Решение № 1024 от 07.07.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Плевен, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20224430100993 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр.чл.79 ЗЗД.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от от *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, *** против Н. БЛ. Ф. с ЕГН **********, от ***

Ищецът твърди, че на 29.10.2019 година страните сключили Договор за кредит с нотариална заверка на подписите рег. *** г. по описа на *** с рег.

***. По силата на този договор ищецът се задължил да предостави на ответника Н.Ф. паричен заем в размер на 9 612,29 евро, равняващи се на 18 800 лева по фиксинга на БНБ за еврото, който заем той се задължил да върне, заедно с 3 % месечна лихва, на 36 равни месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 288,37 евро, подробно описани като размер, падежи, съдържание на лихва и главница в Погасителен план, представляващ неразделна част от съглашението. Твърди се, че кредитът бил обезпечен с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот *** на *** ***. Твърди се още, че ответника изпълнил задължението си да предаде реално уговорената заемна сума на 1 кредитополучателя по начина, в сроковете и при условията, уговорени в процесния Договор за кредит, което било удостоверено с подписана Декларация-разписка с нотариална заверка на подписите рег. *** по описа на *** с рег. ***. Излага се, че тъй като ответника не изпълнявал задължението си да заплаща на кредитодателя месечните вноски по кредита в сроковете и размера, уговорени в Договора за кредит и Погасителния план, с Уведомление, връчено чрез *** с рег. № ***, лично на длъжника Н.Ф. на 20.08.2021 г., кредиторът *** съобщил на длъжника, че на основание т. 6.3 от Договора за кредит, целият кредит бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 18.06.2021 г.

Излага се, че вземането за главница в размер на 9 612,29 евро било претендирано по реда на чл.417 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№***. била издадена за същото вземане заповед за незабавно изпълнение, но при наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – поради депозирано в законоустановения срок възражение от длъжника, били дадени указания за предявяване на иск за установяване вземането на кредитора.

С изложените обстоятелства се мотивира правен интерес за предявяване на установителен и се претендира постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 9 612.29 евро, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит с нотариална заверка на подписите рег. *** г. по описа на *** с рег. ***.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът Н.Ф. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, но в съдебно заседание се явява лично и заявява оспорване на иска.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Установителната искова претенция е предявена след проведено заповедно производство за същото вземане и в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по реда на чл.415, ал.1 т.2 от ГПК, поради което съдът я намира за допустима.

Установява се от приложения препис на договор за кредит, сключен на 29.10.2019 г. между страните, с нотариална заверка на подписите им, че 2 съгласно т. 1.1 от същия ***, *** е предоставило на ответника Н. БЛ. Ф. кредит в размер на сумата от 9 612,29 евро, за срок от три години, при възнаградителна лихва в размер на 3 % на месец. Установява се, че в т. 6.5 от договора за кредит договорения ГПР по съглашението е в размер на 42,5761 %. Установява се от погасителния план, неразделна част от договора, че кредитът е следвало да бъде погасен чрез плащане на възнаградителната лихва на 35 месечни вноски и плащане на главницата с последната вноска на възнаградителната лихва на падежа на 36 месечна вноска на 15.10.2022г.

Според обективираното в чл.6.3 от договора, в полза на кредитора е било уговорено правото да обяви целият кредит за предсрочно изискуем при неплащане на която и да е месечна погасителна вноска или част от нея.

Видно е от приложения препис на нот.акт за учредяване на договорна ипотека *** на *** с рег.***, че кредита е бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот.

Видно е също така от представения препис на Декларация-разписка от 15.11.2019г., подписана от ответника и с нотариална заверка на подписа му, че е декларирал получаване на заемната сума по процесния договор към 31.10.2019г.

Установява се от приложените преписи на уведомление, изходящо от кредитора и адресирано до длъжника, както и оформени по връчването му книжа от *** на *** – уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, констативни протоколи с изх.*** и изх.***, че заемодателя е отправил волеизявление за обявяване целия кредит за предсрочно изискуем, поради забава в плащанията на погасителните вноски след 31.08.2020г. Установява се също така, че уведомлението е било връчено на заемополучателя на 20.08.2021г.

От заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че заемната сума е била преведена по сметка на кредитополучателя, чрез преводи на 29.10.2019г. и 31.10.2019г. Установява се също така, че за периода от 31.10.2019г. до 31.08.2020г. ответника е заплатил в полза на заемодателя суми в общ размер на 3 180лв. (1 625,91 евро при изчисление по курса на БНБ). Става ясно от заключението на вещото лице, че платените суми са били осчетоводени за погасяване на вноски за договорна лихва с падежи от 15.11.2019г. до 15.05.2020г. частично и законна лихва 32,96лв., начислена поради неспазване на падежите за плащане на 3 договорените вноски за лихва. Експертното заключение се възприема от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установи се от обсъдените доказателства, че между страните е бил сключен договор за кредит с предмет предоставяне от ищеца в качеството на кредитор в полза на ответника в качеството на потребител на ипотечен кредит в общ размер на 9 612,29 евро.

Претенцията на ищеца се отнася до вземането му за главница, но с оглед установеното от експертното заключение, че са били извършени плащания от длъжника и позоваването на кредитора на настъпила предсрочна изискуемост на вземането му, съдът е задължен да изследва и клаузите на съглашението, от които произтичат осчетоводените от кредитора за погасени вземания. Това е свързано и с преценката налице ли е забава, обусловила упражняване правото на кредитора да обяви вземанията си за предсрочно изискуеми. При това, съдът е задължен да следи и служебно за наличието на неравноправни клаузи и нищожност на договорите за кредит с потребители физически лица.

Установи се от обективираните в процесния договор клаузи, че по правоотношението е било уговорено в чл.1.1 заплащане на възнаградителна лихва в размер на 3% на месец или годишна лихва от 36%. При това, със същия текст е било предвидено 35 от месечните вноски да включват като елемент само част от договорната лихва, платима на посочени в погасителния план дати на падеж, а главницата е уговорена като дължима за плащане изцяло с последната 36 погасителна вноска на дата на падеж 15.10.2022г.

Съдът извърши преценка валидността на клаузата за договорна лихва, вземането по която е било отнесено като погасено в определен размер с извършените плащания от длъжника и в тази насока съобрази следното: По правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.

Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия 4 размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран. Критерий за извършване на преценка за това следва да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед изискването на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те налагат максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В съдебната практика е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва, надвишаваща двукратния размер на законната - в този смисъл решение № 906/30.12.2004 г. на ВКС по гр.д. №1106/2003г., ІІ г.о., решение №378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., ІІ г.о. и др.

В случая съдът съобрази, че към момента на сключване на процесния договор законната лихва, като сбор от основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта, възлиза на 10.01% или трикратния размер се изчислява на 30.03%. В процесното съглашение е уговорена договорна лихва от 36% и изчислена по уговорения начин като краен резултат надхвърля по размер главницата. В същото време процесния кредит е обезпечен и по друг начин – с ипотека. Ето защо, съдът приема, че уговорката в процесното съглашение, регламентираша възнаградителна лихва в посочения размер се явява нищожна, като противоречаща на добрите нрави, с оглед сочената погоре съдебна практика, възприемана и от настоящия състав.

С оглед така приетото, съдът счита, че длъжника не е дължал изпълнение на задължението за плащане на договорна лихва, основано на нищожна клауза.

Ето защо, при определения в съглашението погасителен план и падеж 5 на задълженията за възнаградителна лихва и главница, съдът счита, за периода от сключване на договора - 15.11.2019г. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост – 20.08.2021г., а и към момента на иницииране на заповедното производство – 05.10.2021г., в тежест на длъжника не е съществувало задължение за плащане на вземане на кредитора по валидна клауза. Падежът на задължението за главница не е настъпил и към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство.

Поради това, съдът намира, че в полза на кредитора не е възникнало предвиденото в 6.3 от договора основание да обяви вземането за главница за предсрочно изискуемо.

За да се приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост не е достатъчно да се установи отправяне на волеизявление на кредитора в тази насока и достигането му до длъжника. Необходимо е да са доказани и останалите предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането. Или в случая - забава в плащането на погасителна вноска за вземане, основано на действителна клауза от съглашението. Доколкото падежът на вземането за главница не е настъпил към момента на обявяване на предсрочната изискуемост и иницииране на заповедното производство, не може да се приеме за установена забава на длъжника. Ето защо и за кредитора не е възникнало основанието по чл.6.3 да обяви вземането си за главница за предсрочно изискуемо.

Предвид изложеното, съдът счита, че не се установи в настоящото производство, че към момента на подаване на заявлението на кредитора по чл.417 от ГПК в негова полза е съществувало претендираното вземане за главница от 9 612,29 евро по процесния договор за кредит. Поради това не може да се съобрази тук и извършеното от длъжника погашение на суми, които следва да се отчетат от кредитора за погасяване на главницата.