Определение № 13225 от 30.09.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13225 гр. Варна, 30.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110102995 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявена от Л. И. К., ЕГН **********, адрес: с. Езерово, община Варна, ул. „..... срещу за установяване на нарушение от страна на изпълнителните директори на НАП и за заплащане на обезщетение от Национална агенция по приходите за причинени неимуществени вреди.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че е бил служител на в структурите на данъчната администрация в град Варна за периода от 14.11.1994 г. до 01.11.2021 г. като през 2021 г. е бил принуден да подаде молба за напускане. Твърди, че е подал жалба до Комисия за защита от дискриминация на 04.10.2021 г. срещу ръководни служители в едно от структурните звена на НАП – ТД на НАП – Варна като подробно описва твърденията за дискриминация, с оглед на които е подал жалбата до КЗД. В исковата молба излага твърдения, че е бил подложен на тормоз, който по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр се смята за дискриминация. Заявява, че периодът на дискриминацията е от 2022 г. до 2024 г. и се изразява в неизпълнение на три разпореждания на съда /Административен съд – град Варна/ от страна на изпълнителните директори на НАП, а именно разпореждане от 01.02.2024 г., разпореждане от 21.02.2024 г. и от 08.05.2024 г. за представяне на доклади от проверка на главен инспекторат към Министерски съвет. С уточнителни молби от 10.04.2025 г., 22.05.2025 г. и 07.07.2025 г. Л. И. К. заявява, че търси защита по реда на ЗЗДискр срещу Централното управление на НАП, ръководено от изпълнителните директори, основаващо се на нарушения на равенството пред закона и право на ефективна защита. Липсата на 1 представяне на доклада от проверката на главния инспектор към Министерски съвет от страна на НАП, въпреки трикратно дадените разпореждания от страна на съда от 01.02.2024 г., от 21.02.2024 г. и от 08.05.2024 г., което представлява прикриване на истина в негова вреда, което води до дискриминация по признака „равенство пред закона“ и „право на ефективна защита“. Желае установяването на дискриминацията спрямо него и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърнена чест и достойнство и накърняване на здравословното му състояние.

Съдът е изискал, служебно, решение на Административен съд – град Варна по адм. дело № 564/2023 г., от което се установява, че с него се отменя решение на КЗД в ЧАСТТА, с което е установено, че: Георги Стилиянов Георгиев, в качеството му на началник на Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна, Мария Георгиева Колева - в качеството й на директор при ТД на НАП-Варна, Донка Великова И.а - в качеството й на и.д.

Заместник Директор на ТД на НАП-Варна, Ваня Атанасова Димитрова - в качеството й на главен експерт по приходите в Д. „РОС“ при ЦУ на НАП Варна, Нивелина Петрова - в качеството й на началник сектор „Проверки“ при ТД на НАП-Варна не са извършили пряка дискриминация, „тормоз“ и „преследване“ по смисъла на чл. 4, ал. 1, вр. ал.2 от ЗЗДискр. и по чл. 5, вр с § 1, т. 1 и § 3, т. 1, б. „а“ от ДР на ЗЗДиск., въз основа на посочения защитен признак „убеждения“ спрямо Л. И. К., като са оставени без уважение жалби с вх. с вх. № 44-00-3264/ 04.10.2021 г. и допълнения към нея с вх. № 44-003575/25.10.2021г. и вх. № 44-00-3930/30.11.2021, подадени от Л. И. К., и се връща за ново разглеждане от друг състав на КЗД, при спазване задължителните указания на съда. От справка на КЗД, че след връщане на преписката за ново разглеждане няма влязло в сила решение.

Съдът след като съобрази изложените твърдения в исковата молба и при съблюдаване на действащата нормативна уредба, намира от правна страна следното:

С оглед изложените твърдения в исковата молба, съдът намира, че Л. И.

К. търси обезщетение за вреди от бездействие на административен орган, какъвто се явява Национална агенция по приходите, изразяваща се в неизпълнение на три разпореждания на съда /Административен съд – град Варна/ от страна на НАП, а именно разпореждане от 01.02.2024 г., 2 разпореждане от 21.02.2024 г. и от 08.05.2024 г. за представяне на доклади от проверка на главен инспекторат към Министерски съвет и да се констатира, че това бездействие от страна на изпълнителните директори на НАП представлява дискриминация - основаваща се на нарушения на равенството пред закона и право на ефективна защита.

Разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр . предвижда в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. В този смисъл решение № 118 от 27.02.2025 г. по гр. д. № 4745/2023 г. на трето г. о. на ВКС и решение № 146/ 07.06.2012 год., IІІ гражданско отделение, гр.дело №1290 образувано по описа за 2011 год.

Дейността на ответника, НАП, изразяваща се в непредставяне на доклада от проверката на гл. инспекторат към Министерски съвет е административна дейност по смисъла на цитираните разпоредби, поради което повдигнатият спор е подведомствен на административните съдилища и следва да бъде разгледан по реда на АПК. При това положение претенцията относно търсеното обезщетение следва да бъде разгледана от съответния административен съд, който е и единствено компетентен да извърши проверка дали следва да разгледа иска за обезщетение, с оглед действащата съдебна практика, която посочва, че за да бъде разгледана същата следва да е проведено производство през КЗД, което е задължителна предпоставка за провеждане на производство по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр . В този смисъл са:

Определение № 635 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14207/2019 г., III о.;

Определение № 19 от 13.02.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г., смесен 5 чл, с-в на ВАС, Определение № 745 от 21.01.2014 г. по адм. д. № 553/2014 г., ІV отд. на ВАС, Определение № 1305 от 30.01.2014 г. по адм. д. № 487/2014 г., І отд. на ВАС и др.

Съгласно разпоредбите на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ , както и чл. 1, т. 3 и чл.

203, ал. 1 от АПК, законодателят определя компетентност на административните съдилища по искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, по повод изпълняваната от тях административна дейност.

3

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по тълк. дело № 1/2016 г. Законът за защита от дискриминация предвижда различна подсъдност само в случаите по раздел I, когато се претендират вреди от нарушение на права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането в зависимост от органа причинил неравенството в третирането, в хипотезата на чл. 74, ал. 2 от закона във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК като исковете се предявяват по реда на ЗОДОВ.

Видно от фактическото основание на предявения иск за обезщетение, се касае за спор, който е от компетентността на административните съдилища.

Разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК урежда общо правило, по силата на което всички искове за защита от неоснователни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат като първа инстанция от съответния административен съд. Конкретният случай, независимо че исковете за обезщетение са предявени на специално правно основание и касаят неравно третиране, попадат в обхвата на цитираната разпоредба, тъй като действията, чието установяване се претендира от ищеца, са на длъжностни лица от НАП при осъществявана от тях административна дейност. На районните съдилища са подведомствени исковете по чл.

7133Дискр., произтичащи от отношения на равнопоставеност, при и по повод на които не се упражнява държавна власт.

Подведомствеността е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявени пред съда искове. С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че дейността на ответника – НАП, изразяваща се в непредставяне на доклада от проверката на гл. инспекторат към Министерски съвет е административна дейност по смисъла на цитираните разпоредби, поради което повдигнатият спор за присъждане на обезщетение е подсъден на административните съдилища и следва да бъде разгледан по реда на АПК като административният съд е и единствено компетентен да извърши проверка дали следва да разгледа иска за обезщетение, с оглед действащата съдебна практика, която посочва, че за да бъде разгледана същата следва да е проведено производство през КЗД, което е задължителна предпоставка за провеждане на производство по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр .

С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено и изпратено за разглеждане от 4 компетентния административен съд - Административен съд София - град, на основание чл. 15 ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2995/2025 г. по описа на Районен съд – Варна и изпраща делото по компетентност на Административен съд София - град

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на Л. И. К., ЕГН **********, адрес: с. Езерово, община Варна, ул. „.....

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати по компетентност на Административен съд София - град Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5