Определение № 594 от 09.04.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 495/2026
- Вид
- Определение № 594
- Подписан
- 09.04.2026
- В сила
- 09.04.2026
- Състав
- Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева
Цитирани разпоредби
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 594 гр. Благоевград, 09.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Емилия Дончева
Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20261200500495 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
*******************************************
В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната част.
Според жалбоподателя първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ПРБ по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ. Твърди се, че фактът на постановена оправдателна присъда не води автоматично до извод за наличие на подлежащи на обезщетяване вреди. Ищецът следва да докаже по общия ред настъпването на конкретни вреди и причинната им връзка с воденото наказателно производство, което в случая не е сторено.
Твърди се, че в настоящия казус първоинстанционният съд е презюмирал настъпването на неимуществени вреди, без те да са доказани с убедителни доказателства. Сочи се, че на законно основание срещу ищеца е било образувано и водено досъдебно производство. Ищецът бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато обвинение при наличие на достатъчно доказателства за виновността му в извършване на престъплението, за което е бил обвинен. На законно основание бил внесен обвинителен акт в съда за извършено умишлено престъпление. За оправдаването на лицето прокуратурата не следвало да бъде осъдена, тъй като всички извършени действия до момента на постановяване на оправдателната присъда, били законосъобразни.
Посочва се, че към момента на повдигане на обвинение на лицето, е действала редакция на разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК, която позволявала да се доказва наличието на наркотични вещества по всякакъв начин. След изменението на посочената разпоредба през 2023 г. (ДВ бр. 67/2023 г.) било предвидено това да става по установения ред (по начина, описан в Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни 1 аналози).
Твърди се, че претенцията за неимуществени вреди е недоказана. Сочи се, че претендираните вреди, които надхвърлят презумптивните, се изразяват само в негативни последици за ищеца, изразяващи се в изпитване на стрес, страх, безпокойство, напрежение, накърняване на неговия авторитет и достойнство; засягане на социалния, семейния и личния му живот и професионалната му реализация, но те не са от такова естество и с такъв интензитет, че да обосновават обезщетение в посочения размер. В тази връзка свидетелските показания били общи, неконкретни и основани на субективни впечатления.
Посочва се, че съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ от значение е как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Твърди се, че в случая постановеното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на чл. 52 ЗЗД.
Уважената претенция на ищеца е изключително завишена и не е съответна на претендиралите вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ).
Прави се искане за отмяна на Решение № 82/12.02.2026 г., постановено по гр.д. № 2160/2025 г. по описа на РС- Благоевград в обжалваната част и постановяване на решение, с което се отхвърлят изцяло предявените искове, в условията на евентуалност се прави искане за намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 25.02.2026 г. В предвидения по чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.
В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакувания акт, който настоява да се потвърди в обжалваната част, за което също подробно се аргументира, без да прави доказателствени искания.
Постъпила е и въззивна жалба от адв. Д., процесуален представител на К. И.
П. срещу Решение № 82/12.02.2026 г., постановено по гр.д. № 2160/2025 г. по описа на РС- Благоевград в частта, в която е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България иск за неимуществени вреди над уважения размер от 6135,50 евро (равняващи са на 12000,00 лева) до предявения размер от 7669,38 евро (равняващи се на 15000,00 лева).
В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част и за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
Според жалбоподателя районният съд неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че присъденото обезщетение нарушава критерия за справедливост. Посочва се, че предвид продължителността на наказателното производство и сериозното отражение върху психическото равновесие и начина на живот на жалбоподателя, адекватното овъзмездяване на неимуществените вреди съобразно критерия за справедливост изисква уважаване на предявения иск в пълен размер.
2
Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение, с което предявеният иск за неимуществени вреди бъде уважен изцяло.
С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 13.03.2026 г. В предвидения по чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея не е депозирала отговор.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ГПК, поради което са процесуално допустими и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 28.05.2026 г. от 09:00 часа, за която дата да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3