаквания и служебно да се произнесе относно приложението на императивни материалноправни норми.

При тази проверка Апелативният съд намира, че фактическата 4 обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото решение не намира за необходимо да бъде извършено повторение на същата.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на посочената обективно и подробно установена фактическа обстановка в обжалваното решение първоинстанционният съд е формулирал правилни правни изводи, които Апелативният съд споделя.

Въззивната инстанция по реда на чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени от Плевенския окръжен съд в обжалваното решение, включително към направените правни изводи че процесният договор за кредит и последващите 6-анекса към него, съответно от 23.06.2011г.;

21.08.2012г.; 25.11.2014г.; 15.08.2017г.; 30.01.2019г. и 12.05.2020г., пораждат правни последици, извлечението от счетоводните книги е съобразено с минималните изисквания, визирани в разпоредбата на чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции, а именно съдържа броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, както и общият размер на просрочената сума, общият размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от кредитополучателя, включваща главница и непогасената договорена лихва, размерът на обезщетението за забава за просрочените плащания; връчено е редовно надлежно уведомление от банката, че прави кредита изцяло предсрочно изискуем, същото е съобразено с разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ.

Правилно Плевенският окръжен съд е приел, че в случая са налице всички обективни елементи, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост и пораждането на нейното действие, тъй като видно от представените по делото като приложения към исковата молба доказателства се установява обективният факт на неплащане на задълженията по договора за банков кредит и анексите към него като са осчетоводени осем изцяло непогасени вноски по главницата преди датата на предсрочната изискуемост – 23.06.2021г., а от друга страна волеизявлението на кредитора е достигнало до знанието на длъжниците. От една страна е възникнало правото на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем, а от друга страна по делото са ангажирани доказателства за надлежното обявяване на предсрочната 5 изискуемост на длъжниците с покани за доброволно изпълнение, видно от обратните разписки и потвърждение за получаването им от лицензиран куриер.