Решение № 961 от 14.11.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. Стара Загора, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Енчева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело № 20225530101666 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата К. И. С. твърди в исковата си молба, че е страна по Договор за потребителски кредит № 30040164791, подписан с ответното дружество ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. Сочи, че съгласно раздел VI от договора за потребителски кредит, именуван „Параметри“, трябвало да върне сумата по кредита в размер на 7 827.95 лева, при сума на получаване в размер на 4500.00 лева, при ГПР 49.15%, годишен лихвен процент 41.00 %, при срок на кредита от 36 месеца. Съгласно същия раздел от договора, трябвало да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1 350.00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3915.00 лева, разпределени на 36 месечни вноски по 146.25 лева. По този начин общата сума, която следвало да заплати била в размер на 13 092.95 лева.

Счита, че клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 30040164791 сключен между нея и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, която предвиждала заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1 350.00 лева и, клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 30040164791, която предвиждала заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3 915.00 лева, били нищожни на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че били сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП: В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите 1 нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3то, вр. от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение – чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се правила от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните водило до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД.

Заявява, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.

26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите й с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Твърди, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, били част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водили до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК.

Услугите „Фаст“ и, „Флекси“ представляват по своята същност "такси за усвояване и управление на кредита". Услугите с възможност зa отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност били дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.

Така уговорените клаузи съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит, която предвиждал заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1 350.00 лева и клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребитбйрки кредит, която предвиждала заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3 915.00 лева, били нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от 2

ЗЗП.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесиите клаузи предвиждащи заплащането на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. Основната цел на така уговорената клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г.

Твърди, че с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 1 350.00 лева и 3 915.00 лева се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следва да били включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на 3 които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.

Същевременно посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузите за допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение №1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.

Също така имало и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквито са клаузите за заплащане на допълнителни разходи по допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в него практика.

Твърди, че следва да бъде посочено и още едно нарушение, а именно на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочила, че договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

На следващо място, счита че клаузите регламентиращи допълнителни услуги Фаст и Флекси от Договор за кредит, са нищожни на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузите регламентиращи допълнителни услуги Фаст и Флекси от Договор за кредит не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се установявало, че клаузите Фаст и Флекси от същия са част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Доколкото отпуснатия кредит на ищцата, като физическо лице, представлявала финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, ищцата имала качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП, т.е 4 е приложима разпоредбата на чл.113 от ГПК. В този смисъл са: Определение № 105 от 12.01. 2017 г. на ОС – Варна по в. ч. т. д. № 1594/2016 г., Определение № 242 от 23.10. 2015 г. на ОС – Търговище по в. ч. т. д. № 127/2015 г., Определение от 20.05. 2010 г. на ОС – Търговище по в. ч. гр. д. № 144/2010 г., Определение № 166 от 7.07.2015 г. на ОС – Търговище по в. ч. т. д. № 81/2015 г., Определение № 123 от 1.06. 2015 г. на ОС – Търговище по в. ч. т. д. № 71/2015 г. и много други.

Въз основа на гореизложеното, моли съда да приеме, че клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 30040164791 сключен между нея и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, която предвиждала заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1 350.00 лева и клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 30040164791 сключен между нея и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3 915.00 лева, са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли съда да бъде прогласена.