Определение № 178 от 20.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 133/2026
- Вид
- Определение № 178
- Подписан
- 20.07.2026
- В сила
- 15.10.2026
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 178 гр. Велико Търново, 20.07.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно търговско дело № 20264001000133 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 278 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от П. И. Е., против Разпореждане № 163 от 14.04.2026 г. по т.д. № 72/2026 г. на Окръжен съд Плевен, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател П.
Е. за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски за исковото производство по т.д. № 72/2026 г. на Окръжен съд Плевен. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради необоснованост, противоречие с материалния закон, както и допусната от съда грешка относно фактите. Освобождаването от такси и разноски цели да се даде възможност на лицата, лишени от средства да ги заплатят, да получат защита на правата си. Оспорва се изводът на съда, че след като ищцата има определена сума по банковата си сметка, е длъжна с нея да заплати дължимите държавни такси и съдебни разноски. Получената сума от 70000 лв. или 35790,43 евро представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а не доход, реализиран от ищцата, поради което не би следвало тя да бъде задължена да използва тази сума за покриване на разходи, свързани с настоящото производство. От представената декларация се установява, че единственият доход на ищцата и на нейния съпруг е от пенсия. Съдът не е отчел, че тя е с влошено здравословно състояние след произшествието, което 1 налага закупуване на медикаменти и провеждане на рехабилитация, свързани с големи разходи месечно. Не е отчетено още, че освен заплащането на държавната такса, за ищцата възникват и задължения за внасяне на депозити за изготвяне на поисканите експертизи в настоящото производство. Като се съобразят инфлационните процеси в страната и месечния доход под формата на пенсия на ищцата и съпруга й, получаваните средства се явяват недостатъчни, за да покрият разходите за държавна такса и разноски за водене на настоящото производство.
Отправено е искане да се отмени обжалваното разпореждане, ведно с всички законови последици.
Насрещната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ АД не заема становище по частната жалба.
Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство, намира следното:
Окръжен съд Плевен е сезиран с иск, предявен от П. И. Е. против „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на сумата от 41000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от телесни увреждания в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.05.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на застрахователната претенция – 17.06.2025 г. до окончателното изплащане. В исковата молба се сочи, че ищцата е предявила застрахователна претенция, по която й е определено и изплатено на 07.08.2025 г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 7190,36 лв.
Изложено е още, че по делото има образувано досъдебно производство, към момента висящо, без привлечено лице. Направени са доказателствени искания за събиране на писмени и гласни доказателства, изготвяне на автотехническа експертиза за механизма на произшествието, съдебно медицинска експертиза, комплексна съдебно – психологична и психиатрична експертиза от вещи лица психолог и психиатър.
В исковата молба се съдържа искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски, поради затруднено материално положение на ищцата и липсата на достатъчно средства, предвид увреденото здравословно и 2 психично състояние.
С обжалваното в настоящото производство Разпореждане № 163/14.04.2026 г. по т.д. № 72/2026 г. на Окръжен съд Плевен е прието, че месечните доходи на ищцата и съпруга й са ниски, но видно от признанието в исковата молба, ответното дружество й е изплатило по нейна банкова сметка сумата от 70000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и сумата 7190,36 лв. – обезщетение за имуществени вреди. По тази причина към датата на исковата молба ищцата фактически разполага със значителна сума по банковата си сметка, като произходът на средствата и основанието за получаването им са без значение за настоящото производство. Средствата са на разпореждане на ищцата, те не са предназначени и не са безусловно необходими за осигуряване на издръжката й, поради което могат да послужат за заплащане на дължимите такси и разноски за производството. По тези съображения молбата й за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски за производството е оставена без уважение.
При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните правни изводи:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на обжалване, поради което същата е процесуално допустима, и следва да се разгледа по същество.
Настоящият състав приема оспорваното определение за правилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, за да се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, съдът взема предвид следните обстоятелства: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, след което ги съпоставя с дължимия размер на държавната такса, за да определи налице ли е възможност на молителя за понасянето им.
В конкретния случай по делото е представена декларация за материалното и гражданско състояние на ищцата. В нея е посочено, че молителката няма имущество, притежава лек автомобил с първоначална регистрация 2011 г., не притежава влогове на нейно име, няма доходи от заплата, наеми, рента, дивиденти, доходите й са от пенсия в размер на 274,02 3 евро, както и от пенсията на съпруга й в размер на 403,41 евро. Няма задължения към непълнолетни лица, в добро здравословно състояние е. Към декларацията са приложени писмени доказателства за определените пенсии на ищцата и съпруга й. В исковата молба е направено признание за изплатени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 77190,36 лв. /39466,80 евро/.
Дължимата държавна такса за производството възлиза на 1640 евро, при цена на предявения иск от 41000 евро.
При съпоставяне на имущественото състояние на ищцата с дължимата държавна такса настоящият състав счита, че същата има възможност за заплащането й. Въпреки ниските доходи, с които ищцата и съпругът й разполагат, с изплащането на застрахователно обезщетение в посочения размер преди завеждане на настоящото дело финансовата възможност на ищцата да заплати дължимата държавна такса е реална и не може да се приеме, че тя не разполага с достатъчно средства за това. От текста на чл. 83, ал. 2 ГПК и примерното изброяване на релевантните за преценката на съда обстоятелства е видно, че освен доходите, съдът следва да съобрази и имущественото състояние на молителя и всички други констатирани обстоятелства, имащи отношение към извода за наличие на достатъчно средства у ищеца за заплащане на дължимите такси и разноски. В този смисъл не може да бъде споделено разбирането на процесуалния представител на жалбоподателката, че след като изплатените обезщетения не представляват доход, тази сума не може да бъде ползвана за покриване на разходите по производството. Произходът на средствата не е обстоятелство от значение за приложение на правилото на чл. 83, ал. 2 ГПК. Когато средствата са достатъчни за покриване на таксите и разноските по делото, същите се поемат от ищеца, а при уважаването на иска, възмездяването им се извършва по правилото на чл. 78 ГПК чрез ангажиране отговорността за разноските на насрещната страна. Следва да се отбележи обстоятелството, че в представената декларация от ищцата тези суми не са обявени като част от имуществото й, сочи се, че са получени на 07.08.2025 г., а декларацията е от 01.04.2026 г., без да има твърдения за разпореждане с тях и трансформирането им в друго имущество, каквото също е декларирано, че ищцата не притежава.
Не може да бъде споделен и доводът, че ищцата е с влошено здравословно състояние, налагащо големи разходи месечно, тъй като това не кореспондира с 4 посоченото в представената декларация, където е вписано, че тя е в добро здравословно състояние. Не е налице основание за освобождаването й от заплащане на разноски по производството както с оглед наличието на достатъчно средства за заплащането им, така и с оглед обстоятелството, че на този етап от производството не са разменени книжа и няма яснота относно предела на оспорване от страна на ответника на изложените твърдения, нито относно етапа на развитие на наказателното производство, които обстоятелства биха рефлектирали върху предмета на доказване и съответно върху разноските във връзка с това.
По тези съображения настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса и разноски за производството по предявения иск, с оглед на това, че не е установено същата да няма достатъчно средства да ги заплати.
С оглед гореизложеното, въззивният съд счита, че обжалваното разпореждане се явява съответно на приложените по делото доказателства, последица от което е потвърждаването му като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, Великотърновски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 163 от 14.04.2026 г., постановено по т.д. № 72/2026 г. на Окръжен съд Плевен, с което е оставено без уважение искането на П. И. Е. за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски за производството по т.д. № 72/2026 г. на Окръжен съд Плевен.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5