Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10905 от 24.10.2024, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2412/2023
Вид
Решение № 10905
Подписан
24.10.2024
В сила
21.01.2025
Състав
Марияна Ширванян

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за културното наследство
  • чл.137, ал.1, т.6 · Закон за устройство на територията
  • чл. 137, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 140 · Закон за устройство на територията
  • чл.147, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.148, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.178, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 215, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл.21, ал.5 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл.225, ал.2, т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.225а · Закон за устройство на територията
  • чл.225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.41, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.42 · Закон за устройство на територията
  • чл.42, ал.1-3 · Закон за устройство на територията
  • чл.42, ал.1-3 · Закон за устройство на територията
  • чл.42, ал.1-3 · Закон за устройство на територията
  • § 1, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • §5, т.38 · Закон за устройство на територията
  • §127, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • §16 · Закон за устройство на територията
  • чл.4, ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.5, ал.4 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 10905

Варна, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело № 20237050702412 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по две жалби подадени от А. Х. М. и от С. И. М. срещу заповед № КС-225 А-23/16.08.2023г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна.

Жалбоподателите сочат, че проверката на имотът им е инициирана от трето лице, поради наличието на противоречие относно собствеността и обема права, които жалбоподателите притежават по отношение на част от терена. Намират, че заповедта е нищожна, поради противоречие с целта на закона, т.к. вместо издаването й е следвало да бъде призната търпимост на строежа. Намират, че е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила. Считат, че не е налице акт, възлагащ проверката на служителите от комисията, установила незаконния строеж. Сочат, че строежът е търпим като изграден преди 40 години, т.е. в сроковете определени от разпоредбата на §16 от ЗУТ. Иска се отмяна на заповедта.

В открито съдебно заседание и в писмени бележки с.д. 8845/19.06.2024г., чрез адв. Д. И. М., поддържат жалбата и излагат съображения по заключението на СТЕ. Сочат, че представеното в хода на съдебното производство разрешение е такова за гараж, първоначално за 10кв.м. и впоследствие за 16кв.м. Иска се отмяната на заповедта.

Ответникът, в придружително писмо с.д.№ 15393/31.10.2023г. оспорва жалбата. Чрез ст. юрисконсулт М. Д. в открито съдебно заседание поддържа оспорването на жалбата. В писмени бележки с.д. 8903/20.06.2024г. излага подробно съображения относно неоснователността на жалбата. При отхвърляне на жалбата, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Д. И. М. не изразява становище.

Съдът, като съобрази твърденията в жалбата, доказателствата събрани в хода на административното производство и при съдебното обжалване, самостоятелно и в тяхната съвкупност, съдържанието на административните актове, относимата нормативна уредба и чл.168 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбите са подадени в срок, от лица с активна процесуална легитимация, поради което са допустими. Жалбите са подадени срещу един и същ административен акт, поради което следва да се разгледат в едно съдебно производство.

Предмет на проверка в настоящото производство е заповед № КС- 225А-23/16.08.2023г. издадена от Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна.

Заповедта е издадена от компетентен орган (предвид данните от: извадката за поземлен имот с кадастрален [идентификатор] от ПУП – ПУР на с. о. „Боровец - юг“, землище Галата, Община Варна, одобрен с решение № 2134-8 от Протокол № 21/24.03.2010г. на Общински съвет Варна; извадката за поземлен имот с кадастрален [идентификатор] от ОУП на [населено място] и Община Варна, одобрен със заповед № РД-02-14-2197/03.09.2012г. на министъра на МРРБ; специфични правила и нормативи към ОУП на [населено място], одобрени със заповед № РД -02-14-2200/03.09.2012г. на министъра на МРРБ и заповед № 2556/11.08.2021г. на Кмета на Община Варна) в предвидената форма, поради което е валиден акт, годен за съдебна проверка.

За да издаде заповедта административният орган е констатирал следното:

Извършена е проверка от длъжностни лица „Контрол по строителството“ при Район „Аспарухово“ при Община Варна, за резултатите от която, е съставен констативен акт № 5/24.01.2022г. за строеж: „Гараж“ изграден в поземлен имот с кадастрален [идентификатор], находящ се в с. о. „Боровец - юг“ [населено място].

Поземлен имот с кадастрален [идентификатор], находящ се в с. о. „Боровец - юг“ [населено място] е в урбанизирана територия с начин на трайно ползване: за ниско застрояване (до 10м.), площ на имота 701кв.м., стар номер 1633, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД -18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК. Имотът, съгласно данните в [НА], том ХІХ, дело № 5900 от 20.06.1975г. е собственост на И. Д. М.. Наследници на последния, съгласно служебно издаденото удостоверение за наследници са А. Х. М., Д. И. М. и С. И. М..

От представените, събрани и приложени по административната преписка доказателства е установено, че при проверката извършена от служителите на „Контрол по строителството“ при дирекция КСИД към район „Аспарухово“ на 24.01.2022г. в поземлен имот с кадастрален [идентификатор], находящ се в с. о. „Боровец - юг“ [населено място], на северната улична регулационна граница е изградена второстепенна постройка на допълващото застрояване „Гараж“. Строежът е изпълнен с паянтова конструкция, двускатен покрив, покритие от керемиди и ламарина и е с размери – дължина от около 4.60кв.м., ширина около 3.10м. и височина от около 2.30 до 3.60кв.м. Общата му квадратура е от около 14.5кв.м.

Констатирано е, че постройката е собственост и се използва от наследниците на И. Д. М..

Посочено е, че строежът „Гараж“, представлява второстепенна постройка на допълващото застрояване по смисъла на Глава трета, Раздел VІІ от ЗУТ и, че е строеж, съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Направен е извод, че строежът е VІ категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата и видовете строежи. Съгласно чл.178, ал.2 от ЗУТ строежите от VІ категория не подлежат на въвеждане в експлоатация. Строежът е извършен без строителни книжа и документи – разрешение за строеж и без представено становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението му.

При проверката е отправено запитване към Главния архитект на район „Аспарухово“ при Община Варна за изразяване на мотивирано становище относно търпимостта на строежа „Гараж“ изграден в поземлен имот с кадастрален [идентификатор], находящ се в с. о. „Боровец - юг“ [населено място]. Получен е отговор, съгласно който строежът „Гараж“ изграден в поземлен имот с кадастрален [идентификатор], находящ се в с. о. „Боровец - юг“ [населено място] не е търпим, поради това, че не отговаря на изискванията на §16, ал.1 от ПР към ЗИД на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, т. к. не е допустим по тогава действащите разпоредби (т.е. действащите преди 1987г., както и преди 2001г.), нито по сега действащите разпоредби.

Посочено е, че проверката е извършена в отсъствието на собствениците и възложители на строежа. Прието е, че собственици и възложители на строежа са А. Х. М., Д. И. М. и С. И. М..

Посочено е, че за установеното нарушение е съставен Констативен акт №5/24.01.2022г. от служителите на „Контрол по строителството“ при дирекция КСИД към район „Аспарухово“ при Община Варна, поставил началото на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахването на незаконния строеж. Констативният акт е съобщен на заинтересованите лица, като в законоустановения срок е постъпило възражения от А. Х. М. и от Д. И. М.. Възраженията им са разгледани от административния орган, но не са уважени, на съображение, че не променят констатациите на административния орган по отношение на законността на строежа.

Направен е извод, че е безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, т.е. изпълнен строеж без разрешение, без представено становище на инженер – конструктор с указания за изпълнението му и без наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседния урегулиран поземлен имот, в нарушение на разпоредбите на чл.148, ал.1, чл.147, ал.2 и чл.21, ал.5 от ЗУТ.

Със заповедта е наредено премахването на незаконен строеж „Гараж“ изграден в поземлен имот с кадастрален [идентификатор], находящ се в с. о. „Боровец - юг“ [населено място].

В хода на съдебното производство е допусната СТЕ, по искане на жалбоподателите.

Съгласно заключението на вещото лице, констатациите му са направени след запознаването с материалите по делото, с административната преписка образувана в район „Аспарухово“ и след извършен оглед на място. Вещото лице е констатирало, че по делото е представено разрешение за строеж № 701/05.12.1977г. издадено от завеждащ техническа служба към Варненски градски народен съвет. На И. Д. М., съгласно разрешението за строеж е разрешено „да построи нова дървена барака без железобетонни елементи, съгласно чл.108 от ППЗТСУ по одобрен типов проект №4/16.11.1977г., която да се безироса без бл. боядисване.“ Разрешената площ е 16 кв.м. На 09.04.1979г. е добавена бележка: „Разрешава се изграждане с тухлена зидария и външна мазилка на изба.“ На 27.03.1981г. е добавено: „Корекцията на 20 кв.м. се одобрява.“ При справка в район „Аспарухово“ при Община Варна е констатирано, че разрешението за строеж се съхранява в архива, но към него не е наличен одобрения типов проект. Вещото лице е посочило, че към делото е представен Констативен акт от 10.06.1989г. съставен от специалисти от Кметство „Галата“ и ОбНС за незаконно строителство, в който е констатирано, че е изградена масивна сезонна постройка, състояща се от изба, етаж и таван, застроена площ от 20кв.м., разрешение за строеж № 701/02.12.1977г. за 20 кв.м. по типов проект без таванско помещение, постройката е завършена. Вещото лице е посочило, че разрешение за строеж № 701/02.12.1977г. и приложените на л.33, л.34 и л.35 от съдебната преписка чертежи се отнасят до основната сграда в имота.

При направеният оглед на строежът, предмет на оспорената в настоящото производство заповед, вещото лице е констатирало, че е изграден на северната улична регулационна граница и на 3.00м. от западната улична регулационна граница съгласно действащия ПУП-ПУР на с. о. „Боровец - юг“, одобрен с решение № 2134-8 от протокол 21 от 24.03.2010г. на Общински съвет Варна. Строежът е постройка на допълващото застрояване „Гараж“. Постройката е с размери дължина 6.35м., ширина 3.15м. и височина 2.20 до 3.00м. Застроената площ е 20.00кв.м. Строежът е с дървена носеща конструкция, двускатен покрив, с покритие от керемиди и ламарина. Ограждащите стени са от талашит и дъски с вътрешно покритие от рабицова мрежа с мазилка. Източната стена е тухлена, с мазилка. В пода на помещението има изграден канал с размери 0.85/3.60м. Основите са ивичести, бетонни, с армирана стоманобетонна настилка на кота 0.00. Входът към гаража е разположен на западната фасада. На южната фасада има допълнително еднокрила врата. Вещото лице е посочило, че постройката е видимо стара.

Съгласно представената декларация, вещото лице е констатирало, че строежът е от 1978-1983г. Вещото лице е посочило, че към този период на м. „Боровец - юг“ е била с предназначение земеделска земя. Вещото лице е констатирало, че с решение № 322-4 в протокол 12 от 29.05.2000г. на Общински съвет Варна, публикувано в ДВ бр.59/21.07.2000г. „Боровец - юг“ става селищно образувание с местно значение.

Вещото лице е посочило, че в имотът на жалбоподателите има изградена сграда с разрешение за строеж № 701/05.12.1977г. и, че общата застроена площ на основната сграда и допълващата постройка гараж надвишава площта от 35.00кв.м. Вещото лице е посочило, че строежът „Гараж“ отговаря на изискванията на чл.42, ал.1-3 от ЗУТ по отношение на разположението и височината.

Вещото лице е констатирало, че със Заповед № РД – 02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на РРБ е одобрен ОУП на [населено място] и Правила и нормативи по прилагането му. Със Заповед № РД – 02-14-2197/03.09.2012г. на Министъра на РРБ са одобрени Специфичните правила и нормативи. От графичната част е направен извод от вещото лице, че ПИ с кадастрален [идентификатор], находящ се в с. о. „Боровец - юг“ попада в устройствена зона „Жм2“ – жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания – плътност на застрояване – мах.20%, КИНТ – мах.0.60, минимално озеленяване – 70%, кота корниз – 7.00м. и начин на застрояване – свободно. Вещото лице е посочило, че към момента на изготвяне на заключението по СТЕ за имота няма изработен ПУП-ПРЗ определящ параметрите на застрояване.