Решение № 157 от 02.07.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Свиленград, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20245620101087 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени Н. И. И., ЕГН ************ срещу "Фератум България" ЕООД, ЕИК 200599406 обективно съединени искове в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр. 3 от ЗЗД вр.с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.

143 и чл. 146 ЗЗП – за обявяване за недействителен на основание чл. 22 ЗПК на Договор № 1326757/16.02.2024 г. за предоставяне на потребителски кредит, а в условията на евентуалност – за прогласяване на нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП на клаузата, обективирана в чл. 5 от Договор № 1326757/16.02.2024 г. за предоставяне на потребителски кредит.

Ищецът твърди, че между страните на 16.02.2024 г. при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) е сключен Договор № 1326757/16.02.2024 г. за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който ответникът и ищец по насрещния иск е следвало да предостави в заем на ищеца сума в размер на 3000 лева, която последният се задължил да върне на 18 вноски, при годишен лихвен процент на заема – 23.33% и годишен процент на разходите – 49.66 %. Посочва, че ежемесечно и кумулативно с месечната си вноска ищецът е плащал и такса „гарант, въпреки че такава не е предвидена в основния договор. Единствено в чл. 5 от процесния договор било посочено, че има предоставено по кредита обезпечение от страна на Multitude Bank, но никъде не било посочено, че същото е възмездно. От приложения с исковата молба погасителен план към Договор за гаранция №1326757 ставало ясно, че сумата, която се дължи за предоставяне на гаранция по договора за кредит е в общ размер от 3180.00 лева.

Ищецът сочи, че договорът за кредит № 1326757 от 16.02.2024 г. не отговаря на 1 изискванията на ЗПК и съгласно чл.23 от ЗПК ищецът следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи по него.

Поддържа, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 10, ал. 2 и чл.

10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като ответникът е изискал и е събрал от ищеца лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които не са предвидени с него.Сочи и, че макар да са посочени в договора лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПК.

Сочи, че ответникът няма право да формира ГПР в размер на 49.66 %, тъй като в договора не са включени такси и комисионни и други видове плащания, като при включена възнаградителна лихва като единствен разход по кредита, този процентен разход следва да бъде 25.9952%. Поддържа, че действително приложената възнаградителна лихва по договора за заем е значително по-голяма от тази, която е посочена в чл. 3 б. „б“ от договора за кредит, като действително приложения размер е 40.45%. В тази връзка поддържа, че ако годишния лихвен процент е по-голям от размера, посочен в договора, то и ГПР ще бъде значително по-голям, а това означавало, че е некоректно посочен в договора. Поради некоректно посочения размер на ГПР в договора, поддържа, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответни клаузата трябва да бъде обявена за нищожна на основание ал. 5 от същия член на ЗПК.

Отделно от това поддържа, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в същия е посочен ГПР като абсолютна величина, но не и методиката, по която е формиран, респективно не е ясно какви компоненти са включени в него. Поради това поддържа, че когато това условие не е спазено, то съгласно чл. 22 от ЗПК договорът за заем е недействителен.Поддържа още, че договорът е недействителен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК, тъй като претендираната чрез договора за поръчителство сума не е включена в ГПР, а е следвало това да бъде сторено, тъй като посочената сума представлява разход по кредита по смисъла на ЗПК.

Излага аргументи, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, респективно е налице нищожност на процесния договор. Позовава се на чл. 22 ЗПК и поддържа, че договорът следва да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност поддържа, че клаузата на чл. 5 от процесния договор, въз основа на която е сключен договорът за поръчителство е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. пр. 2 и пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. Излага доводи за неравноправност на посочената клауза, тъй като е във вреда на потребителя, не е формулирана ясно и недвусмислено и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Посочва, че уговорката е нищожна, тъй като не е индивидуална, доколкото е част от стандартни и бланкетни отнапред изготвени условия и кредитополучателя не разполага с възможност да влияе върху тях. Прави искания.

Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска.

Оспорва всички основания за недействителност на договора и отделните негови клаузи. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

С доклада по делото е отделено за безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 16.02.2024 г. е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №1326757 от 16.02.2024 г. между ищеца и „Фератум България“ ЕООД, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 3000 лева, която последният се задължил да върне на 18 вноски.

Договор за предоставяне на потребителски кредит №1326757 от 16.02.2024 г. е приложен към исковата молба, като от съдържанието му се установява, че по силата на процесното облигационно правоотношение дружеството-ответник се е задължило да предостави в заем на ищеца парична сума в размер на 3000, 00 лева, срещу насрещното задължение на ищеца да върне сумата на 18 вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с падежна дата на първата вноска – 07.03.2024 г. Страните са уговорили още, че дължимата лихва по заема е в размер на 1050, 00 лева при фиксиран годишен лихвен процент 23.33 % и ГПР – 49, 66 %.

Видно от договора е и, че съгласно чл. 5, кредитът се обезпечава с поръчителство от Multitude Bank в полза на ответника. В тази връзка към исковата молба е представен погасителен план към договор за гаранция (поръчителство), сключен между ищеца и Multitude Bank, неоспорен от страните, от който се установява, а и това обстоятелство също не се спори от страните, че между тях е сключен договор за гаранция с цел обезпечаване на процесния договор за заем, като ищецът следва да заплати на гаранта сума в общ размер на 3180 лева, платима на 18 вноски, с първа падежна дата 07.03.2023 г. и краен срок за издължаване на таксата – 07.08.2025 г.

По делото не се спори от страните, че заемната сума в размер на 3000, 00 лева е изплатена от ответника в полза на ищеца.

По делото е допуснато изслушването на съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на вещото лице, по която се установява, че годишният процент на разходите по договора, в размер на 49.66 % е формиран върху фиксиран годишен лихвен процент от 41% сума. Установява се още, че в ГПР е включена единствено възнаградителната лихва, а в случай, че в него бъде включено и възнаграждението за поръчител, то ГПР ще бъде в размер на 168.266 %. Съгласно заключението, по процесния договор за заем са извършени плащания в общ размер на 2155 лева, от които 1058 лева – главница, 857.50 лева – лихва и 1231.10 лева – по гаранция. От съдебнос-счетоводната експертиза се установява, че паричните средства от договора за гаранция, сключен във връзка с процесния Договор за предоставяне на 3 потребителски кредит №1326757 от 16.02.2024 г. между ищеца и „Фератум България“ ЕООД са постъпвали именно по сметката на „Фератум България“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр. 3 от ЗЗД вр.с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП – за обявяване за недействителен на основание чл. 22 ЗПК на Договор № 1326757/16.02.2024 г. за предоставяне на потребителски кредит:

Предявеният иск е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен.

Процесният договор за кредит представляват договор с потребител на услуга, респ. длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

С разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП е дадена изрична дефиниция на неравноправна клауза в договор с потребител: Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Именно такъв е характерът на поетото задължение за представяне на обезпечение с поръчителство от Multitude Bank (чл.5 от договора).

Разпоредбите на глава VІ от ЗПК уреждат "Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които е и чл. 22, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин.

Изводът на съда за недействителност на целия договор за потребителски кредит е обсонован от обстоятелството, че в договора липсва каквото и да е посочване на условията за приложение на лихвения процент. Липсва и посочване на методиката, по която е изчислен лихвеният процент и в този смисъл договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 9а ЗПК.

Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е налице, тъй като в договора липсва яснота как е формиран ГПР, доколкото същият е посочен единствено като абсолютна стойност и липсва разписана методика на формирането му. От друга страна, макар вещото лице да е посочило, че в ГПР е включена единствено възнаградителната лихва, доколкото не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена същата по отношение на общия ГПР, то според съда по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на заема, както и каква е финансовата тежест, която поема.

4

По отношение на разходите, включени в ГПР, съдът намира, че сумата по договора за поръчителство е следвало да бъде включена при изчисляването на разходите по кредита. В действителност, видно от чл. 5 от договора, кредитополучателят е имал възможност да предостави обезпечение чрез поръчителство, предоставено от посочено в договора лице. В хипотеза, при която потребителят е избрал предложеното от кредитора лице за гарант, то възнаграждението по договора за поръчителство несъмнено представлява разход, свързан с кредита и следва бъде включено при изчисляване на ГПР. С оглед заключението на вещото лице, невключването на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като ако тази сума участваше като компоненти при формиране и изчисляване на ГПР по съответния договор, то той – ГПР, би надвишил многократно предвидения в горецитираната разпоредба максимален размер.