Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 14.01.2026, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 86/2025
Вид
Решение № 14
Подписан
14.01.2026
В сила
17.02.2026
Състав
Петя Цветанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Провадия, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130100086 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК от Н. И. К. с ЕГН **********, адрес **** против „**** с ****, седалище и адрес на управление **** с искане за приемане на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 1376489/21.08.2024 г. е нищожен поради противоречие със ЗЗП и ЗПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 21.08.2024 г. страните сключили договор за потребителски кредит № 1376489 за предоставяне от ответника на ищеца заемни средства в размер на 2500,00 лева при фиксиран лихвен процент 23 %, годишен процент на разходите 49,66 %, обща дължима сума 3375,00 лева. Ищцата твърди, че на същата дата била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Мултитюд Банк като сумата, която трябвало да плати като възнаграждение за поръчителство, била 2650,00 лева.

Ищецът твърди, че договорът за кредит е недействителен поради нарушаване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.

23, ал. 1-9 от ЗПК. Заявява, че клаузата за обезпечение реално увеличава печалбата на кредитора и така посоченият с договора ГПР не отговаря на действителните разходи. Липсвала методика на формиране на ГПР – какво включва и как се формира, а уговореното възнаграждение за поръчителство надхвърля 100 % от стойността на главницата по кредита. В уговорения ГПР е следвало да бъде включена таксата за поръчителство, тъй като е разход по кредита. Ищецът твърди, че ответникът е нарушил правилата на ЗПК и не е 1 разписал действително прилагания ГПР, поради което смята договора за нищожен. Моли за уважаване на претенцията и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Заявява, че не оспорва предявения иск и го признава изцяло, тъй като изложените факти отговарят на действителното и правно фактическо положение. Моли да бъде постановено решение при признание на иска.

Изразява становище по искането на ищеца за присъждане на разноски, като сочи, че такива не се дължат. Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа иска, моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски. Ответникът поддържа писмения отговор и изложеното в него.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 1376489 за предоставяне от ответника на ищеца заемни средства в размер на 2500,00 лева при фиксиран лихвен процент 23 %, годишен процент на разходите 49,66 %, обща дължима сума 3375,00 лева; че в ГПР не е включено възнаграждение за поръчителство по сключен договор за поръчителство с Мултитюд Банк.

Съгласно чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието като в мотивите си указва, че то се основава на признанието на иска.

Съдът, като взе предвид направеното от ответника, потвърдено от управителя на дружеството признание на иска и липсата на отрицателни предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК и следва да бъде постановено съдебно решение, съобразно признанието на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да не дължи разноски, в поведението на ответника следва да са кумулативно и двете предпоставки. Съдът счита, че в настоящия случай възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото е неоснователно, доколкото постъпките за признаване на иска са предприети едва след подаване на исковата молба и са резултат от активното поведение на ищеца. Поради това, разноските, които ищецът е сторил в производството, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Представени са списък с разноски по чл. 80 от ГПК и доказателства, че разноските за платена държавна такса в размер на 135,00 лева са реално извършени.

Претендираното адвокатско възнаграждение е за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Съдът, като взе предвид правната и фактическа сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание, на което процесуалният представител не се е явил, реално извършените процесуални действия, естеството на спора, вида, броя и общата 2 цена на исковете, като съобрази предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения – като ориентир и съобрази Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. и Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело С-744/23, счита, че дължимите в случая разноски се определят в размер на 200,00 евро с ДДС, които следва да бъдат присъдени в полза на пълномощника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по иска на Н. И. К. с ЕГН **********, адрес **** против „**** с ****, седалище и адрес на управление **** нищожността на Договор за потребителски кредит № 1376489/21.08.2024 г., сключен между тях, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

ОСЪЖДА „**** с ****, седалище и адрес на управление **** ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. К. с ЕГН **********, адрес **** сумата в размер на 135,00 лева с равностойност 69,02 евро, представляваща сторени разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „**** с ****, седалище и адрес на управление **** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. Б., САК, адрес **** сумата в размер на 200,00 евро на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 3