Решение № 532 от 02.12.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Пещера, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20255240100772 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. В. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ---- чрез адв. М. М. от АК-Пловдив, против „ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Армен Матевосян, с която са предявени следните искове: иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит № 9755588002, сключен между ищцата Е. В. Д. и ответникът „ВИВУС.БГ" ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, съединен при условията на евентуалност с иск за прогласяване нищожността на „такса разглеждане“ по Договор за кредит № 9755588002 на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 33 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗПК; и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ВИВУС.БГ" ЕООД да заплати на ищцата Е. В. Д. сумата в размер на 28,75 лв. (след допуснато с Определение от 17.10.2025 г. изменение на иска, по реда на чл.

214, ал. 1 от ГПК, чрез намаляване на неговия размер от 60,00 на 28,75 лв.) – представляваща недължимо платена сума Договор за кредит № 9755588002, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, съединен при условията на евентуалност с иск по чл.

55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ВИВУС.БГ" ЕООД да заплати на ищцата Е. В. Д. сумата в размер на 25,40 лв. (след допуснато с Определение от 17.10.2025 г. изменение на иска, по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез намаляване на неговия размер от 50,00 на 25,40 лв.), представляваща недължимо платена за „такса разглеждане“ по Договор за кредит № 1

9755588002, сключен между ищцата Е. В. Д. и ответникът „ВИВУС.БГ" ЕООД, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между ищцата и ответникът Договор за кредит № 9755588002 ответникът се задължил да предостави на ищцата кредит в размер на 200 лева, при ГПР 49.60%, годишен лихвен процент - 40.97%. Сочи, че съгласно договора ищцата е следвало да заплати и допълнителна услуга такса разглеждане в размер на 50 лева. Твърди, че ищцата е погасила задълженията си по договора, като е заплатила на ответника сумата от 260 лева, от които главница от 200 лева, лихва от 10 лева и такса разглеждане от 50 лева.

Излагат се твърдения, че посочения договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че допълнителната услуга „такса разглеждане" по договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Твърди се, че сключеният договор е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като в договор за кредит не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, като липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Наред с това се твърди, че в договора за кредит е посочен размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, доколкото кредитодателят не е включил всички дължими разходи, в това число и разходите за допълнителни услуги, поради което счита, че е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Освен това счита, че посочването на ГПР, различен от действителния, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите, като в подкрепа на твърденията си цитира практика на СЕС в този смисъл.

Сочи че за процесното правоотношение е приложима разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Предвид изложеното счита, че следва да бъде прогласена недействителността на сключения между страните договор.

По отношение на евентуално предявения иск ищцата излага твърдения, че уговорената допълнителна такса е нищожна на основание чл.10а ал. 1 от ЗПК. В този смисъл сочи, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Поддържа, че допълнителната такса 2 по процесния договор, по своето естество, представлява такси и услуги, свързани, както с усвояването, така и с управлението на кредита.

На следващо място сочи се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който или е изрично формулиран или е проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби, като в подкрепа на твърденията се цитира практика на ВКС.

Твърди се, че е нарушен основен принцип в гражданските и търговски взаимоотношения – на добросъвестността, като целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Твърди се също, че поради накърняване на принципа „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на ответника.

На следващо място се сочи, че уговорената допълнителна такса е нищожна и на основания чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата като потребител. Допълва, че посочените по-горе клаузи са неразбираеми и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143 ал.2 т. 19 ЗЗП.

Твърди още, че клаузата за заплащане на допълнителна такса е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като е необосновано висока.

Освен това счита, че така уговорената допълнителна такса е нищожна поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.

Счита, че на основание чл. 23 от ЗПК и доколкото договорът за кредит е недействителен, кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви и други разходи по кредита, поради което ответното дружество следва да бъда осъдено да заплати на ищцата сумата от 60 лева. При условията на евентуално сочи, че ответникът дължи заплащане на сума в размер на 50,00 лв., поради това че същата се основава на нищожна уговорка между страните за заплащане на такса за допълнителни услуги.

По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен 3 отговор от ответника „ВИВУС.БГ" ЕООД.

На първо място се сочи, че в депозираната от ищцата искова молба са изложени аргументи за нищожност на клаузи и тълкуване на законови разпоредби, без обаче да са посочени конкретни твърдения, а именно - какво представляват таксите, които ищцата твърди да е плащала и с какви задължения били обвързани, както и на коя дата е сключен въпросният договор и кои конкретни клаузи от него се счита, че не отговарят на изискванията на закона. В този смисъл ответникът намира предявената искова претенция за нередовна, недопустима и по същество неоснователна и недоказана, тъй като към исковата молба не са представени обвързани с твърденията доказателства и липсва адекватна и прецизна конкретизация на вида, размера и основанието, от което е възникнало всяко вземане.

Ответното дружество намира исковата молба за нередовна, поради това че не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като ищцата не е представила ясно и изчерпателно изложение на обстоятелствата, на които основава искането си. Допълва, че ищцата не е посочила фактическото основание, от което произтича вземането, а единствено твърдени вземания, предмет на договорно отношение, но не посочва източника на тези вземания конкретни клаузи от Договор, сключен на точно опредЕ. дата. Поддържа, че пороците на исковата молба, водещи до нейната нередовност, се отразяват върху възможността му да отправи всички свои възражения в производството, като за ответното дружество е изключително трудно да организира защитата си и да наведе всички аргументи в защита на своята позиция, тъй като липсва яснота в какво се изразява претенцията на ищцата - правоотношение възникнало в определен времеви диапазон. Моли съдът да приеме исковата молба за нередовна на основание неспазване на изискването по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и след като счете, че нередовностите не са отстранени в законоустановения срок, да върне исковата молба като нередовна и да прекрати производството.

Наред с това ответникът сочи, че във водената от него система не е открито кредитно правоотношение, което да отговаря на твърденията на ищцата за размер на възникнало задължение и погасени суми. Допълва, че във вътрешната база данни липсва информация за сключвани от ищцата договори с посочената от нея индивидуализация. В този смисъл ответникът оспорва между него и ищцата да е възникнало соченото в исковата молба правоотношение.

Излага съображения за нередовност на предявения иск, поради липсата на индивидуализация на спорното право, като счита, че е в тежест на ищцата да установи съществуването на твърдяното от нея правоотношение. В този смисъл намира, че доказателственото искане на ищцата да се задължи ответника да представи процесния договор нарушава принципа за равенство на страните в гражданския процес.

По изложените съображения ответникът „ВИВУС.БГ" ЕООД моли съда 4 да върне исковата молба като нередовна и недопусима, а в случай че искът бъде допуснат до разглеждане – да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

В открито съдебно заседание ищцата Е. Д., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от нейния пълномощник - адв. М. М., с което поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове, като излага съображения по същество. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от ответната страна.

В открито съдебно заседание ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ответника – юрк. Десислава Димитрова, с което поддържа отговора на исковата молба за нередовност на исковата молба, а в случай, че съдът разгледа делото по същество, моли за отхвърляне на предявените искове. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ищцовата страна, като в случай на присъждането му, моли същият да бъде намален под размерите, предвидени с Наредба № 1/2004 г. при съобразяване с практиката на СЕС.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са два иска - установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 33 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.