Решение № 1704 от 16.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1704 гр. София, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря АННА ИВ. Г. като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110207451 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Д. Й. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Н И, ул.“К“ №, против наказателно постановление №21-4332007841/14.04.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП; и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

Жалбоподателката твърди, че АУАН е изключително нечетлив, а това е граничило правото й на защита, тъй като не е разбрала в подробности административнонаказателното обвинение.

Не отрича, че на 09.08.2021 г. е управлявала собствения си автомобил по процесния пътен участък, но твърди, че е спряла на 20 см разстояние от движещият се пред нея лек автомобил, след като преди това водачът му рязко набил спирачки, което направила веднага и жалбоподателката. С оглед на 1 горното навежда доводи, че не е имало съприкосновение между двата автомобила, не е имало щети, а неговият водач не е имал нито претенции, нито твърдения за настъпил удар. Счита, че неправилно й се вменява нарушение на чл.123, изразяващо се в напускане на ПТП, доколкото такова изобщо не е имало.

Позовава се на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН, и по-конкретно разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. В този смисъл твърди, че поводът за съставяне на акта е изготвена от полицейски служител докладна записка, но актосъставителят не е съставил акта в негово присъствие в качеството му на свидетел, присъствал при установяване на нарушението, като не се и сочи обективна невъзможност за съставяне на акта в присъствието на това лице. По отношение на вписания свидетел-очевидец /другият участник в ПТП - Ц.Т./, се позовава на липсата на положен от него подпис в АУАН, като не се и сочи да е бил в невъзможност да присъства при съставянето му. Твърди, че актосъставителят не е свидетел на нарушението и реално никой от подписалите акта също не е такъв, поради което допуснатото нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН е довело до нарушаване правото й на защита, тъй като е лишена от възможността да разбере подхода на гласните доказателства, подкрепящи вменените й нарушения. Позовава се на съдебна практика в този смисъл.

По отношение на второто вменено нарушение сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като правната квалификация в АУАН и НП не отговаря на словесното описание на нарушението и реалната фактическа обстановка. Сочи, че в АУАН и НП липсва съществена информация от обективния състав на нарушението и не става ясно защо деянието е квалифицирано именно по тази разпоредба. Позовава се на липсата на посочване на обстоятелството, че е било налице разногласие по отношение на ПТП. Доколкото твърди, че няма възникнало ПТП, не е имала спор или словесен контакт с другия участник в ПТП, то не следва да носи отговорност по която и да е от разпоредбите на чл.123 от ЗДвП.

Навежда доводи, че нито в АУАН, нито в НП, са описани имуществените вреди от твърдяното ПТП, има ли пострадали хора, т.е. налице е лаконично описание на нарушението, в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, с което правото на защита на жалбоподателката е 2 нарушено, а именно: да научи в извършване на какво нарушение е обвинена.

Жалбоподателката, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.Стойчо Славов от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени изцяло процесното НП, като незаконосъобразно, на посочените в жалбата основания.

Алтернативно, моли съда да отмени процесното НП само в частта по пункт 2-ри, поради неправилна правна квалификация на вмененото нарушение, позовавайки се и на събраните по делото гласни доказателства в тази насока.

Ответната страна по жалбата: Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по направените възражения в жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт.

НП е връчено лично на жалбоподателката на 29.04.2021 г., а жалбата против него е подадена в деловодството на ОПП-СДВР на 29.04.2021 г., т.е. в законоустановения срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство против жалбоподателката е започнало със съставяне АУАН, Серия АА, с бл.№691783 на 18.03.2021 г., от компетентно длъжностно лице - мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР: Ем. Здр. П., в присъствието на един свидетел-очевидец на нарушението и един свидетел при съставяне на акта, за това, че на 09.08.2020 г., около 15:00 часа, в гр.С, управлява лек автомобил „С В“, с рег.№, собственост на Т К Т, ЕГН **********, по бул.“Рожен“ с посока към Околовръстен пъти, и на кръстовището с ул.“Братия“, поради недостатъчна 3 дистанция става причина за ПТП със спрелия пред нея лек автомобил „М“, с рег.№, след което напуска ПТП, без да уведоми компетентните органи на МВР, с което виновно е нарушила чл.23, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

АУАН е предявен и връчен лично на жалбоподателката на датата на неговото съставяне, срещу подпис и саморъчно вписани възражения, против направените в него констатации в смисъл, че двамата водачи са спрели и потеглили, понеже не е имало допир на автомобилите.

Жалбоподателката се възползвала от правата си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като в законоустановения 3-дневен срок, считано от връчване на акта, представила писмени възражения пред наказващия орган, в които изложила наведените доводи, че не настъпило ПТП, аналогични с изложените в жалбата в тази им част.

След преценка, че подадените възражения от жалбоподателката са неоснователни и възпроизвеждане на описаната в акта фактическа обстановка, компетентно длъжностно лице: Началник Група към СДВР, ОППСДВР, издал процесното НП, с което наложил на жалбоподателката две административни наказания за две нарушения, както следва:

-за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП;

-за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, наложил кумулативно две административни наказания – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Цв. Ф. Т. и Ем.

Здр. П.; от приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; декларация от Цв. Ф. Т.; декларация от Д. Й. Г.; протокол за ПТП с рег.

№7698/09.08.2020 г.; писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН; докладна записка от полицейски служител, посетили процесното ПТП; писмо от ОДМВР-Пловдив; справка картон на водач Д. Й. Г.; Заповед №8121к13140/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с акт за встъпване в длъжност; Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

4

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, съобразно представените два броя заповеди и акт за встъпване в длъжност, в съответствие с предвидените в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани в разпоредбата на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, изразяващи се в липса на пълно и точно описание на вменените нарушения, както и на обстоятелствата, при които са извършени. Направеното възражение в жалбата в горния смисъл се явява основателно.

Видно от съставените АУАН и НП е, че първото вменено нарушение на жалбоподателката се изразява в причиняване на ПТП със спрелия пред нея лек автомобил, поради недостатъчна дистанция. Събраните по делото доказателства не водят на еднозначен извод за наличието на така описаната причина в двата акта за настъпване на процесното ПТП. От показанията на свидетеля Т. става ясно, че при предприемане на завой на процесното кръстовище е усетил удар в задната лява част на автомобила си – бронята. В саморъчно попълнената декларация, свидетелят Т. е посочил, че водачът на автомобила, движещ се зад неговия, е предприел маневра изпреварване, при наличие на непрекъсната осова линия и без да го изчака да направи завой, при даден мигач и движение по път с предимство. Същевременно, в съставения протокол за ПТП е отразено, че процесното ПТП е настъпило, при неизяснени причини и обстоятелства. Такива са данните и от изготвената докладна записка от полицейския екип, посетили местопроизшествието. Нарисуваната схема също не дава яснота относно механизма на настъпване на ПТП, доколкото визира само мястото на удара в спрелия да завива автомобил – задната му лява част. При това положение, не става ясно на какво основание актосъставителят е приел, че причина за настъпване на процесното ПТП е именно неспазване на дистанция от страна на жалбоподателката като водач на процесното МПС, а не предприемане на маневра изпреварване на кръстовище, в нарушение на пътната маркировка – непрекъсната осова линия, и при отнемане на предимство. Още повече, че местоположението на щетите 5 по лекия автомобил на свидетеля Т. – само в задна лява част /броня/, отговарят да са получени именно при извършване на такава маневра, а не поради неспазване на дистанция. При така направеното описание в АУАН и НП остават напълно неизяснени съществени елементи от състава на вмененото първо нарушение, касаещи причинения краен резултат /ПТП/, вследствие на движението на лекия автомобил, управляван от жалбоподателката, както и конкретния механизъм на неговото причиняване.

Горното съставлява съществено по тежест процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение е извършила и по какъв начин, поради което обжалваното НП се явява незаконосъобразно и само на това основание следва да бъде отменено и в тази му част.

Видно от съставените АУАН и НП е, че второто вменено нарушение на жалбоподателката се изразява в напускане на мястото на ПТП, без да уведоми компетентните органи на МВР, което е квалифицирано като нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Задължението на двамата участници в ПТП, съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, се свежда до това, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР и да изпълняват дадените им указания, в случай, че между тях няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП. Такива факти и обстоятелства в АУАН и НП не са изложени, поради което е налице несъответствие между направеното словесно описание в тях и дадената правна квалификация на деянието. В този смисъл, направеното възражение в жалбата се явява основателно. Правото на защита на жалбоподателката безспорно е било ограничено и по отношение на второто вменено нарушение, поради което обжалваното НП се явява незаконосъобразно и само на това основание следва да бъде отменено и в тази му част.

Наличната непълнота на фактите, съставляващи изискуеми елементи от състава на вменените нарушения, съставлява пречка съдът да се произнесе по същество на спора: извършено ли е административно нарушение, неговото авторство и вина. Недопустимо е едва от събраните по делото доказателства да се извлича информация за конкретния механизъм на настъпване на ПТП, обстоятелствата, при които е извършено, както и кои точно задължения като участник в ПТП не е изпълнила жалбоподателката. Ето защо, съдът намира, 6 че констатираните по-горе процесуални нарушения са съществени, и като такива са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен, последното да не може да разбере какви точно административни нарушения е извършил, в какво се изразяват и как ги е извършил.