Определение № 37803 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37803 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №

20261110111534 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „************” ЕАД срещу В. М. В., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

Вземанията на ищеца са били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 1318 по описа за 2025 г. на Районен съд – Своге. С определение № 150 от 31.03.2026 г. заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на длъжника В. М. В., които са били изпълнени.

Съдът, сезиран с установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, на общо основание дължи преценка на неговата допустимост. А правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специалните процесуални предпоставки за надлежното му упражняване, сред които е и подадено в срок възражение от длъжника. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение от длъжника по чл.

414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск (вж. т. 10.а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).

След извършена служебна справка настоящият съдебен състав установи, че възражението по чл. 414 ГПК, което е послужило като процесуален повод за образуване на настоящото производство, не е било подадено от длъжника В. М. В., а от негов представител – адв. М.М.. Нито към възражението обаче, нито с последваща молба са представени доказателства за надлежно учредена представителна власт на адв. М.. Приложеното към възражението по чл. 414 ГПК пълномощно е единствено за извършване на проверки и справки по дела срещу В. М. В. и за получаване на копия от документи и преписки. По тази причина в хода на исковото производство с разпореждане № 54533 от 30.04.2026 г. беше 1 дадена възможност на длъжника да потвърди извършените от адв. М.М. действия по подаване на възражение по чл. 414 ГПК. В разпореждането длъжникът изрично е предупреден, че при неизпълнение на дадените указания в срок съдът ще приеме, че липсва надлежно депозирано възражение по чл. 414 ГПК. Съобщението е връчено на длъжника В.

В. на 16.09.2026 г. чрез пълнолетно лице от адреса – В.Н. (снаха) със задължение да го предаде. В указания едноседмичен срок, както и към настоящия момент указанията не са изпълнени. При тези данни следва да бъде прието, че надлежно възражение по чл. 414 ГПК не е било подавано от длъжника В. М. В., заповедта е влязла в сила и са налице предпоставките на чл. 416 ГПК за издаване на изпълнителен лист.

Искът по чл. 415 ГПК е установителен за вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1) издадена заповед за изпълнение; 2) подадено в едномесечен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3) спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК (вж.

Определение № 163 от 04.02.2011 г. по ч. т. д. № 901/2010 г., ІІ Т.О, ВКС, Определение № 52 от 21.01.2013 г. по ч. т. д. № 967/2012 г., ІІ Т.О., ВКС, Определение № 111 от 06.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1107/2013 г., І Г.О., ВКС). В настоящия случай не е налице валидно подадено възражение от страна на длъжника В. М. В.. При тези обстоятелства съдът намира, че ищецът няма интерес от предявяване на иск по чл. 422 ГПК, което прави производството недопустимо и като такова същото следва да бъде прекратено.

Воден от горното и на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 11534 по описа за 2026 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.

ДА СЕ ИЗДАДЕ, на основание чл. 416 ГПК, изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2025 г. по ч. гр. д. № 1318 по описа за 2025 г. на Районен съд – Своге ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРИСЪДЕНИТЕ СРЕЩУ ДЛЪЖНИКА В. М. В. СУМИ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на ищеца да се връчи препис от настоящото определение.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3