Решение № 534 от 13.05.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 589/2025
- Вид
- Решение № 534
- Подписан
- 13.05.2025
- В сила
- 16.04.2026
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Христо Руменов Митев, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 574 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 584 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 584, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.3 пр.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за наследството
- чл. 24 · Закон за наследството
- чл. 24, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 25 · Закон за наследството
- чл.42 · Закон за наследството
- чл. 42, б. "Б" · Закон за наследството
- чл. 42, ал. 3 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 534 гр. Варна, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20253100500589 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6648/21.01.2025г. от Б. И. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В.“ №***, против Решение № 4328 от 02.12.2024г постановено по гражданско дело № 15701/2023г. на Районен съд – гр. Варна, с което е: осъдена Б. И. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В.“ №***, да заплати на Ф. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р П. Б." № 21, сумата от 6 996,28 лв.(шест хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), представляваща неоснователно получено сума през 2020г., въз основа на изповядано на 16.02.2018 г. нищожно нотариално завещание № 5, том I, рег. № 00875, нотариално дело № 5 от 2018г. по описа на С.С. - нотариус вписан под номер 004 в Регистъра на Нотариалната камара и вписано в книга на завещанията на СВ под № 33 от 21.02.2018 г. от наследствената маса на наследодателя И. Х.А. ЕГН **********, на осн. чл. 59 ЗЗД; осъдена е Б. И. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В." №*** да заплати на М. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р П. Б.“ № 21, действаща със знанието и съгласието на своята майка С. П., СУМАТА от 6 996,28 лв. (шест хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), представляваща неоснователно получено сума през 2020г. въз 1 основа на изповядано на 16.02.2018 г. нищожно нотариално завещание № 5, том I, рег. № 00875, нотариално дело № 5 от 2018г. по описа на С.С. - нотариус вписан под номер 004 в Регистъра на Нотариалната камара и вписано в книга на завещанията на СВ под № 33 от 21.02.2018 г. от наследствената маса на наследодателя И. Х.А. ЕГН **********, на осн. чл. 59 ЗЗД.
В жалбата се излага следното:
Предявените искове са недопустими. Искът по чл. 59 от ЗЗД е субсидиран. В исковата молба се посочва, че е ощетила ищците, като е изпълнила завещанието на баща си. Не са налице посочените в чл. 24 и 25 от ЗН хипотези, които го правят завещанието недействително, воденето на субсидиран иск за действията й по изпълнение на завещанието, е недопустим.
Искът за обявяване на завещанието е прекратен, с влязло в сила определение.
В евентуалност се навеждат следните съображение за неправилност на обжалвания акт:
При изповядване на завещанието e присъствала майката на двете ищци.
Завещателят е искал, всички негови близки и родственици да узнаят за завещанието, и по този начин да покрие изискванията на чл. 42, ал. 3 от ЗН.
Сроковете за признаване на завещанието за унищожаемо са изтекли.
Присъствието на сина й при изповядване на нотариалното завещание, не води до недействителност на същото, тъй като не е предвидено като основание за нищожност, нито в чл. 24 от ЗН, нито в чл. 25 от ЗН. Ако е имало съмнение във волята на завещателя, майката на ищците С. М., е следвало да отрази това във водения от нотариуса протокол. Използва се грешка на нотариуса.
Изкуствено свързване на разпоредби на ГПК при съставяне на завещанието с тези на ЗН, не може да отмени извода, че волята на завещателя е тази отразена в завещанието, и никои не му е повлиял при изявлението пред нотариуса.
Баща й посочил, кой иска да са свидетели на завещанието му. Обезщетил е наследниците на починалия й брат.
Моли да се обезсили обжалваното решение и делото да се прекрати или да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли предявения иск по чл.59 от ЗЗД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. Б. И., чрез адв. П.
Г., в които се излага следното:
Във въззивната жалба няма наведени възражения срещу прието от съда от фактическа страна. Безспорно е между страните, че ответницата е получила претендираните суми, като се легитимирала като единствен наследник въз основа на недействителното завещание.
Въведеното за първи път във въззивната жалба възражение, че наследодателят И. А., е обезщетил наследодателите на починалия брат на ответницата е неотносимо и категорично невярно.
По делото не е спорно, че единият свидетел, подписал се на нотариалното завещание, е внук на завещателя и син на ответницата, което 2 противоречи на чл. 584, т. 3 от ГПК. Следователно завещанието е нищожно, тоест ответницата е получила паричните суми предмет на иска, без правно основание.
Моли да се потвърди обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Ф. Б. И., чрез адв.
Д.Д., в които се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивникът Б. И. А., не ся явява, представлява се от адв. А. Ж., който поддържа въззивната жалба. Счита, въпроса за нищожността на завещанието следва да се разгледа в отделно искова производство, а не по чл. 59 от ЗЗД.
Въззиваемата Ф. Б. И., не се явява, представлява се от адв. Д.Д., който оспорва отговора и излага съображения за правилност на обжалвания акт.
Въззиваемият М. Б. И., не се явява, представлява се адв. П. Г., който оспорва отговора и излага съображения за правилност на обжалвания акт.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, депозирана от Ф. Б. И. и М. Б. И. срещу Б. И. А., с която са предявени искове, както следва:
1/Иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, ответникът да заплати на Ф. Б.
И. сумата от 6 996,28 лв. представляваща неоснователно получено сума през 2020г. въз основа на изповядано на 16.02.2018 г. нищожно нотариално завещание от наследствената маса на наследодателя И. Х.А.
2/Иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, ответникът да заплати на М. Б.
И. сумата от 6 996,28 лв. представляваща неоснователно получено сума през 2020г. въз основа на изповядано на 16.02.2018 г. нищожно нотариално завещание от наследствената маса на наследодателя И. Х.А.
В исковата молба ищците излага следните твърдения:
И. Х.А., починал на 29.03.2020г., като оставил за законни наследници дъщеря си Б. И. А., ( 3/6 идеална част ) и трите си внучки А. Б. М., Ф. Б. И. и М. Б. И., (всяка една с по 1/6 идеална част ), които на основание чл. 10 от Закона за наследството заместват по право своя баща и син на наследодателя Б. И. А., починал на 12.03.2019г.
Приживе, на 16.02.2018г. И. Х.А. се е разпоредил със своето имущество в полза на дъщеря си Б. И. А., чрез нотариално завещание.
Нотариално завещание е нищожно на основание чл. 42, б. „Б“ във вр. чл.
24 ЗН, тъй като не е била спазена формата за съставянето му. При съставянето е присъствал свидетел несъвместим съгласно чл. 584, т. 3 ГПК, във вр. чл. 572 ГПК и чл. 574 ГПК - М. М.ов А., син на ответницата Б. И. А. и внук на завещателя.
Към дата на откриване на наследството наследодателят И. Х.А. е 3 притежавал 6927,54 лв. в „Централна Кооперативна банка“ АД и 19 003,24 щатски долара в „Банка ДСК“ АД. Сумите са изтеглени от ответницата веднага след смъртта на наследодателя, като се е легитимирала с нищожното нотариално завещание.
Общата сума която е притежавал И. А. е в размер на 41 977,99 лв. Всяка една от ищците притежава 1/6 от наследството и е следвало да получи 6996,28 лв., сума която неоснователно ответницата е взела за себе си.
В отговора на исковата молба ответникът Б. И. А. излага следното становище: Искът е недопустим, предвид обстоятелството, че завещанието на И. Х.А. било депозирано съобразно Закона за наследството пред нотариус и не били налице посочените в чл. 24 и 25 ЗН хипотези, воденето на субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД /по изпълнение на завещанието / ответницата намира за недопустимо.
Недействителността на едно завещателно разпореждане е разписана лимитативно в хипотезите на чл.42 ЗН, но нито една от тях не се твърди в исковата молба. Ищците са премълчали факта, че при изповядване на завещанието пред нотариус Садък присъствала майката на двете ищци /тогава едното непълнолетно, другото малолетно/. Твърди, че завещателят очевидно желаел всички негови близки родственици да узнаят за неговите действия и по този начин да покрие изискванията на ал.3 на чл.42 ЗН. Дори и само заради това сроковете за признаване за унищожаемо вече били изтекли . Във връзка с твърденията за нищожност и т.к. пред нотариуса присъствал сина на ответницата, счита последната, че такава хипотеза не е развита нито в чл. 24 нито в чл. 25 ЗН.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съдът намира за неоснователно възражението, че обжалваното решение е недопустимо.
Действително с определение № 7832 от 22.02.2024г. е върната исковата молба предявена от Ф. Б. И. М. Б. И., действаща със знанието и съгласието на своята майка , в частта по заявения иск с правно основание чл.42 ЗН, като е прекратено частично производството по гр.дело № 15701/2023 г. досежно заявения иск с правно осн. чл.42 ЗН.
Петитума на иска по чл. чл.42 ЗН е въведен с уточнителна молба от 15.01.2024г. В първоначалната искова молба наведените твърдения за нищожност на завещанието са под формата на възражение, като е въведен петитум само на иска по чл. 59 от ЗЗД. С молба от 20.02.2024г. ищците изрично заявяват, че предявяват само осъдителен иск за връщане на получените от ответницата парични суми. Правят възражение, че нотариалното завещание, с което легитимира ответницата е нищожно. В случая нямат достатъчно финансова възможност да заплатят държавна такса.
4
Възражението е специфично субективно право, което по своята същност е средство за правна защита на материалните права. Възражението обаче като средство за правна защита и за принудително осъществяване на субективните права, когато е упражнено във висящ процес, макар и да има еднакъв ефект, както основното средство за правна защита - искът, е субординирано спрямо него. То е такова от втори ред. В този смисъл Тълкувателно решение № 33 от 1.11.1973 г. по гр. д. № 3/73 г., ОСГК.
Предвид изложеното в преценка на ищците, ще е как да осъществяват защита на материалните си права, чрез иск или възражение. В случая въпроса на нищожността е въведен с възражение и се явява преюдициален за главния спор и ще бъде разгледан, но решението по него няма да се ползва със силата на пресъденото нещо.
В общение предявяването на иск по чл. чл.42 ЗН е една правна възможност но не е инперативно изискване за допустимост на иска по чл. 59 от ЗЗД, като с връщане на исковата молба се препятства само възможността на съда се произнесе по нищожността в диспозитива на решението.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда, относно това, че процесното завещание е нищожно.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
От предоставените писмени доказателства, след като съдът приложи процесуалните правила за доказване, прие за установена следната фактическа обстановка.
Не е спорно между страните и видно от предоставеното удостоверение за наследници/ л. 91/, че ищците - Ф. Б. И. и М. Б. И., като внучки на основание чл. 10 от ЗН, притежават 1/6 от наследството на И. Х.А., ЕГН:
********** починал на 29.03.2020г.
На 16.02.2018г. с нотариално завещание № 5, том I, рег. № 00875, дело № 5 от 2018г. пред С.С. -нотариус с район на действие Районен съд - гр.
Разпечатката съдържа 60 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d505998-bc14-4466-b5d8-a36aa48cb221