Решение № 542 от 07.06.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. С., 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530103523 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 409 КЗ.

Ищцата - твърди в исковата си молба, че на - г. придобила правото на собственост върху следния -. Документът, който удостоверявал това, бил Всяка година застраховала своя - и в тази връзка, на 05.04.2021 г., сключила с ответника, застраховка „домашно имущество“ № -, като изцяло заплатила посочената застрахователна премия. Застраховката била със срок на валидност от 06.04.2021 г. до 05.04.2022 г., със застрахователна сума от 83 000 лева. На 02.05.2021 г., почти през целия ден била навън. Когато се прибрала в - установила, че цялата - била наводнена вследствие на ВиК авария - счупване на щранг. Веднага спряла водата и предприела всички необходими мерки за ограничаване на размера на вредите. Тъй като имала сключена застраховка „домашно имущество“ с ответника, уведомила негов представител за настъпилото застрахователно събитие, като подала уведомление за щета на 05.05.2021 г., наред с което предоставила и всички документи, които й били поискани. Получила от ответника обезщетение в размер на 141.22 лева. Тъй като тази сума не отговаряла на реално претърпените от нея имуществени вреди на - апартамент, на 04.04.2022 г. подала жалба, на основание чл. 108, ал. 6 КЗ, като поискала да й бъде доплатена реално дължимата сума. Получила писмо отказ с изх. № ОК1 237838/12.04.2022 г., с което ответникът потвърдил първоначалното си становище, заявявайки, че вече преведеното й обезщетение било достатъчно, за да покрие претърпените вреди вследствие на наводнението от 02.05.2021 г., и не били налице основания за извършване на допълнително плащане. Подала искова молба, по която било образувано гражданско дело № 5014/2022 г. на Районен съд С.. В хода му се доказали по безспорен начин твърдените от нея факти и било постановено решение № 407 от 11.05.2023 г., което не било оспорвано от страните и влязло в сила. С него по категоричен начин се установило, че постановеният отказ се явявал изцяло незаконосъобразен.

Съдебният състав й присъдил сумата от 1219.19 лева, която представлявала обезщетение за претърпените имуществени вреди от настъпилото на 02.05.2021 г. застрахователно събитие, със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда на 01.11.2022 г. до изплащането й. За нея възникнало правото да претендира и законна лихва върху сумата от 1219.19 лева обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, които били предмет на гр.д. № 5014/2022 г. на Районен съд С., за периода от 05.06.2021 г. - един месец след датата на уведомяване на ответника за настъпилото застрахователно събитие, до датата на депозиране на исковата молба в съда на 01.11.2022 г. Искането е да се осъди ответника, да заплати на ищцата, сумата от 174.41 лева за законна лихва за забава в плащането на присъденото й горепосочено застрахователно обезщетение за периода от 05.06.2021 г. до 01.11.2022 г., както и разноските по делото.

Ответникът - оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен, като неоснователен, евентуално намали размера на присъдената сума с оглед възраженията му, и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор и в писмените становища в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Страните не спорят, че със застрахователна полица № - г., са сключили, при общи условия, договор за застраховка „домашно имущество“ на - и -, с 2 който, срещу платената от ищцата при сключването му премия от 91.88 лева, ответникът се задължил да й заплати застрахователно обезщетение за настъпило в срока на същата застраховка от 06.04.2021 г. до 05.04.2022 г. застрахователно събитие (л. 6 и 22-30 от приложеното гр.д. № 5014/2022 г. на С.).

На 05.05.2021 г., в срока на тази застраховка, пълномощник на ищцата подал до ответника уведомление за настъпило на 02.05.2021 г. такова събитие – имуществени вреди от наводнение на - застрахован - вследствие на ВиК авария, изразяваща се в - (л. 54 от прил. гр.д. № 5014/2022 г. на С.). В същото уведомление обаче не е посочена и банкова сметка за заплащане на застрахователното обезщетение (л. 54 от прил. гр.д. № 5014/2022 г. на С.). На 23.08.2021 г. ответникът връчил на неин представител уведомително писмо за необходимите документи, които следва да представи (л. 60 от прил. гр.д. № 5014/2022 г. на С.). На 10.02.2022 г. пълномощникът й е представил на ответника исканите документи за -, пълномощно от ищцата и банкова сметка (л. 61-64 от прил. гр.д. № 5014/2022 г. на С.).

Поради това от същата дата 10.02.2022 г., съдът намира, че е започнал да тече и уговореният в чл. 89 от общите условия на договора за застраховка срок от 15 дни от представянето на всички изискани доказателства по щетата, в който ответният застраховател е следвало да плати на ищцата дълж-о застрахователно обезщетение съгласно чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ (л. 29 от прил. гр.д. № 5014/2022 г. на С.). При това положение, този срок е изтекъл на 25.02.2022 г. (петък, присъствен ден).

Страните не спорят, че до изтичането му, ответникът не е платил на ищцата дълж-о й се застрахователно обезщетение по договора им за процесната застраховка. Последното, видно от задължителното за страните и съда, и влязло в сила на 06.06.2023 г. - решение по приложеното гр.д. № 5014/2022 г. на С., е в размер на 1360.41 лева (чл. 297-299 ГПК). Част от 141.22 лева от същото, ответникът е платил на ищцата със забава на 08.03.2022 г. (л. 104 от прил. гр.д. № 5014/2022 г. на С.). Разликата обаче от 1219.19 лева, е осъден да заплати на ищцата със същото решение, със законната лихва за забава в плащането му, от предявяването на исковата му молба в съда по същото дело на 01.11.2022 г., до изплащането на същата разлика (л. 105 от прил. гр.д. № 5014/2022 г. на С.).

3

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявения иск по чл. 409 КЗ е доказан в своето основание. Според приложимата в случая норма на чл. 409 КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху дълж-о застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405 КЗ, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ (чл. 409 КЗ). Според чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, а според чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1, има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.

В случая на 10.02.2022 г., преди изтичане на срока по чл. 405 КЗ, пълномощникът на ищцата е представил на ответника горепосоченото удостоверение за банковата й сметка и останалите изискани й от ответника документи. Следователно. Не е налице изключението на чл. 380, ал. 3 КЗ, а с оглед изложеното, уговореният от страните в чл. 89 от общите условия на договора им за имуществена застраховка срок за изплащане на дълж-о се от ответника застрахователно обезщетение, е изтекъл на 25.02.2022 г. А до изтичането му ответникът не е платил на ищцата това обезщетение. Поради това от следващият ден 26.02.2022 г. (а не както неоснователно поддържа ищцата в исковата си молба от 05.06.2021 г.), той й дължи законна лихва върху същото обезщетение от 1360.41 лева до изплащането му (чл. 409 КЗ).

По делото е установено, че част от 141.22 лева от същото обезщетение, ответникът е платил на ищцата със забава на 08.03.2022 г., а останалата част от същото от 1219.19 лева, не е платил до края на исковия период на 01.11.2022 г. При това положение дължи на ищцата законна лихва за забава в плащане на неплатеното й застрахователно обезщетение от 1360.41 лева, от деня на забавата да й го плати на 26.02.2022 г., до 08.03.2022 г., и върху неплатената на 08.03.2022 г. останала част от 1219.19 лева от същото обезщетение - от 08.03.2022 г. до 01.11.2022 г. (чл. 409 КЗ). С предявения по делото обаче иск, ищцата претендира заплащането му, и за периода от 26.02.2022 г. до 08.03.2022 г., върху неплатената на 08.03.2022 г. част от 1219.19 лева. Поради това, с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът намери, че предявеният от нея по делото иск за същата лихва, е доказан в своето основание за периода от 26.02.2022 г. до 01.11.2022 г.

4

Тъй като изготвилото заключението по назначената по делото съдебно икономическа експертиза вещо лице, не е изчислявало законната лихва за този период, съдът сам я изчисли за същия в размер на законната лихва върху претендираната от ищцата с иска й по делото главница от 1219.19 лева, след което изчисление намери, че за забавата си от 26.02.2022 г. до 01.11.2022 г. да плати на ищцата дълж-о й се застрахователно обезщетение, до претендиратата с иска й по делото и за този период негова неплатена му част от 1219.19 лева, ответникът й дължи 84.33 лева законна лихва (чл. 162 ГПК).

За този период и до този размер следователно, предявеният от ищцата по делото иск по чл. 409 КЗ за плащането на същата лихва, съдът намери за основателен и следва да го уважи, а в останалата му част, над тази сума, до претендираната с този иск по-голяма от 174.41 лева, и за периода от 05.06.2021 г. до 26.02.2022 г., същият иск следва да се отхвърли, като неоснователен (чл. 409 КЗ). Доколкото и за плащане на парични средства по посочена банкова сметка, се изисква изрично пълномощно, а с представеното пълномощникът на ищцата не е упълномощен изрично от същата да посочи своята банкова сметка в исковата й молба по делото, за изплащане на исковите суми, то изплащането им същото следва да присъди с настоящото решение на ищцата по делото (чл. 34, ал. 3 ГПК).

При този изход на същото, искането на пълномощника на ответника в отговора му, за възлагане на разноските в тежест на ищцата на основание чл.

78, ал. 2 ГПК, е неоснователно, защото ответникът не само не е признал предявения от нея иск по делото, но и с поведението си е дал повод за завеждането му до горепосочената му, основателна част, защото не е платил същата на ищцата до приключване на съдебното дирене по делото (чл. 78, ал.

2 ГПК). Поради това, при този изход на същото, ищцата има право да й се присъдят сторените по същото разноски в общ размер от 550 лева, от които 50 лева внесена за производството държавна такса, 100 лева внесено възнаграждение за вещото лице и общо 800 лева платени адвокатски възнаграждения по двата представени по делото договора за правна защита и съдействие от 21.08.2023 г. (л. 5) и от 21.02.2024 г. (л. 53) (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Основателно обаче се явява възражението на пълномощника на ответника в становището му от 20.03.2024 г. по делото, за прекомерност на това платено от ищцата адвокатско възнаграждение от общо 800 лева, с оглед конкретната, по-ниска фактическа и правна сложност на делото. Поради това същото 5 платено от ищцата адвокатско възнаграждение, следва да се намали до минималното такова за защитата й по делото от 400 лева по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл. 78, ал. 5 ГПК и т. 3 ТР 6/2012 ОСГТК). Поради това, при този изход на делото, в тежест на ответника следва да се възложат общо 265.93 лева от сторените от ищцата разноски по същото, съразмерно с уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 и 5 ГПК и т. 3 от ТР 6/2012 ОСГТК). При този изход на делото, в тежест на ищцата следва да се възложат сторените от ответника по делото разноски, изчерпващи се с платеното за защита му по същото адвокатско възнаграждение от 480 лева с ДДС (л. 12-13), съразмерно с уважената част от иска, или сумата от 247.91 лева (чл. 78, ал. 3 ГПК). Не представлява сторени от ответника разноски по делото, поради което и не му се присъждат с настоящото решение, сумата от 100 лева депозит за СИЕ по представеното със становището на пълномощника му от 20.03.2024 г. по делото - преводно нареждане от 19.03.2024 г., защото същият депозит е внесен след изтичане на дадения на ответника за внасянето му срок по делото, който е преклузивен, а и от отбелязването на счетоводството на съда върху същото нареждане е видно, че този депозит е постъпил по сметката на съда за чужди средства, като в основанието на превода му липсва и посочен номер на дело и година (л. 50). И тъй като от същия депозит не е изплащано и възнаграждение на вещото лице, този депозит не подлежи на присъждане, а на връщане при подадена от ответника за това молба (чл. 82 ГПК).