Решение № 70 от 18.10.2021, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. ХАСКОВО, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА в присъствието на прокурора Павел Йорданов Жеков (ОП-Хасково) като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215600600317 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С Присъда № 260022 от 11.05.2021г., постановена по н.о.х.д.№ 145/2020г., РС Хасково е признал подсъдимия Д. А. К. за виновен в това, че:

На 29.01.2019 г. в град Х., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - псувал и обиждал Д. Л. М. и М. Л. М.; удрял с ръце (юмруци) и крака по лицето и тялото Д. Л. М., счупвайки очилата на М., както и тричленната му мостова конструкция (протеза) на долната му челюст; блъскал и удрял по лек автомобил, марка „Крайслер" с рег. № *****, счупил външните странични огледала на посочения лек автомобил, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, предл. 2-ро, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 10 месеца;

На 29.01.2019 г. в град Х., се заканил на другиго - Д. Л. М. и М. Л. М., с 1 престъпление против личността им - с убийството им, като им казал: „******!", като държейки брадва в ръката си, вдигната над главата му, се насочил към горепосочените две лица, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у тези лица, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. Д. А. К. е било определено едно общо наказание, измежду наложените му с присъдата - „Лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за изпитателен срок от 3 години.

В тежест на подсъдимия са били възложени разноските, направени от частните обвинители в производството, суми от по 1 250 лева – възнаграждения за адвокат, както и тези направени в ДП, платими по сметка на ОД МВР Хасково 352. 80 лева, а по сметка на РС Хасково – направени в съдебното производство такива – 80 лева.

Разпоредено е вещественото доказателство – брадва да се върне на подсъдимия.

Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия, който я обжалва в законовия срок с доводи за постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила, незаконосъобразност, дължаща се на необоснованост на изводите относно фактите и приложимото право; и явна несправедливост. В жалбата са формулирани искания: за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство; за отмяна на присъдата и връщане на делото на РС; за отмяна на присъдата и постановяване на нова от ОС, с която подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по предявените му обвинения.

След насрочване на делото в деловодството на ОС е постъпило писмено допълнение към въззивната жалба; в което се посочва и допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила на етап изготвяне на обвинителен акт, като защитникът твърди необоснованост на прокурорския акт, пропуск на органите по разследването да установят взаимоотношенията между участниците в конфликта лица(подсъдим и пострадали), като неверните, непълни и некореспондиращи с доказателствата по делото факти, изложени в обвинителния акт повлияли изначално негативно на обективното възприемане на действителното положение. Твърди се и необоснованост на възприетите от РС факти, дължаща се на неправилна интерпретация на част от разпитаните в първоинстанционното производство свидетели (К. Г, А. К.) и надценяване достоверността на изложените от други (Д. М. и М. М.) обстоятелства.

Недооценени, продължава по-нататък защитникът, останали конкретните обстоятелства относно семейно-битовия характер на скандала, изключващ квалифицирането му като хулиганство, според приетата в обвинителния акт квалификация. Освен това присъствието на пристигналите на място полицаи, само по себе осуетявало възникването на основателен страх у пострадалите, респ. изключва се съставомерен признак от обективната страна на 2 престъпния състав по чл. 144, ал. 3 от НК. Изразявайки несъгласие с окачественото от РС „като не изцяло положително процесуално поведение на подс. Д. К.“, продиктувано с ограниченията в пътуванията в ЕС във връзка с К 19 защитникът поддържа формулираните във въззивната жалба искания за отмяна на присъдата.

В съдебно заседание се поддържа – несъставомерност на деянието по чл. 325, ал. 2 от НК, в условията на алтернативност – иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова по отношение на обвинението за първото престъпление, а в случай, че въззивната инстанция приема за налично осъществено престъпление по чл. 144, ал. 3 НК – присъдата да бъде изменена и намален размера на наложеното наказание.

Подс. Д.К. поддържа становището на своя защитник, даде обяснения на съдебното следствие пред въззивната инстанция. В последната си дума изрази съжаление за инцидента.

Участващият в съдебно заседание прокурор от ОП Хасково зае позиция за законосъобразност на съдебния акт, поради което иска да бъде потвърден.

Поверениците на частните обвинители, а и самите те, изразиха становище за законосъобразност на присъдата, като искат съдебния акт да бъде потвърден и им бъдат присъдени разноски.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила, като не са налице основания за нейната отмяна и: прекратяване на наказателното производство или връщане на делото на РП Хасково.

Основанията за прекратяване на наказателното производство от въззивната инстанция, изчерпателно изброени в чл. 334, т. 4 НПК във вр. чл. 21, ал. 1, 2 – 8а и ал. 5 от с.з. не са налични. Липсва възможност за отмяна на присъдата, връщане на делото на РС на етап разпоредително заседание, поради констатирани от ОС съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебната фаза на производството, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, както поради настъпилата преклузия по смисъла на чл. 248, ал. 3 от НК (определението за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП е било отменено с акт на ОС), така също и от забраната за влошаване положението на обжалващия. Действително неправилно разследващият полицай и наблюдаващият делото прокурор са квалифицирали действията на подс. Д. К. спрямо Д. и М. М. по чл. 144, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото продължавано престъпление против личността на две лица е невъзможно (чл. 26, ал. 6 НК). Тази грешка на разследващите органи обаче е изцяло в интерес на подс. К., който иначе би бил изправен пред обвинение за извършени в реална съвкупност не две, а три деяния. Не е основание за отмяна на присъдата 3 и връщане на делото на първоинстанционния съд и заради начина на изложение от прокурора на фактическите обстоятелства, касаещи инцидента, които според защитника довели до негативна оценка за личността на подсъдимия, респ. повлияли върху съда при разрешаване въпросите по чл. 301 от НПК. Стилът и начинът на пишещия обвинителния акт не обвързват четецът му със съгласие за верността на изложените обстоятелства, а още помалко това се отнася до решаващия съд, който е длъжен да събере доказателства, направи оценка на доказателствения материал и сам изложи, установените от него факти в мотивите към присъдата си. Голословен е и соченият във въззивната жалба довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се едностранчива, в ущърб на защитата, преценка на доказателствата по делото, както и неглижиране на показанията на св. К. Г. и А. К. С основание са приети за неубедителни показанията на тези свидетели, относно нанесен от пострадалия М. в гърба на св. Г. удар, след претърпяна от нея преди това операция, провокирал ответната реакция на подсъдимия. Освен, че отчел съществуващите връзки на тези свидетелки с подсъдимия (първата дългогодишно съжителства с К., а втората е дъщеря на Г. и К.) съдът е съпоставил показанията им тези на останалите свидетели, включително и полицейските служители, което наред с липсата на обективни находки за твърдяното е довело до извод, че показанията на тези свидетели, в тази им част обслужват защитната позиция за налично противоправно поведение на Д. М.. Този извод на РС е подкрепен и от обективно установеното поведение на св. Г. – препречва със собствения си автомобил колата на М., започва разтоварване от колата на М. на вещи на бившата й снаха и внука й, за които синът й и св. М. са се разбрали да бъдат взети от последната. Тези показания са обсъдени в мотивите към присъдата, като са съпоставени с останалите гласни и писмени доказателства. С основание не е дадена вяра и на обясненията на подсъдимия, дадени на ДП, в присъствието на защитник и приобщени по надлежния процесуален ред, като в тази им част те (обясненията) обслужват защитната теза. Като такива, приема и въззивната инстанция дадените по настоящото дело подс. К. обяснения, в частта относно налично над св. Г. нападение. В случай, че такова нападение от страна на М. върху Г. е било налице и то е причината за агресията на подсъдимия спрямо частния обвинител, то необяснима остава причината, поради която К. в началото на инцидента се опитва да влезе в съприкосновение със св. М. М., вместо с нанеслия на Г. удар Д. М.. Показанията на свидетелите Д. и М. М. са категорични – последният не е удрял К. Г.; за такъв удар не споменават и дошлите по-късно на място полицейски служители. И макар защитата да твърди пристрастност и заинтересованост от изхода на делото на свидетелите Д. и М. М.и, предвид конституирането им в процеса като частни обвинители и родствената им връзка, то същото в пълна степен се отнася и за свидетелите Г. и К., чиито отношения с подсъдимия бяха посочени по-горе. Д. и М. М. са свидетели и в последното им качество носят наказателна отговорност за лъжесвидетелстване и под страх от реализиране на такава са дали еднопосочни, подредени, логични и кореспондиращи си показания, които съдът не е имал основание да не ползва като обективни. Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си за всестранно и пълно изясняване на фактите, гарантирайки правото на страните да участват активно в наказателния процес и да представят доказателства, както и 4 да аргументира позицията си защо дава вяра на едни показания, а на други не. Въз основа на събраните в производството пред районния и на съдебното следствие пред въззивната инстанция доказателства, настоящият състав на ОС прие за установено следното:

Няма спор между страните в производството, че на 29.01.2019 г., след приключване на гражданско дело в РС Хасково, М.М. и брат й -Д. Л. М., с лекия автомобил на последния „Крайслер" рег. № ****** отишли до къща с адрес - ул. „****" № ****, която била семейното жилище на М. и Г. В. От съжителството си двамата имали родено дете. В. и М. уточнили кои вещи тя да вземе, след което Д.М. и Г. В. натоварили чантите с вещите в автомобила. М. седнал зад волана на колата, а на седалката, до тази на водача седнала М.М..

Д.М. потеглил на заден ход с автомобила, за да намери пространство - пресечка, където да обърне. След около 20 м. пътят на превозното средство бил препречен от друг автомобил „Опел Астра", управляван от св. К. Д. Г. - майка на Г. Н. В.. Г. слязла от автомобила си и отишла до шофьорската врата на колата, собственост на Д.М.. Г. поискала от М. да свалят всички, взети от къщата вещи. Г. В. се опитал да успокои майка си и обяснил, че се разбрали с М.М. за вещите. К. Г. настоявала на своето, ударила с ръце по автомобила, опитала да отвори багажника и вратите му. Д.М. и М.М. излезли от автомобила, първият опитал да успокои Г., втората поискала да разтоварят вещите. Д.М. казал на сестра си да се прибере в колата, което тя сторила. В този момент до автомобила на Д.М. се приближила св. А. Д. К., която била изпратена от св. К. Д. Г. да извика баща си - подс. Д. А. К.. Последният, след като се прибрал от нощна смяна в мината изпил две ракии и се готвел да си ляга. Излизайки от двора на къщата Д. К. се насочил към вратата (дясна предна) на автомобила на Д.М., където седяла М.М., опитал да я отвори, но не успял, защото вратата била заключена.