Решение № 128 от 12.11.2024, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. З., 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20245420100180 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС.

Постъпила е Искова молба, вх. № 1433/20.06.2024 г. и молба, вх. № 1586/05.07.2024 г. от М. Р. К. с ЕГН **********, адрес: с. Д., общ. З., ул. „Р.“ №, чрез адв. Е. В., АК С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ № срещу Р. М.

Д. с ЕГН ********** с адрес: с. Д., общ. З., обл. С., ул. „Д. В.“ № ; С. М. Б. с ЕГН ********** с адрес: с. Д., общ. З., обл. С., ул. „Х. Б.“ № ; Ф. М. Т. с ЕГН ********** с адрес: с. Д., общ. З., обл. С., ул. „Х. Б.“ № и И. М. М. с ЕГН ********** с адрес: с. Д., общ. З., обл. С., ул. „Х. Б.“ № , с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС.

В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. В. твърди, че в границите на Поземлен имот ***, област С., община З., с. Д., м. „С.“, вид собственост „Частна“, вид територия „Земеделска“, категория „Осем“, НТП „Нива“ с площ 1157 кв. м., стар номер 140004, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-113/15.01.2018 г. на Изп. директор на АГК при граници и съседни имоти с идентификатори: ***; ***;

***, е собственик на реална част от него с площ 213 кв. м.

Пълномощникът на ищеца сочи още, че от 1960 г. доверителят му владение реалната част от имота, описан по-горе явно и необезпокояван от никого, като е облагородил имота. Имотът е с ясни синори. Обработва процесната реална част ежегодно, като го сее с различни селско стопански култури.

1

Сочи, че при направена справка установил, че процесният имот, включително и неговата реална част от 213 кв. м. от него е възстановен на М.

М. М. с ЕГН **********, съгласно Решение № 76/32 от 08.02.1994 г. на ПК З..

Възстановяването на имотите с план за земеразделяне и възстановените имоти са били индивидуализирани с идентификатори по плана и граници.

Въпреки, че процесният имот с площ от 1157 кв. м, стар номер 140004, в цялост е възстановен на М. М. М. ЕГН **********, то същия не е собственик на целия имот. В границите на гореупоменатия имот доверителя му притежава и е собственик на реална част от него с площ 213 кв. м. Тази реална част се намира в северозападната част в имот.

Собствеността на ищеца е придобита въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като реалната част от 213 кв. м., е владяна явно необезпокоявана от никого от страна на ищеца, а преди това от неговия баща повече от 60 години.

От 1960 година, вкл. и след 1994 г. до настоящия момент в период подълъг от 10 години, ищецът е упражнявал фактическата власт по отношение на процесната реална част от имота с площ 1215 кв. м., без противопоставяне от страна на ответниците по спора, както и от който и да е било другиго.

Горните действия са доведени до знанието на ответниците по спора.

Процестната реална част от 213 кв. м. от имота, ищецът от 1960 г. ежегодно в период повече от 60 години е обработвал единствено и само той. В същата част ежегодно е засаждал различни през годините селско стопански растения - тютюн, картофи, пшеница, овес, ръж, като е прибирал и продължава да прибира селскостопанската продукция. Тези действия са манифестирани от негова страна пред всички, включително и пред ответниците по спора.

Ищецът е започнал да владее процесния имот, без да иска съгласието на ответниците, като имотът има ограда и ясно обозначени граници и по този начин е демонстрирал явно, трайно и несъмнено своене на имота. След като е установил фактическа власт върху процесната реална част върху имота с намерение да го свои, е упражнявал явно, непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено владение върху имота за период от над 10 години, демонстрирайки спрямо всички, че владее имота като собствен.

Давността по чл. 79, ал. 1 ЗС, изтекла в полза на ищеца без същата да е била прекъсвана, което прекъсване, съобразно константата съдебна практика да се изразява в извършване на действие по отстраняването на ищеца от имота, предявяване на права по съдебен ред или в установяване на фактическа власт върху същия от ответниците по настоящото дело или от когото и да е другиго, тоест във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред от другиго.

В случая е налице оригинерен способ на придобиване на собственост от ищеца М. Р. К. с ЕГН ********** на процесната реална част с 213 кв. м.

2

Пълномощникът на ищеца сочи още, че дори да се приеме, че за да започне да тече придобивна давност в полза на ищеца, е необходимо имотът да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ, от който момент възстановените собственици могат да защитят правата си по съдебен ред, то е явно и небуди никакво съмнение факта че към настоящия момент същата (придобивна давност) е изтекла в полза на него, тъй като реституцията е извършена през 1994 г., съгласно Решение на Поземлена комисия град З. в полза на ответниците, и към настоящия момент предвиденият в закона срок за придобиване по давност на имот е изтекъл в полза на ищеца.

Съобразявайки горното, както и обстоятелството, че в законодателството не съществува забрана за придобиването на реални части от земеделски имоти по давност, пълномощникът твърди, че такава забрана не е предвидена дори за имот, който не отговаря по площ на минималните размери за площта на земеделските имоти - ниви, ливади, лозя и овощни градини, предвидени в чл. 72 ЗН (чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ), то за ищецът е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на процесиите 213 кв. м. от процесния имот.

Пълномощникът сочи още, че съгласно задължителната практика на ВКС (Решение № 219 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г., Първо г.о.

Решение № 219/10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г. на Първо г. о., Решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на Първо г. о., Решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г. на Второ г. о. и Решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на Второ г. о. Решение № 149 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 1052/2019 г., г. к., Второ г. о. на ВКС), забраната за придобиване на реално определени части се отнася единствено и само за дворищно регулационни парцели, не и за неурегулираните с дворищнорегулационен план имоти.

В тази връзка не е налице забраната на чл. 7 ЗСПЗЗ, доколкото ВКС в редица свой решение приема, че ограниченията на площите на земеделските земи по чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН се отнасят само за посочените в тях придобивни способи - разпореждане, делба и оземляване със земеделски имоти, но не са приложими по отношение на придобивната давност, на каквато в случая се е позовал ищеца - Решение № 36 от 09.09.2020 г. по гр. д.

№ 3117/2019 г. Първо г.о. по описа на ВКС, Решение № 107 по гр. д. № 434/2009 г. Второ г.о. по описа на ВКС.

Адв. В. сочи още, че ЗСПЗЗ не установява минимални площи, в които могат да се притежават земеделски земи, аналогично на разпоредбите на чл.

19 ЗУТ и чл. 200 ЗУТ. ЗУТ уреждат статута на урегулираните територии, поради което позоваването на чл. 59 ЗТСУ, респ. чл. 200 и чл. 19 ЗУТ, отнасяща се до невъзможността да се придобива по давност реална част от парцел или УПИ.

Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да признае за установено спрямо наследниците на М. М. М. с ЕГН ********** с адрес: обл.

С., общ. З. с. Д., ул. „Горна“ № - Р. М. Д. с ЕГН ********** с адрес: с. Д., общ.

З., обл. С., ул. „Д. В.“ № ; С. М. Б. с ЕГН ********** с адрес: с. Д., общ. З., 3 обл. С., ул. „Х. Б.“ № ; Ф. М. Т. с ЕГН ********** с адрес: с. Д., общ. З., обл.

С., ул. „Х. Б.“ № и И. М. М. с ЕГН ********** с адрес: с. Д., общ. З., обл. С., ул. „Х. Б.“ № , че М. Р. К. с ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. З., с. Д., ул.

„Р.“ № е собственик на основание давностно владение на реална част с площ 213 кв. м. от Поземлен имот ***, област С., община З., с. Д., м. „С.“, вид собственост „Частна“, вид територия „Земеделска“, категория „Осем“, НТП „Нива“ с площ 1157 кв. м., стар номер 140004, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-113/15.01.2018 г. на Изп. директор на АГК при граници и съседни имоти с идентификатори: ***; ***;

***.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа предявения иск и моли да се уважи изцяло, като не претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал.2 ГПК, от ответниците не е постъпил отговор. Не се явяват и в съдебно заседание, и не вземат становище по предявения иск.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното.

Ответниците са наследници на М. М. М., ЕГН **********, починал на *******, което се установява от приложеното по делото Удостоверение за наследници.

С Решение №76/32 от 08.02.1994г. на М. М. М. е възстановено, по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, правото на собственост върху поземлен имот в с. Д., местност ,,С.‘‘ с площ 1157кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – Нива. По делото е приложена скица от СГКК на този имот, като ищецът претендира да е собственик на част от този имот с площ 213кв.м.

Като свидетели по делото са разпитани В. З. М. и Н. Ц. Д..

Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в противоречие помежду си, а и с писмените доказателства, а също и с заключението на вещото лице. От същите съдът приема за установено, че процесният имот се намира в местността „С.“, землището на с. Д., като площта на ищеца е около 200-300 кв.м. Никой не му е оспорвал тази част, като останалите наследниците също нямат претенции към това място, както и други хора от с. Д. също нямат претенции. Ищецът владее мястото, като го обработва като градина, а там има и пчели. По-голямото място е на няколко човека и всеки си знае неговата част. Съседи на имота са: З. К. е отдолу, отляво е Я. К. и Г. К..

Ищецът владее процесната част повече от 20г., тъй като свидетелката Д., сочи че тя от 21г. живее в с. Д. и през цялото време вижда само чичо й М. да владее и ползва този имот. Освен, че обработва мястото, ищецът е поставил в него и пчели.

По делото е назначена и изготвена СТЕ от в.л. инж. Д. К. С..

Вещото лице, на комбинирана скица към заключението е повдигнала 4 процесната реална част с площ 213 кв.м. от поземлен имот *** по КККР на с. Д., общ. З., обл. С., м. „С.“, одобрени със Заповед №РД-18113/15.01.2018 г. на ИД на АГКК гр. С., с трайно предназначение на територията „земеделска“ и с начин на трайно ползване „Нива“, осма категория, целият с площ 1157 кв.м., записан на М. М. М., оцветена в жълт цвят.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Сочи, че оцветеното в жълто е процесния имот с площ 213кв.м., замерила го е на място.

Била със зетя на М. К., който й показал претенциите на дядо му. Има много ясно изразени слогове, които отделят процесната част от останалите части.

Сграда няма в процесния имот. Има кошери с пчели, една част от имота е нива, а друга е ливада. Кошерите са в ливадата. Другите части от претендирания от ищеца имот попадат в съседни имоти и са предмет на други дела. В съдебно заседание със син пунктир, вещото лице посочва целия претендиран от ищеца имот, като същият попада освен в имот кратък номер 274, също и в имоти с кратък номер 272 и 275. Така, както е повдигнат в черно имот 274 е с площ 1157кв.м.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС.

Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.