Решение № 177 от 28.05.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Костинброд, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20251850100860 по описа за 2025 година

Предявен е за разглеждане от страна на А. О. К., ЕГН ********** от гр.

К., ул. ****, чрез адв. М. – АК - Ямбол против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК : **** установителен иск, с правно основание : чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски паричен кредит № PLUS - 16151336 / 18.06.2018 г.

Ищецът твърди, че на 18.06.2018 г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за предоставяне на потребителски паричен кредит № PLUS - 16151336, по силата на който е получил в собственост сумата от 10 000.00 лева, застрахователна премия – 5 376.00 лева, такса ангажимент – 350.00, брой погасителни вноски – 96, месечна погасителна вноска – 217.97 лева, обща стойност на плащанията – 20 925.12 лева, годишен процент на разходите - 13.73 % и лихвен процент - 11.87 %.

Съгласно чл. 2 от Договора кредитополучателят заплаща и „такса ангажимент“ срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, като тази такса се заплаща от кредитополучателят при усвояване на кредита и кредиторът я удържа от общия размер на кредита.

1

В чл. 5 от договора за кредит е уговорено, че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, ведно с направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. Уговорено е също така, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората просрочена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщения за настъпване на предсрочната изискуемост.

Съгласно чл. 9 от Договора всички изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя се считат узнати от последният, ако бъдат доставени на адрес, изпратени по факс или до адрес на ел. поща, или съобщени по телефон, посочени в договора от кредитополучателя.

Ищецът сочи още, че сключеният договор по своята същност представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителки кредит / ЗПК/.

Отделно – посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба чл. 11 т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради което в договора трябва да са посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

На следващо място съгласно чл. 11 ал.1 т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за предоставяне на потребителски 2 кредит PLUS - 16151336 / 18.06.2018 г. на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Също така моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8 091.51 лева, получена без основание от същия, с оглед нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит PLUS - 16151336 / 18.06.2018 г., ведно със законна лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. Претендират се направените по делото разноски.

В едномесечния срок за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез юрк. С., който оспорва основателността на предявените искове. Счита, че не е налице недействителност на процесния договор по ЗПК.

Договорът за заем отговаря на изискванията на закона, като не води до накърняване на добрите нрави, нито противоречи на закона. Излага подробни съображения.

Ищецът редовно призован не се явява, не се явява и упълномощеният му защитник – адв. М. – АК - Ямбол.Същият е входирал становище вх. № 2526 / 28.04.2026 г., с което моли съдът да признае, че сключения договор за предоставяне на потребителски кредит PLUS - 16151336 / 18.06.2018 г. е нищожен и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8 091.51 лева, която е получена без основание от ответника, с оглед нищожния договор.

Ответникът редовно призован, се представлява от юрк. С., който оспорва предявените искове, като излага подробно доводите си и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

Ищецът в качеството на кредитополучател, е сключил с ответника договор предоставяне на потребителски кредит PLUS - 16151336 / 18.06.2018 г., съгласно който му е предоставена заемна сума от 10 000.00 / десет хилади / лева, размер на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията“ – 0 лв., застрахователна премия – 5 376.00 лева, общ размер на кредита – 10 000.00 лева, такса ангажимент – 350.00 лева, брой погасителни вноски – 96 месечна погасителна вноска – 217.97 лева, обща стойност на плащанията – 3

20 925.12 лева, годишен процент на разходите – 13.73 % и лихвен процент – 11.87 %.

В изпълнение на служебните си задължения по чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но ответникът оспорва факта, че кредитополучателят по цитираният договор за кредит има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Ищецът е управител и едноличен собственик на капитала на две дружества – „СПОРТ КЕТЕРИНГ 2011“ ЕООД, ЕИК : **** и „СПОРТ КЕТЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК : ***. Съдът приема, че ищецът не е представил доказателства, че има качеството на потребител, а как ответникът е възприел кредитополучателят е без значение.

Съдът споделя доводите на ответника, че в процесния договор за кредит са изпълнени изискванията на чл. 10 ал.1, чл. 11 ал.1 т. 7 – 12 и т. 20, чл. 12 ал.1 т 7 – 9 от ЗПК, а именно договорът е изготвен на разбираем български език и съдържа т. 7 – общият размер на кредита и условията за усвояването му, т. 9 – лихвеният процент по кредита, т. 10 – годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, т. 11 – условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план и т. 12 – информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.

От заключението на приетата от съда съдебно – счетоводна експертиза е видно, че съгласно процесния договор PLUS - 16151336 / 18.06.2018 г., годишният процент на разходите / ГПР / е в размер на 13.73 %. В резултат на извършеното изчисление се констатира, че при изчисляване на ГПР по договора, кредиторът е включил като разходи по кредита договорната лихва и такса ангажимент, свързани с отпускането и погасяването на кредита.

Въз основа на представените доказателства от ответника, се установява, че застрахователните премии по кредита на ищеца са превеждани от „ПБ Лични

Финанси by PostBank“/ „Юробанк България“ АД към застрахователните дружества „КАРДИФ Животозастраховане“ АД и 4

„КАРДИФ Общо застраховане“ АД, чрез ежемесечни масови плащания, базирани на софтуерно генерирани файловес дължими суми. Съгласно актуалната справка за „Платени вноски на премии“, за периода от 20.07.2018 г. до 20.09.2025 г., общата сума възлиза на 4 872.00 лева, които са отчетени и преведени от банката към застрахователите, като след последното плащане на 20.09.2025 г. останалите вноски по погасителния план са отчетени като просрочени, поради което премиите за тях не са преведени към дружествата „Кардиф“ и са анулирани.

С ъ г л а с н о договор за потребителски кредит PLUS - 16151336 / 18.06.2018 г. ГПР на процесния кредит е 13.73 %. Изчисленият размер на ГПР по Договор за заем PLUS - 16151336 / 18.06.2018 г., чрез формулата XIRR, с включване само на договорната лихва и такса ангажимент като разходи по кредита, възлиза на 13.72 %.

Съдът приема, че така сключеният договор е сключен при фиксиран лихвен процент. В предварително представения на ищеца Стандартен европейски формуляр за предотавяне на информация за потребителските кредити, също изрично е разписано, че предложеният заем е с фиксиран процент с период на олихвяване 96 месеца / част III т. 1 /.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че липсва ясно разписана методика за формирането на годишния процент на разходите в кредитното споразумение. В чл. 3 изр. четвърто от Договор за заем PLUS - 16151336 / 18.06.2018 г., изрично са посочени взетите предвид допускания при изчисление на ГПР, а именно – началната дата на начисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него. В договора категорично ясно е посочен начинът на плащане – плащането на погасителните вноски ще се извършва по банковата сметка на кредитора, която е посочена в договора / на стр. 1 най – горе /.

Съдът приема, че застрахователната премия не представлява разход по кредита, в конкретния случай застраховката „Защита на плащанията“ е сключена по желание на клиента , след изрично изразено от него желание и сключването й не представлява условие за отпускане на заема или отпускането му при определени условия. Застрахователната премия не е част 5 от отпуснатата главница по процесния кредит, а е сума дължима от клиента във връзка със сключената по негово желание застраховка. Сумите заплатени по застрахователната премия, след тяхното получаване, са превеждани на застахователните дружества, така както са платени от потребителя без допълнително оскъпяване / без върху тях да се начислява лихва /.

С оглед на горното съдът намира, че така предявените искове, а именно иск, с който ищецът моли съдът да прогласи за нищожен Договор за предоставяне на потребителски кредит PLUS - 16151336 / 18.06.2018 г. на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Също така моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8 091.51 лева, получена без основание от същия, с оглед нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит PLUS 16151336 / 18.06.2018 г., ведно със законна лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.

Относно разноските :

Предвид изхода от делото и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, като му бъде присъдена сумата от 200.00 евро, от които : 150.00 евро – възнаграждение за вещо лице и 50.00 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца А. О. К., ЕГН ********** от гр. К., ул. **** против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК : **** установителен иск, с правно основание : чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски паричен кредит № PLUS - 16151336 / 18.06.2018 г., като неоснователен и недоказан.