Решение № 2057 от 10.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2057 гр. Пловдив, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330100649 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ул. „Б.“ № * против ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ.

В исковата молба се твърди, че ищцата е пострадала при ПТП настъпило на **** г. около *** ч., в гp. П., на бул. „С. П.“, в посока от *** на **** /посока *** Р./, при което водачът В. В. Д., при управление на л.а. „***“, с per. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал автомобила, който управлявал и блъснал последователно няколко автомобила. Първият и най-тежко ударен автомобил бил управлявания от ищцата- „Р. К.“ с ДК № ******, който от силния удар се отклонил в *** и се блъснал в бордюра, след което се блъснал в трети участник, респ. - в четвъртия участник, всички посочени в съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от *** г. За случая било образувано Досъдебно производство № 12/2019г. по описа на Сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР гр. Пловдив, прокурорска преписка № 1019/2019 г. на РП - Пловдив. Наказателното производство, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и за престъпление по чл. 343, ал. 1. б. „Б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 и чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, с Постановление от ***** г. на РП - Пловдив. Твърди се, че в постановление от **** г. на РП - Пловдив било посочено, че след влизането му в сила копие от същото, ведно с преписката следвало да се изпратят на **** на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. П., с оглед решаване на въпроса за административно - наказателната отговорност на виновния водач. В изпълнение на същото било издадено Наказателно постановление №*****/**** г. на **** група към ОДМВР - П., с-р П. п. - П.. Със същото, във връзка с процесното ПТП на водача на л. а. *** **** с рег.№ **** - В. В. Д., било наложено наказание за виновно нарушаване на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП, тъй като водачът не 1 контролирал непрекъснато автомобила, който управлявал и блъснал последователно управлявания от ищцата лек автомобил Р. К. с рег.№ ****, както и л. а. С. с рег.№ **** и лек автомобил Ф., с рег.№ ****. Твърди се, че видно от извършеното върху наказателното постановление отбелязване, същото било влязло в законна сила на *** г. Непосредствено след ПТП-то ищцата постъпила в центъра за спешна медицинска помощ в гр.П., при което първоначално били установени травми, изразяващи се в: контузия на *** **** област; контузия на *** **** става и *** ************; контузия на*****; ***, съпроводено със силно *** и ****; както и постравмагично **** разстройство. Проведени били консултативни и диагностични прегледи. Извършени били множество изследвания на кръв, урина, рентгенография, като и било назначено медикаментозно лечение за обезболяване.

Твърди се в исковата молба, че уврежданията доведели до продължителни по степен и сила болки и страдания, включително нарушение на двигателната функция - ограничени и болезнени движения в **** **** става, вследствие от нанесените травми. Счита, че от заключението на изготвеното Съдебномедицинско удостоверение №43/2019 г. се установява, че последиците от уврежданията са в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП-то. Причинените увреждания довели до разстройство на здравето за дълъг период от време, което от своя страна наложило продължително отсъствие от работа за срок повече от два месеца, през който период ищцата била временно неработоспособна и ползвала отпуск по болест. Протичането на оздравителния процес бил съпътстван и с битови неудобства, свързани с щадене на натоварването, затруднено самообслужване, привличането на друг човек за помощ. В период от един месец след ПТП ищцата носила непрекъснато медицинска яка за шията. Възстановителният период бил продължителен, като към юли 2019г. провеждала процедури но физиотерапия за възстановяване движението на **** ръка и ****, както и за отшумяване на болките. Твърди, че преживяното й причинило големи физически, а също и психически неудобства. Изпитвала болки и затруднения при осъществяване на ежедневните дейности, като чувствала безпокойство, страх, дискомфорт, емоционална лабилност. Поставена й било диагноза посттравматично стресово разстройство. Също така твърди, че болките и страданията щели да я съпътстват и занапред при резки промени в климата и застудяване, като най - осезаема била тази във врата, а страхът да управлява и да се вози в автомобил щяла да остане завинаги. Сочи, че в процеса на възстановяване, който продължил около шест месеца, включително с физиотерапевтични процедури, претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от преживяната травма и свързаните с нея неудобства. В пряка причинно-следствена връзка с травмите при ПТП и по конкретно с настъпилата ****** травма — *********, при ищцата се проявил също така и *********** жлеза, който изисквал периодични прегледи и проследяване, извършване на хормонални изследвания. А. също така създавал пречки за забременяването й и освен непрекъснатите консултации и изследвания, които щели да са неизменна част от живота й, по този начин се създавало у нея усещането, че е непълноценна ****. Така описаното също й причинило неимуществени вреди под формата па психически дискомфорт, притеснение, напрежение и стрес от провежданата диагностика и лечение и от неизвестността дали ще може да създаде поколение. Твърди, че претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение: 55.00 лв. - прегледи ЛКК; 40.51 лв.- лекарства по ф.бон от 27.02.2019г.; 21.99 лв. - медицинска яка; 14.07 лв. - лекарства по ф.бон от 05.02.2019г.

Сочи че, видно от констативен протокол за ПТП с пострадало лице от 04.02.2019 г., за управляваното от В. В. Д. при ПТП МПС - Лек автомобил „***“, с peг. № **** била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност - полица №******* с валидност на застрахователно покритие от 18.09.2018 г. до 17.09.2019г. сключена със ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

Твърди, че съгласно чл. 380 от КЗ предявила пред застрахователя писмено претенция за изплащане на посочените размери на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

Въпреки, че никаква сума не била в състояние да заличи спомена от станалото, счита, че съгласно принципа на справедливост на чл. 52 от ЗЗД справедливият за ищцата размер на 2 обезщетение за претърпените от нея при посоченото ПТП вреди възлиза на сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 04.02.2019 г. - датата на уведомяване за настъпване на събитието, до окончателното изплащане, както и сумата от 131.57 лв. /сто тридесет и един лев и петдесет и седем стотинки/ - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 04.02.2019 г. - датата на уведомяване за настъпване на събитието, до окончателното изплащане. Сочи, че с писмо изх.№ НЩ-5485/15.07.2019г. ЗД „БУЛ ИНС“ АД я уведомило, че за претенцията й е заведена щета № ******, но няма основание за удовлетворяване на същата, тъй като с представените от нея документи не били ангажирани безспорни доказателства относно виновността на водача В. В. Д. за настъпване на ПТП. Налице била хипотезата на чл. 498, ал. 3, предложение второ и застрахователя отказал да изплати обезщетение. Въпреки това изпълнила изискванията на ЗД „БУЛ ИНС“ АД. След това допълнително представила Наказателното постановление, издадено от **** група към ОДМВР - П., с-р П. п. - П., но с писмо изх.№ НЩ-7611/18.12.2020 г., ответникът и отправил предложение за заплащане на сумата от 800 лв., която ищцата не приела за справедлива. Предвид посоченото, счита, че се обосновава правният й интерес от завеждане на настоящата претенция срещу застрахователното дружество, както и допустимостта на предявените искове. С оглед гореизложеното моли за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 7000 лв.

/седем хиляди лева/, представляваща частична претенция от общо претендираните 30 000 лв.

/тридесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на настъпилото ПТП, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 04.02.2019 г. - датата на уведомяване за настъпване на събитието, до окончателното изплащане, както и сумата от 131.57 лв. /сто тридесет и един лев и петдесет и седем стотинки/ - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 04.02.2019 г. - датата на уведомяване за настъпване на събитието, до окончателното изплащане. Претендира разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищцата –адв. Ц. К. в писмени бележки.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявените искове както по размер, така и по основание.

Твърди, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение относно лек автомобил „***“ с рег. № *** към датата на ПТП – 04.02.2019г. и не възразява това обстоятелство да се отдели, като безспорно и ненуждаещо се от доказване. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП, както и твърдението, че водачът на лекия автомобил В. В. Д., има вина за неговото настъпване. Оспорва наличието на пряка причинна връзка между ПТП и уврежданията на ищцата, доколкото до този момент по делото нямало нито едно доказателство в тази насока. Оспорва искът за неимуществени вреди и по размер. Твърди, че претендираното обезщетение от 30 000 лева е завишено и несъответстващо на принципа на справедливост. Сочи, че представената от ищцата медицинска документация удостоверявала, че на 04.02.2019г. същата била прегледана на мястото на пътния инцидент от екип на СМП, като в представения документ било отбелязано наличие на контузия в областта на лакътя на лявата ръка. Посочва, също, че на 05.02.2019г. същата посетила спешно отделение на болнично заведение с оплаквания от болка в *** ***. Била консултирана от ортопед-травматолог – контузия на *** *** и **** **** и неврохирург на базата на оплакванията от главоболене и гадене било прието наличие на черепно-мозъчна травма и навяхване на шията. Сочи, че са представени последвали прегледи при ортопед – травматолог по повод на болки в лявото рамо, без да са били назначавани допълнителни изследвания и терапия и била насочена към физиотерапия, като нямало представена документация за провеждането на същата. Сочи, че твърдението, че в следствие на пътния инцидент В. П. е получила **** на *** **** се позовавало на образно 3 изследване – МРТ от 11.07.2022г., в което било описано наличие на такова образувание, като в представеното изследване – МЕР от 11.10.2018г. нямало данни за наличие на *********. Дагностицираното **** образувание не можела да бъде свръзано с процесното ПТП от ***** г. Твърди, че предвид на представените медицински данни от посочените медицински документи и направения анализ върху тях счита, че адекватна сума за обезщетение е от 2000 до 3000 лева. Сочи също, че предвид, че съгласно съставения от органите на реда КП за ПТП с пострадали лица ищцата била леко пострадала при ПТП, като имала само една травма, а всички останали травми описани в ИМ не били установени от медицинската документация и не били в причинно следствена връзка с ПТП-то. Счита претендираната сума от 30000 лева за силно завишена и неотговаряща на получените от ищеца травматични увреждания, както и противоречаща на принципа на справедливостта в чл. 52 ЗЗД. Сочи, че следва да се съобрази и датата на настъпване на ПТП – **** г. т.е. преди повече от 4 години към, който момент следвало да бъде определено справедливото по размер обезщетение. Оспорва и предявения иск за имуществени вреди по основание и размер, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Оспорва всички разходи да са в причинна връзка с процесното ПТП. Оспорва предявената претенция за лихва, считано от датата на ПТП на **** . Твърди, че ответникът не е уведомяван на **** г. за настъпило ПТП, нито от ищцата, нито от някой друг, като счита че за него не е започнал да тече 3 месечния срок за произнасяне по претенцията на ищцата, считано от датата на настъпване на ПТП-то. Претендира разноски.