Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 312 от 23.03.2022, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 3276/2021
Вид
Протокол № 312
Подписан
23.03.2022
В сила
23.03.2022
Състав
Минчо Стоянов Минев

Цитирани разпоредби

  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 312 гр. Сливен, 17.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря Росица Н. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20212230103276 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Ищцата, редовно уведомена се явява лично и с адв. М. П. от АК – Сливен, редовно упълномощен.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява. За него адв. Т.Р. от АКСливен, редовно упълномощена.

АДВ.П.: Да се даде ход на делото.

АДВ.Р.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

То е образувано за разглеждане на иск за издръжка- на дете.

След писменият отговор на ответника, който е депозиран в срок, съда се произнесе по доказателствените искания на страните, изложи доклада по делото и насрочи същото в открито заседание- днешното.

Преди да предостави възможност на страните да изразят становища в съдебно заседание, днес съда отново ги прикани към сключването на спогодба, която, предвид размера на търсената издръжка и съдържанието на писмения отговор, не е много вероятна.

АДВ. П.: Поддържам исковата молба. Запознати сме с определението на 1 съда. Посочили сме имената на свидетелите.

АДВ. Р.: Поддържам депозирания от нас писмен отговор ведно с направените от нас доказателствени искания. Осигурили сме допуснатите свидетели.

По доказателствените искания на страните становището на съда е следното:

С цитираното преди малко определение, постановено в закрито заседание, съда допусна за приемане като писмени доказателства документите, представляващи приложения на исковата молба. Тъй като и към момента счита, че те са допустими и относими към предмета на делото, съда О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства представените с исковата молба: удостоверение № 0020130963, издадено въз основа на акт за раждане № 0963 от 15.07.2013 г.; експертно решение № 92114 от 17.06.2021 г.; епикриза от Център за психично здраве „Проф. Д-р Ив.Темков“ – Бургас, отделение „Дневен стационар за детско-юношеско психично здраве“, изх. № 591 от 16.04.2021 г.; Договор за наем от 21.12.2020 г.; справка № 864812/24.07.2021 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице за всички служби по вписвания, относно вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1994 г. до 24.07.2021 г. за лицето М. КР. К. .

Тъй като страните изпълниха дадените им от съда указания във връзка с гласните доказателствени средства, съда с нарочно определение допусна до разпит като свидетели четири лица. Те са осигурени за днешното заседание и поради това съда сне самоличността им, както следва:

И.В.Ц. – ЕГН **********, бълг. гражданин, неосъждан, женен, брат на ищцата.

Х.Д. Ц. - ЕГН **********, бълг. гражданка, вдовица, неосъждана, майка на ищцата.

В.Кр.Ив. - ЕГН **********, бълг. гражданка, неосъждана, живея с М.К. на семейни начала.

Ст.Ат.Г. - ЕГН **********, бълг. гражданка, неосъждана, разведена, без родство със страните по делото.

Предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от НК, всеки 2 един от тях обещава да говори истината.

Съдът ОТВЕДЕ от залата свидетелите и ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля Христина Ц..

СВИД. ХРИСТИНА Ц.: Майка съм на БР. ВЛ. Ц.. Зная за правото си, че мога да откажа да свидетелствам. Желая да свидетелствам.

На въпроси на адв. П. свидетелката Ц. отговори:

Детето, внука ми, е с диагноза детски аутизъм, освидетелствано от ТЕЛК с 100% чужда помощ. Той е хиперактивно дете и е с дефицит на внимание. Грижите за него са много тежки, изискват много сериозен капацитет и от психическа гледна точка и от образователна гледна точка.

Предвид състоянието му трябваше да посетя психолог, който да даде на мен и майка му указания как да се общува с детето, това е много трудно. С детето трябва да се говори с възможно най-кратките изречения.

Грижи за него полага основно неговата майка. Когато тя е на работа, аз поемам грижите, а помага и неговия брат, но всичко това зависи от факта дали детето е спало. То не спи нощно време; бодърства по цяла нощ, скача, бяга, обезпокояваме съседите от блока, лишава от възможност майка си и брат си да спят. Ако не е спал през нощта, цял ден е при мен. Ако е заспал на разсъмване, изчакваме докато се събуди и го водим на училище или дневния център за деца със специални потребности. Другият вариант и на двете места, но това е почти невъзможния вариант, не се е случвало от години.

Детето е със специални потребности и е невъзможно да бъде оставяно само. То търси ориентири по това кой общува с него и по никакъв начин не може да бъде оставяно само. Това налага непрекъснато да бъде придружавано от нас. Цялата психическа, емоционална и физическа тежест приемаме аз, дъщеря ми и по-големия ми внук. Дъщеря ми е непрекъснато в движениеводи го на училище, отива на работа, после го взема обратно или пък ми го оставя на мен и след работа минава и го взема.

От четири години не е провеждано лечение на детето, не са му закупувани добавки, т.к. финансовите ни ресурси не достигат. При многократните опити на дъщеря ми да потърси съдействие от бащата, той отказва. А са необходими изследвания в чужбина; също хранителни добавки, които осигуряваме от чужбина, а те са достатъчни скъпи. Добавките купувахме докато дъщеря ми и бащата се разделят. След раздялата им не му 3 осигуряваме поради липса на средства.

Това, което предстои на детето е трансплантация на чревен микробион и последваща трансплантация на стволови клетки. Едната процедура е в Унгария, другата в Турция.

Дъщеря ми и Кр. живеят на квартира на бул.Х.Димитър. Квартирата не се плаща редовно, а се плаща наведнъж за няколко месеца. Наема се плаща от бащата на детето. Последно е платена за 2021- ва г. За тая година още не е плащано. Няма напрежение между хазайката и дъщеря ми, общуват нормално, по човешки.

Бащата на практика с нищо не участва в отглеждането на детето.

На практика от четири години той по всякакъв начин възпрепятства онова, което се налага да се прави на детето, като процедури. То има нужда от психолог, логопед. В нашият район специалистите не се наемат да работят с аутисти от този тип като нашето дете и се налага да посещаваме логопед в гр.Ст. Загора, психолог много пъти в гр. София. В момента посещава отскоро в гр.Сливен. Специалистите от София са от фондация „Всяка дума“. Бащата на детето ги води за процедури до София, но ги оставя там без да им даде пари. Когато дъщеря ми намери логопед в гр. Ст. Загора, започна да води детето там, но таксата беше увеличена с 5 лв. и бащата на детето отказа да го водим там и да заплаща тези процедури. Като казах, че бащата по всякакъв начин възпрепятства грижите грижи за детето имам предвид, че той не осигурява средства; отрича способностите на всеки един специалист и казва, че е безсмислено това, което се прави, защото няма видим резултат.

През последните два месеца бащата не го е търсил. Дори за последният рожден ден на детето въобще не се обади да го поздрави. В случаите, в които го е вземал, то е за час или повече, да го разходи, но няма случай, в който да го върне напр. без шапка, без раница или друго.

На въпроси на адв. Р., свид.Ц. отговори:

Раздялата между дъщеря ми и ответника е от 4 години. За тези 4 г. бащата не е участвал с никакви средства в процедурите, които са провеждани на детето. Може да е имало случаи да плаща такса за логопед, но аз не съм сигурна. Бащата сам не го е водил на процедури. Последните месеци дъщеря ми го води. Преди тези 4г. е възможно е да се е случвало той да го е водил.

Разходите за консумативи – ток, вода за жилището, ги плаща дъщеря 4 ми. Не ми е известно бащата да е осигурявал издръжка за детето за последните четири години. Не зная да е купувал за детето лекарства или дрехи например.

Дъщеря ми работи като учител по английски език в ПМГ. Грижите за детето не й пречат да ходи на работа по нормален график- трудно й е, но се справя.

СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.

СВИД. И.Ц.: Брат съм на БР. ВЛ. Ц.. Зная за правото си, че мога да откажа да свидетелствам. Желая да свидетелствам.

На въпроси на адв. П., свидетеля Ц. отговори: Не съм виждал Кр. да остава сам и според мен в неговото състояние няма как да остава сам.

Основно грижи за него полагат сестра ми и майка ми. Племенникът ми, който е на 16 г., също помага. По мои наблюдения, през последните години бащата на детето не полага никакви грижи за него или почти никакви.

В момента детето ходи на училище, посещава специализирания център, отделно ходи на логопед и психолог. През годините е посещавал и други различни места – пробвали сме биорезонанс, барокамера, които да подобрят състоянието му. Едното от посещенията, които се правят сега за детето, е в гр. Ст.Загора, а другото е в гр. Сливен. Посещенията ги организира сестра ми.

Доколкото знам и М. го е водил няколко пъти, като напоследък се е случвало да се откаже от ангажимента си, който вече е поел, той да го води. Имаше случай- 2018 г. или 2019 г., сестра ми се обади, че ги завел в София, но не ги е завел до лечебното заведение, а ги оставил на улицата и без да им даде пари.

Тогава тя ми се обади, при което отидох и ги взех, организирах им престоякъде да преспят. Аз живея в гр. София. Поех също да ги водя всеки ден в центъра – на биорезонанс. Процедурата продължи 7 или 10 дни. Аз осигурих квартирата тогава, защото не можеха да останат при мен, а другите разходи кой ги е поел тогава не мога да кажа.

На въпроси на адв. Р., свид.Ц. отговори:

Аз живея в гр.София, сестра ми в гр.Сливен. Това, което казах до сега, една част съм възприел лично, а друга част от разкази на моята сестра. Не мога да кажа колко често се прибирам от София в Сливен. Последните две години не се прибирам толкова често в Сливен, но разделям двата големи християнски празника: единия прекарвам тук, защото имаме от години 5 традиция за тях да се събира семейството ни. Така също, една от ваканциите на сина ми той е тук.

Сестра ми и ответника са разделени от повече от три години. През това време за детето се грижат основно сестра ми и майка ми. Баща му от време на време го взима. Дори в мое присъствие е идвал да го взема; водил го е в гр.

Ст. Загора няколко пъти. През времето е давал пари, но е имало и много ситуации, при които не е давал. Не зная кой заплаща наема за жилището, в което живеят сестра ми и племенника ми.

Сестра ми е преподавател по английски език в ПМГ.Трудно й е да работи на нормален график, но въпреки това се справя.

СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.

СВИД. В.И.:

На въпроси на адв. Р., свид. Иванова отговори:

Живея на семейни начала с М.. Когато има възможност да вземе Кр., се ангажира. Знам, че помага с парични средства на бившата си жена; плаща сметки и наеми, освен това и разходи за добавки на детето. Не знам какви медикаменти използва детето; знам, че са доста скъпи и се внасят. От две години и половина сме заедно с М. и със сигурност са купувани добавки през това време за детето.