Решение № 966 от 02.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. Пловдив , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330203338 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Р. С. Х., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 20- 1030-013379/07.12.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на Р. С. Х. е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП и глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 28.11.2020 г., в 00,25 часа в гр. Пловдив, на ул. Св. Княз Борис I Покръстител, жалбоподателял управлява собствения си лек автомобил Мерцедес ц270 с рег.№ **** , без да е правоспособен водач и отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARNA 0178. В НП се сочи и че е издаден талон за изследване № 0062389 и осем броя стикери за сигурност и поверителност, като същият е представен по административнонаказателната преписка.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът констатира и че същият е бил подписан без възражения от жалбоподателя.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства- показания на актосъставителя П.П., който изрично потвърди констатациите в АУАН. Същият даде подробни показания относно осъществилите се събития, като показанията му напълно се подкрепят както от изложеното в АУАН, така и от останалите писмени доказателства – представения по делото талон за изследване № 0062389, който е подписан собственоръчно от провереното лице, както и справката за нарушител водач, видно от която провереното лице не притежава каквото и да е свидетелство за управление на МПС.

Фактите, изложени в АУАН, са оспорени бланкетно от жалбоподателя в жалбата. Сочи се, че не са били извършени твърдените нарушения.

Същевременно обаче не са представени никакви доказателства, които да оборват констатациите, а според съда описаното в АУАН и НП напълно се припокрива по време, място и начин на извършване с посоченото от свидетеля П. и с писмените доказателства. На следващо място, в жалбата е 2 описано, че жалбоподателят не е отказвал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство с посочените параметри и номера и не му е предоставяно предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за хим.-лаб. изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Това твърдение обаче се оборва напълно от представения талон за изследване № 0062389, където изрично е посочен номерът на техническото средство, отказът на лицето да се тества, както и предписаното от полицейския орган лицето да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в срок до 45 минути от връчването на талона, като същият е подписан от жалбоподателя. Липсват твърдения лицето да се е явило в посочения в талона период за даване на кръвна проба.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган се установява от приложените по делото Заповед № 8121з515/14.05.2018г. – т.2.11. и Заповед № 8121з- 825/19.07.2019г. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 30.08.2020г., а НП - на 11.09.2020г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. В НП единствено е допълнено, че е издаден талон за медицинско изследване, като издаването на такъв талон не се явява съставомерен елемент от нарушението, поради което и няма пречка да се опише същият в НП.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него. Предоставена му е възможност за излагане на възражения, като същият изрично е вписал в АУАН, че няма възражения, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.

По отношение на нарушението на чл. 150 от ЗДвП:

3

Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 ЗДвП и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Така нормата урежда правило за поведение за водачите на превозните средства, а именно – същите да са правоспособни при осъществяването на управлението на ППС. Изпълнителното деяние включва извършването на действие – управление на автомобил, като същото трябва да се извършва при липса на правоспособност на водача. В случая от установеното от фактическа страна е видно, че е осъществен съставът на нарушението, доколкото действително жалбоподателят е управлявал превозното средство и същият е неправоспособен. Не са налице и някои от изключенията, свързани с вида на управляваното превозно средство, като и липсват твърдения то да е от такъв вид, който би изключил наказването на лицето.

Приложена е правилната санкционна норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Същата предвижда налагането на наказание „глоба“ в размер от 100 до 300 лева за конкретното нарушение. Според настоящия състав правилно административно-наказващият орган е обсъдил обстоятелствата по делото е наложил наказание в максималния предвиден размер от 300 лв. Обсъдена е обществената опасност на деянието, като правилно доколкото нарушението не е било единствено за жалбоподателя, е прието, че са били налице сериозни предпоставки за възникване на ПТП с пострадали лица. Следва да се отбележи, че макар и като неправоспособен водач, на жалбоподателят са били налагани и предходни санкции по ЗДвП, включително по влязъл в сила електронен фиш за нарушение от 2020г., което също е основание за налагане на по-висока санкция, доколкото управлението на превозното средство не се явява първо и единствено за жалбоподателя.

По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:

4

По отношение на другата разпоредба, за която е ангажирана административно-наказателната отговорност на дееца – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, същата съдържа няколко отделни състава на административни нарушения: отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Осъществяването на което и да е от горните нарушения ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя по същата правна норма. Следователно, отказът бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, обективиран в съставения на място АУАН, е достатъчно основание за санкционирането му по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Така Решение № 1935 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1812 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1870 от 23.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2130 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1705 от 12.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1520 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 871 от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 383 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д. № 1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2408 от 19.12.2016 г. по н. д. № 2462 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2251 от 15.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 2580 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

В процесния случай надлежно е повдигнато административно обвинение и е доказано извършването на първата от алтернативно посочените форми- отказ на лицето да се тества с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП е видно, че за да е съставомерен отказът и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач на МПС.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.25 от параграф 6 на ДР на ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или 5 ездитни животни или стада по пътищата.

В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като същата се явява безспорна с оглед процесуалната позиция на страните, а и се доказва от събраните по делото доказателства.

От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на АУАН за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.

Спазени са и изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).

Отказът на водача да се пробва с техническо средство е удостоверен в издадения талон № 0062389, който е подписан от жалбоподателя. На водача, видно от талона, е било предложено да се тества и с доказателствен анализатор или да се подложи на медицинско и химическо изследване, като впоследствие и двата варианта не са били изпълнени от водача. В талона е указано, че следва да водачът да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД до 45 минути от връчването на талона, в съответствие с чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 1 от Наредбата, което в последствие не е било сторено.

Наказанието е правилно определено, като същото съгласно чл. 174, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП е в абсолютен размер - наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. Кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 месеца, правилно не е било наложено от административнонаказващия орган, доколкото водачът към момента на налагането на наказанието е бил неправоспособен – в този смисъл е и трайната практика на Върховния касационен съд по неналагането на този вид наказание на правни субекти, които са неправоспособни водачи – така и Решение № 320 от 30.06.2003 г. на ВКС по н. д. № 112/2003 г., II н. о., в което е изразен основен принцип в санкционирането на лицата, съгласно който държавата не може да лишава от права, които деецът въобще не притежава. В този смисъл е и Решение № 95 от 15.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 346/2019 г., II н. о. – „Като неправоспособен водач той не би могъл да бъде лишен от право да извършва процесната дейност, което той не притежава към момента на налагане наказанието“

Разпечатката съдържа 38 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d4edefe-a9a4-448b-95f6-b6e3013ce942