Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2039 от 25.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2163/2023
Вид
Определение № 2039
Подписан
25.08.2023
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Елена Захариева Калпачка, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2039 гр. Пловдив, 25.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Радослав П. Радев

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20235300502163 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 и сл. от ГПК.

Предмет на разглеждане е жалба, подадена от „БГ Фирма“ ЕООД, ЕИК 205952803, гр. София, представлявано от Н.С., чрез адв. М., САК, против Постановление от 12.07.2023 г. на ЧСИ И.К., рег. № 907 на КЧСИ, постановено по изп.дело № 20229070400398, с което е отказано конституиране на жалбоподателя, на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК, като взискател по изп.дело № 398/2022 г. на мястото на взискателя, посочен в изпълнителния лист – „Тиконукоти“ ООД, ЕИК 206156595.

Жалбоподателят обосновава допустимост на жалбата с разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че доколкото замяната на първоначалния взискател с неговия частен правоприемник по силата на правна сделка по същество представлява прекратяване на изпълнителното производство по отношение на заместения праводател, както и отказът на съдебния изпълнител да извърши определено действие – да замести първоначалния кредитор, като конституира частният му правоприемник и възобнови производството по делото и разпредели в негова полза събраните по делото суми. По същество счита постановлението неправилно, доколкото е представен договор за цесия в заверен от нотариус препис, липсва оспорване от страна на цедента, длъжникът е надлежно уведомен от цесионера, което е достатъчно за да произведе действие договора спрямо третите лица, не е необходимо изрично потвърждаване на цесията, тъй като прехвърлянето на вземането е направено в писмена форма, а потвърждение се иска само, ако е направено устно, поради което счита, че не само неправилно ЧСИ е отказал конституирането му като взискател, а грубо е нарушил правомощията си в изпълнителното производство и е излязъл извън компетентността си с изложените от него основания в обжалваното постановление.

Моли да бъде отменено обжалваното постановление и да бъдат дадени задължителни 1 указания по приложение на закона към ЧСИ да конституира като взискател в производството жалбоподателя, вместо първоначалния кредитор, на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК.

В законоустановения срок е постъпило писмено възражение срещу подадената жалба от взискателя в изпълнителното производство „Тиконукоти“ ООД, в който излага съображения за недопустимост на жалбата, доколкото е подадена от лице, което не е активно легитимирано и срещу действие на съдения изпълнител, което не е сред изрично посочените, подлежащи на обжалване по чл. 435 ГПК. Счита, че жалбоподателят е трето за изпълнителното производство лице и не може да обосновава правата си с тези на взискателя.

Сочи съдебна практика в тази насока. Поради липсата на процесуална легитимация на жалбоподателя моли жалбата да бъде оставена без разглеждане. Евентуално моли да бъде оставена без уважение, доколкото обжалваното постановление е правилно и законосъобразно. По същество оспорва да е налице договор за цесия, като твърди, че такъв не е бил подписван от представител на дружеството, като на това основание счита и отказа на ЧСИ да конституира жалбоподателя като взискател за правилен и законосъобразен, с оглед незабавно постъпилото от взискателя по делото „Тиконукоти“ ООД възражение за липса на прехвърляне на вземането. Излага подробни съображения за законосъобразност на действията на ЧСИ – изискване на оригинала на договора за цесия, с оглед направеното оспорване, представяне на доказателства за изпълнение на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и доказателства за потвърждаване на цесията от цедента.

Длъжниците в изпълнителното производство „Висше училище по агробизнес и развитие на регионите - Пловдив“ и „Интерколеж – С“ ООД, представлявани от управител С.Д., оспорват допустимостта на жалбата, като считат, че доколкото не е уважена молбата му за замяна на взикателя, жалбоподателя не е придобил качеството на взискател в производството, съответно правото да обжалва посочените в чл. 435, ал. 1 ГПК актове на ЧСИ, а тъй като жалбата изхожда от трето на изпълнителното производство лице, което е извън кръга на посочените в чл. 435, ал. 4 и 5 ГПК, то жалбата е процесуално недопустима.

Излагат и съображения за нейната евентуална неоснователност, като оспорват изначално наличието на съществуващо задължение по изпълнителния лист, във връзка с което е инициирано наказателно производство. Молят да бъде оставена жалбата без разглеждане, като недопустима, и да бъде прекратено производството по нея, евентуално да бъде отхвърлена като неоснователна.

По реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ И.К., в които се приема жалбата допустима, доколкото жалбоподателят, който се домогва да докаже, че има правата на взискател в производството, обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши поискани изпълнителни действия. По същество счита жалбата неоснователна, тъй като не са налице материялно правните предпоставки на чл. 429 ГПК за конституиране на жалбоподателя като взискател, които са посочени в чл. 99, ал. 2 ГПК, с оглед твърдяното частно правоприемство, не е налице и доказване на съобщаване на цесията от предишния кредитор на длъжниците, което е предпоставка да бъде зачетено действието и от третите по 2 договора лица, включително ЧСИ, както и не е налице съгласие на предишния взискател, каквото основание въвежда съдебната практика и доктрина, за замяна на взискателя в изпълнителното производство.

Пловдивският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира частната жалба за недопустима по следните съображения:

Изпълнителното производство е било образувано въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на „Тиконукоти“ ООД срещу солидарно задължени лица „Висше училище по агробизнес и развитие на регионите - Пловдив“ и „Интерколеж – С“ ООД, за заплащане на суми по договор за предоставяне на консултантски услуги, като производството по делото е било спряно по искане на взискателя.

С молба на жалбоподателя „БГ Фирма“ ЕООД е поискано конституирането му като взискател по делото, на мястото на посочения в изпълнителния лист „Тиконукоти“ ООД и възобновяване на производството, на основание сключен договор за цесия, с който твърди да е придобил изпълняемото вземане. Взискателят по делото е възразил срещу замяната, както и е оспорил съществуването на договор за цесия, като е заявил, че такъв договор никога не е бил сключван от представител на дружеството, нито е потвърждаван от дружеството. Спорът относно истинността и автентичността на писмения документ, с който, по силата на изричната разпоредба на чл. 429 ГПК, може да бъде установено настъпило правоприемство в изпълнителното производство, не може да бъде разрешаван от съдебния изпълнител, нито от съда в настоящото производство. Законът не предвижда компетентност на съдебния изпълнител да проверява материално-правните предпоставки за допустимост на изпълнителния процес, както и да се произнася по отношение истинността на представените пред него писмени доказателства, респективно действителността на договора за цесия, като този спор може да бъде разрешен единствено от съда. Поради изложеното настоящият състав намира, че в конкретния случай не е налице предвидена в чл. 435, ал. 2 от ГПК хипотеза, определяща кръга на подлежащите на съдебен контрол действия на съдебния изпълнител и легитимираните лица да ги обжалват, поради което жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 4859/24.07.2023г., подадена от „БГ Фирма“ ЕООД, ЕИК 205952803, гр. София, представлявано от Н.С., чрез адв. М., САК, против Постановление от 12.07.2023 г. на ЧСИ И.К., рег. № 907 на КЧСИ, постановено по изп.дело № 20229070400398, с което е отказано конституиране на „БГ Фирма“ ЕООД, ЕИК 205952803, на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК, като взискател по изп.дело № 398/2022 г. на мястото на взискателя, посочен в изпълнителния лист – „Тиконукоти“ ООД, ЕИК 206156595, като недопустима и прекратява производството по ч. гр. д. № 2163/2023г. по описа на Окръжен 3 съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4