Решение № 218 от 22.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. София, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000500890 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 260856/28.10.2020г. постановено по гр.д. № 3173/2019 г. по описа на СГС, ГО, 20-ти състав, е уважен иск с правно основание чл.79 вр.чл.240 и чл.86 ЗЗД, като „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД и В. С. К. са осъдени да заплатят солидарно в полза на М. Ц.

И., сумата от 110 000 евро - главница по договор за заем от 02.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2019г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 14 602 лева направени по делото разноски.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответното дружество. Жалбата на ответника В. С. К. е върната обратно с влязло в сила разпореждане, поради неизпълнени в срок указания.

Жалбоподателят-ответник „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД оспорва решението изцяло, като твърди, че за уважаване на иска с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД ищецът е следвало да докаже пълно и главно съществуване на валидно правоотношение по договор за заем. Съдът не е допуснал направеното от двамата ответници искане още с отговора на ИМ ищецът да бъде задължен да представи заверени копия от подадени данъчни декларации в изпълнение на разпоредбата на чл.50, ал.1, т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ. Така е опорочен процеса за един и същ факт, в случая - съществуването на договор за заем, е допусната и приета ССЕ (съгласно която сумата от 110 евро не е осчетоводена, а счетоводството е редовно водено), а 1 съществуването на този факт - наличието на валиден договор за заем се презумира и доказателствената тежест е възложена неправилно върху ответниците. Следващо съществено нарушение е непроизнасянето на съда по представените от „АЙСИЕН КОНСУЛСТ“ ООД доказателства: Протокол от извънредно заседание на ОСС на „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД, от 16.07.2019г.; Протокол от заседание на ОСС на „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД, от 08.01.2020 г„ per. № 171 и per. № 172 от 08.01.2020 г. на В. М. - Нотариус с район на действие - РС гр.София, per.№ *** на НК; Извлечение от Търговски регистър на Федерална Република Германия. Съдът е определил, че ще се произнесе по представените такива с окончателния съдебен акт. Посочва, че в решението не са обсъдени всички представени по делото доказателства, като горните доказателства не се коментират и кредитират. Място в съдебното решение е намерило само едно от представените три документа, и то отново в посока придаване тежест на позицията на ищеца и изключване на доказателствената сила на представените документи. В същото време не се коментира направеното изявление от В. С.

К. (като заемополучател) в представения в о.с.з. Протокол от заседание на ОС на съдружниците от 08.01.2020 г. с нотариална заверка на подписите, съгласно което В. С. К. е получил процесната сума (което получаване първоначално отрича) лично, в качеството си на физическо лице, респ. „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД няма качеството на заемополучател по договор за заем респ. не следва да носи солидарна отговорност. Твърди, че в решението не се обсъдени твърденията за наличие на предходни трайни правоотношения между ищеца и ответника В. С. К., за което са представени доказателства - съвместно сътрудничество и обща търговска дейност, съгласно представените в о.с.з. доказателства, а именно - извадка (в превод съгласно изискването на ГПК) от публично достъпната информация в Търговски регистър на Федерална Република Германия за дългогодишна съвместна дейност между ищеца и В. С. К.. Посочва още, че е неправилен и необоснован изводът на съда, че е налице солидарна отговорност между физическото лице и представляваното от него ЕООД към 2017г. От процесната разписка не могат да се извлекат съществените елементи на твърдяния договор за заем, доколкото при твърдение за двама заематели не е ясно кой от тях каква сума е заел. При тълкуване на всички представени по делото доказателства, а именно направеното от В. С. К. извънсъдебно признание в Протокол от ОСС от 08.01.2020 г. че е получил сумата само в лично качество, би се стигнало до друг извод, а именно че В.К. е заемополучател, а представляваното от него дружество „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ЕООД (към онзи момент) е своеобразен поръчител по същия договор. По силата на чл.138, ал.1 ЗЗД обаче поръчителството следва да е уговорено писмено, като тази форма на договора е за действителност на съглашението или изявлението. Доказателства в тази насока не са представени от ищеца. Изготвената по делото ССЕ установява по безспорен начин, че:

„АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД води редовно счетоводството си, при извършено текущо начисляване на стопанските операции в хронологичен ред. Дружеството е подавало в срок дължимите декларации по ЗКПО и е обявило в срок ГФО в ТР при спазване на всички изисквания на Закона за счетоводството; както и че липсват данни за съществуване на договор за заем между ищеца и „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД.

Въззиваемата страна В. С. К. се присъединява към жалбата, като посочва, че 2 възразява срещу това да бъде ангажирана отговорността му, предвид факта, че в качеството му на управител на фирмата- жалбоподател той е действал от нейно име и в полза на дружествената дейност, а не в лично качество. Поддържа искането ищецът да бъде задължен да представи заверени копия от подадени данъчни декларации в изпълнение на разпоредбата на чл.50, ал.1, т.5, б. „б“ от ЗДДФЛ. Претендира разноски.

Въззиваемата страна М. Ц. И. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че съдът абсолютно правилно не е допуснал направеното искане, поради факта, че то не е относимо по спора на делото. Подадените от него декларации в изпълнение на разпоредбата на чл. 50 ал. 1, б. „б“ от ЗДДФЛ, по никакъв начин нямат общо и не се релевантни по настоящия съдебен спор, а именно дадена ли е в заем съответната сума и подлежи ли тя на връщане. Несъстоятелна е тезата на жалбодателя, че „счетоводната експертиза, установява, че между ищеца и ответника "АЙСИЕН КОНСУЛТ" ООД договор за заем не съществува“. Експертизата установява единствено и само, че такъв договор за заем не е осчетоводен в счетоводството на Дружеството, но това, че няма съответното счетоводно записване не доказва, че изобщо няма договор, при условие, че същият е приложен и приет като доказателство. Приетата ССЕ и поставените въпроси към вещото лице за наличието на редовно счетоводство и наличие на валиден договор за заем, не установява липсата, съответно наличието на заемно правоотношение, тъй като това не е търговска сделка, поради което не следва да намира приложение чл.55 ТЗ. В конкретния случай ответникът "АЙСИЕН КОНСУЛТ" ООД се опитва да установява благоприятни за него факти и обстоятелства, както и да черпи права от неизвършените от/под контрола на управителя му В. С. К. счетоводни записвания Т.е. в нарушение на ЗСч. не е извършено осчетоводяване/отчетена съответната счетоводна операция по вина на управителя на Дружеството към момента на получаване на заема - В.К..

На второ място - относно твърдението, че е допуснато съществено нарушение с непроизнасянето по предоставените от "АЙСИЕН КОНСУЛТ" ООД доказателства, а именно: Протокол от извънредно заседание на ОСС на "АЙСИЕН КОНСУЛТ" ООД от 16.07.2020г.; Протокол от заседание на ОСС от 08.01.2020г.; Извлечение от ТР на ФРГ, посочва, че не следва да се вземат предвид поради няколко причини: ответната страна има право да предостави доказателства по делото до първото о.с.з. или до вземане на становище по доклада, освен ако документите не са нови и не са могли да бъдат представени. В случая това не е направено в срок, а в последно о.с.з. респ. е преклудирана възможността за представяне им по делото.

На трето място посочва, че според „АЙСИЕН КОНСУЛТ" ООД посоченото в процесната разписка „като заематели“ не представлява и не означава две волеизявления.

Посочва, че изрично в началото на документа е записано, че лицето В. С. К. издава и подписва разписката в две качества: а/ лично като физическо лице и б/ като управител на "АЙСИЕН КОНСУЛТ" ЕООД. Никъде в действащото законодателство няма изискване, когато едно и също лице се подписва в две качества да полага два отделни подписа. В тази посока е и трайната практика - когато едно лице се явява лично като физическо лице и като 3 представляващ ЮЛ, е достатъчно и необходимо да положи само един подпис, след като от съдържанието на документа безспорно и категорично се установява, че се черпят права и/или поемат задължения за повече от едно лице. Според общото правило на чл. 122, ал. 1 ЗЗД при пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора, а кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник. Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. С двете допуснати и приети по делото графологични експертизи се дава категоричното заключение, че подписът положен под разписката, както и трите имена са изписани собственоръчно от В. С. К.. Наличието на предходни трайни правоотношения между страните не лишава някоя от тях от поемане на отговорност за задълженията й. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по реда на чл.79 вр.чл.240 и чл.86 ЗЗД.

Ищецът М. Ц. И. твърди, че на 02.10.2017г. е предоставил паричен заем в размер на 110 000 евро на В. С. К. и на „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ЕООД, което впоследствие било преобразувано в „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД. Заемателите се задължили да върнат солидарно заетата сума на заемодателя, в срок до 01.01.2019г. Твърди, че въпреки многократните покани, ответниците не са изпълнили задължението си т.е. не са му върнали заетата сума. Претендира да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 110 000 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД оспорва иска по основание, като твърди, че в представената разписка от 02.10.2017г. не са посочени името и качеството на лицето, положило подпис под печата „Вярно с оригинала“. Освен това, върху разписката е положен само един подпис, който не е автентичен т.е. не принадлежи на В. С. К., затова не се ангажира солидарно отговорността на „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД. Отделно счита, че ако полагането на подписа е в качеството на представляващ ЮЛ, то това следва да се отбележи с отметка „управител“ и да се положи печат на дружеството, а такъв няма. Освен това, от представената разписка не може да се направи извод за съществуването на договор за заем към тази дата т.е. тя е антидатирана. Твърди, че „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД не е страна в заемното правоотношение, респ. не носи солидарна отговорност, че никога и под никаква форма не е сключвал договор за заем и не е получавал парични средства от ищеца за своята търговска дейност.

Ответникът В. С. К. оспорва иска с възражението, че представената разписка не е подписана от него т.е. не е автентична. Евентуално счита, че ищецът следва да докаже наличието на реално притежавани и предоставени като заем парични средства, съгласно 4 чл.50, ал.1, т.5, б. „б“ ЗДДФЛ. Твърди, че ищецът не е разполагал с доходи, които да му дават възможност да предоставя заем в размер на претендираната сума. Оспорва да е получавал реално в заем каквато и да е сума от ищеца. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че е издадена разписка, в която е посочено, че на 02.10.2017 г. В. С. К., лично и като управител на „АЙСИЕН КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК 130244812, е получил в брой от М. Ц. И., сумата от 110 000 евро, представляваща паричен заем, който В. С. К. и представляваното от него дружество, като заематели, се задължават да върнат солидарно на заемодателя М. Ц. И., в срок до 01.01.2019 г. Върху разписката е положен един подпис, след който ръкописно е изписано „В. С. К.“. Няма положен печат на дружеството.