Решение № 757 от 12.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20215300102352 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ю. М. П., с ЕГН ********** и съдебен адрес- гр. ******, бул. “*****“ №** ****, с която е предявен иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД против Г. Л. С., ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес- гр. ****, ул. “******“ №*, С. Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес - гр.

*****, ул. “****“ №**, ет.*, ап.*, и против С. П. П., ЕГН **********, с адрес- с. *****, Община „****“, ул.“*****“ №*.

В исковата молба е изложено, че ответницата Г. Л. С. е длъжник на ищцата, като вземането срещу нея е в размер на 80 000 лв., с която сума П. е заверила сметката й чрез платежно нареждане от 19.09.2016г. Твърди се, че преведената сума е получена от С. без основание, доколкото между страните не е съществувало валидно и годно правно основание за престирането й– нито към момента на превода, нито към момента на предявяване на иска, т.е. липсва облигационна връзка. Ето защо, ответницата С. дължи връщане на получената без основание сума, което, въпреки многократни разговори, същата не е сторила. По тази причина било инициирано и производството по гр. дело № 2340 по описа на ПОС за 2021г.

Твърди се, че след извършена справка в СВ при АВ - *****, ищцата установила, че ответницата се е разпоредила в полза на трето лице- С. Г. Т. със своя собствен недвижим имот, представляващ: СОС с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. ***, ул.

„******“№ *, ет. *, който се намира в сграда №*, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с площ от 124,60 кв.м, ведно с прилежащи части: таванско помещение, с площ от 85,40 кв. м, изба с 1 площ от 17,12 кв.м, ведно с 3/5 ид. части от общите части на сградата. Сделката била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от ****** г. - Акт № ****, том *, рег.№ ***, по н.д.№ ***** г., съставен от нотариус - С. Д., рег.№ ***, с район на действие- PC- *******, с посочена продажна цена на имота от 9 500 лв.- платена в деня на изповядване на договора. Впоследствие, имотът бил отчужден от приобретателя по горната сделка - С. Г. Т. в полза на трето лице - С. П. П., която сделка била изповядана с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от ***** г. - Акт № ****, том **, рег.№ ****по нот. дело № ****** г., съставен от нотариус - С. Д., рег.№ ****, с район на действие PC – ****, с посочена продажна цена от 20 000 лв., платена по банковата сметка на отчуждителя на същата дата. Поддържа се, че с поредицата от разпоредителни сделки се цели увреждане интереса на ищцата, чието качество на кредитор било вече възникнало към момента на сключването им, като за увреждането са знаели всички ответници. Във връзка с последно посоченото обстоятелство, ищцата твърди, че е било подписано споразумение от ****** г., с нотариална заверка на подписите peг. № *****от *****г., по описа на Нотариус - В. З., peг.

№ ****, със страни: С. П. П.- кредитор, Ю. М. П.- длъжник, Г. Л. С.- ипотекарен длъжник и Н. Б. П.- длъжник. Съдържащите се в това споразумение уговорки били подкрепа на твърдението, че ответниците са знаели за наличието на вземане на ищцата в размер на 80 000 лв. и са целели увреждането й като кредитор.

Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за недействителни по отношение на ищцата Ю. М. П.- договора за покупкопродажба на недвижим имот от ****** г., обективиран в нотариален акт № ***, том **, рег.

№ ***, н.д. № ***** г. на нотариус С. Д., както и договора за покупко-продажба на недвижим имот от ******г., обективиран в нотариален акт №***, том **, рег.№ *****, нот. д. № **** г. на нотариус С. Д.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Г. Л.

С., с който същата изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Ответницата оспорва твърденията на ищцата, че сумата от 80 000 лв. е била преведена без основание и П. притежава качеството „кредитор“, както и че сключването на атакуваната сделка е извършено с цел увреждането й. Посочва, че с подписаното Споразумение от *******г. страните са уредили отношенията си по повод получен от ищцата банков кредит, обезпечен с ипотека върху собствения недвижим имот на ответницата, намиращ се в гр.

*****, ул. „*****“ № *, ет. *. Самата ипотека била учредена с нотариален акт от ******г. за обезпечаване на кредита на ищцата, получен от нея съгласно договор за банков кредит с „*****” ЕАД от ******г., в размер на 205 000 лв. Преди учредяване на ипотеката обаче, с нотариален акт от *****г. ответницата учредила в полза на ищцата и друга ипотека върху същия свой собствен недвижим имот за обезпечаване на друг кредит, предоставен на ищцата от „******“ ЕАД, съгласно договор за ипотечен банков кредит от *****г., в размер на 160 000 лв. Обезпечаването на този първи по ред кредит в полза на ищцата дало основание за превод на сумата в размер на 80 000 лв. по сметка на ответницата, която била предадена като обезщетение за намалената стойност на имота в резултат от учредяването на 2 ипотеката. Втората по ред ипотека, учредена с нотариалния акт от ******г., послужила за обезпечаване на втори по ред кредит, получен от ищцата, с който тя извършила вътрешно рефинансиране на кредита по договора за ипотечен банков кредит от 30.08.2016г., като с част от новия кредит от 205 000 лв. погасила задължението си по първоначалния договор за кредит, обезпечен от ответницата с първата по ред договорна ипотека, учредена от нея в полза на ищцата, като след учредяване на втората ипотека, първата по ред била заличена.

Така описаната фактическа обстановка била обективирана в споразумението от 14.12.2018г., като стойността на имота била намалена на сумата от 110 000 лв., която ищцата признала, че дължи на ответницата /след като се приспадне сумата от 80 000 лв. от размера на дълга, която е била дадена от ищцата с основание, както и сумата от 9 500 лв. – продажната цена, формирана с оглед наличието на учредена ипотека/. Предвид изложеното, се поддържа, че сумата от 80 000 лв. не била получена без основание, а като обезщетение за намалената стойност на имота на ответницата във връзка с първата по ред учредена ипотека, при което положение ищцата нямала качеството на кредитор спрямо ответницата. Посочва се, че дори и да бъде уважена претенцията на ищцата за сумата от 80 000 лв., по повод на която е образувано гр. дело № *****г. по описа на Пловдивски окръжен съд, IV-ти гр. състав, то в същото дело било направено възражение за прихващане и при неговото уважаване също би се стигнало до липса качеството на кредитор у ищцата. Извън това ответницата твърди, че към датата на двете атакувани сделки ищцата не е притежавала изискуемо вземане към ответницата, тъй като сумата не била поискана за връщане нито извънсъдебно, нито съдебно. Освен изложените съображения, в отговора се развива тезата, че искът подлежи на отхвърляне и на друго самостоятелно основание, тъй като липсва предварителен сговор между ответниците за увреждане интересите на ищцата като кредитор. Доколкото сумата била преведена като обезщетение за намаляването на цената на имота, нямало как да възникне намерение за увреждане, тъй като ответницата не знаела, че дължи нейното връщане. Също така, сключените сделки били напълно реални, с намерение да се прехвърли собствеността върху имота срещу заплащане на съответната продажна цена. Купувачът С.

Т. не е знаел, нито е имало как да знае, че ищцата е имала претенция за сумата от 80 000 лв. към датата на изповядване на сделката. Последващата сделка също не обосновавала знание на страните, тъй като била възмездна, сключена между несвързани лица, при пазарни условия и цена, съобразени с наличието на учредена върху имота ипотека. Нямало как ответникът С. П. да знае за каквито и да било задължения на Г. С. към Ю. П.. Нещо повече, ако П. е знаел за наличието на подобни задължения, житейски нелогично би било да сключи процесната сделка. Предвид всички изложени съображения, се иска отхвърляне на предявения иск. Направено е искане за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор и от ответника С. П. П., с който се оспорва предявения иск. Твърди се, че ответникът не е познавал Г. С. или Ю. П. към датата на извършване на паричния превод, нито към датата на придобИ.е на собствеността върху процесния имот. Познанството между лицата е установено по повод уточняване въпросите относно дълга, заради който недвижимият имот е ипотекиран във връзка с подписването на споразумението от 2018г., като П. не била споменала за наличието на задължение в размер 3 на 80 000 лв. Ето защо, се оспорва качеството „кредитор“ на ищцата. Оспорва се също твърдението, че е налице увреждане по см. на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Изложено е, че от съдържанието на сключеното споразумение безспорно се установявало, че Ю. П. се е съгласила, че имотът- предмет на обезпечението е с намалена стойност и че дължи на Г. С. сумата от 110 000 лв. като обезщетение. Доколкото размерът на намалението бил по-голям от сумата от 80 000 лв., то нямало как да има увреждане. Предвид липсата на увреждане, било невъзможно да възникне и знание за увреждане у длъжника. Освен посоченото, ответникът С. П. твърди, че в качеството му на трето лице по см. на чл. 135 от ЗЗД също не е знаел за описаните обстоятелства. Заявява, че не е познавал страните предварително, поради което дори да се приеме, че е налице увреждане към датата на изповядване на сделката, той е бил добросъвестен и не е бил наясно с това обстоятелство. За тези твърдения свидетелствало и договореното в споразумението от 2018г., където не се споменавало задължение в размер на 80 000 лв. Предвид посоченото, иска да се отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

От ответника С. Т. не е депозиран отговор на исковата молба. В съдебно заседание, проведено на 17.04.2024г., ответникът, чрез процесуалния му представител адвокат П., е изразил становище за неоснователност на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Установява от представеното извлечение от банкова сметка на Ю. П. с IBAN:

********* в „******” ЕАД, че на дата ****** г. П. е превела по банкова сметка на Г. Л. С. сумата от 80 000 лв., за което вземане ищцата твърди, че е получено от ответницата без основание и че я легитимира като кредитор на последната, даващо й право да предяви иска по чл.135 ЗЗД.

Не е формиран спор между страните и е видно от представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №***, том *, рег.№****, дело № ***от *****г., вписан в СВ под акт №***, том *, д.№******г., че на основание договор за ипотечен кредит от *****г. „*****” ЕАД е предоставила на Ю. М. П. и Г. Н. П. кредит в размер на 205 000 лв. със срок за издължаване 360 месеца, считано от датата на усвояването му. За обезпечаване вземането, произтичащо от договора за кредит и анекси към него, Г. С. е учредила договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор ***, с адрес на имота- гр. *****, ул. „*****“ № *, ет. *.

Установява се от представения нотариален акт №**, ****, рег.№ ***, н.д.№ ***** г. на нотариус - С.Д., рег.№ ***, с район на действие- ***, че на ******г. между Г. Л. С. и С. Г.

Т. е сключен договор за покупко- продажба на недвижим имот, с който ответницата е продала на Т. следния свой недвижим имот, придобит чрез дарение- СОС с идентификатор ***, с адрес на имота- гр. ******, ул. „******“ №*, ет.*, който се намира в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на СО - жилище, апартамент, с площ от 124,60 кв. м, ведно с прилежащи части: таванско 4 помещение, с площ от 85,40 кв. м, изба с площ от 17,12 кв. м, ведно с 3/5 идеални части от общите части на сградата, за сумата от 9 500 лв., по отношение на която в нотариалния акт е отразено, че е получена изцяло и в брой от продавача при подписване на договора.