Решение № 5929 от 13.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5929 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й Г при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110150778 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, срещу С. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, Г. А. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, М. А. Н. – М, ЕГН **********, с адрес гр. ххх, и С. А. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №17436/2022г. на СРС, 140 състав, както следва: 1287,49 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх, абонатен №ххх, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2022г. до окончателното й изплащане, 162,53 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 21.03.2022г., 41,56 лева – такса за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2022г. до окончателното й изплащане, и 6,51 лева - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019г. до 21.03.2022г.

1

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, но не са изпълнили в установените срокове задълженията си за заплащане на дължимите суми за доставената топлинна енергия, поради което ищецът депозирал заявление по реда на чл.

410 от ГПК и по ч.гр.д. №17436/2022г. на СРС, 140 състав, в негова полза била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците за горепосочените суми. В законоустановения срок постъпили възражения от длъжниците, поради което на ищеца било указано да предяви искове за установяване на вземанията си. С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците му дължат претендираните суми, както и да бъдат осъдени да му заплатят направените по делото разноски. В съдебно заседание предявените искове се поддържат.

Ответниците не са подали писмени отговори на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК.

С разпореждане от 18.10.2022г. на основание чл.227 от ГПК на мястото на починалата в хода на производството ответница С. С. И. е конституиран нейният наследник по закон Г. А. Г.. Съдът констатира, че неправилно в настоящото производство като наследник на починалата ответница С. С. И. е конституиран единствено нейният син Г. А. Г., а не и наследниците на починалата й дъщеря В А. И., починала на 16.05.2014г., а именно М. А. Н. – М и С. А. Н., но доколкото последните участват като ответници в производството по настоящото дело правото им на защита не е нарушено и не се налага отмяна на определението, с което е даден ход на устните състезания.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на оспорената част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №17436/2022г. на СРС, 140 състав.

Установява се от събраните по делото доказателства (договор за 2 продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 13.06.1990г., и удостоверение за наследници на А И, починал на 03.09.2013г.), че през процесния период ответниците са били битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № ххх, относно процесния имот, находящ се в гр. ххх, аб.№ххх. Ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден имот при следните квоти: 2/12 ид. ч. за ответника Г. А. Г., по 1/12 идеална част за ответниците М. А. Н. – М и С.

А. Н. и 8/12 ид.ч. за починалата в хода на производството ответница С. С. И., които се разпределят между наследниците й по следния начин: 8/24 ид.ч. за Г.

А. Г. и по 8/48 ид.ч. за С. А. Н. и М. А. Н., или към момента ответниците са съсобственици на имота при следните квоти: Г. Г. – ½ ид.ч., С. Н. – ¼ ид.ч. и М. Н. – М – ¼ ид.ч. В случая съсобствеността е възникнала на основание наследствено правоприемство, като съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от Общите условия при смърт на купувач-физическо лице наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.14 чрез подаване на заявление до продавача за промяна на партидата, с приложено копие на удостоверение за наследници или съответно на акта за собственост, а според ал.2 на същата разпоредба в случаите по ал.1, продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на жилището по силата на акта. В случая починалата в хода на производството ответница С. С. И. е подала на 10.06.2015г. заявление – декларация до ищцовото дружество, с което е поискала да й бъде открита партида за доставка на топлинна енергия за процесния имот. Няма данни по делото обаче наследниците да са постигнали споразумение по смисъла на чл.63, ал.2 от общите условия партидата за процесния топлоснабден имот да бъде открита на името на ответницата С. И. и именно последната да отговаря за задълженията за доставената топлинна енергия за имота, както и да са уведомили топлопреносното предприятие за постигнатото между тях споразумение, поради което съдът приема, че същите отговарят за задълженията за доставената топлинна енергия, съобразно квотите си в съсобствеността, а именно Г. Г. – ½, С. Н. – ¼ и М. Н. – М – ¼.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна 3 енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при 4 прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на „Т с“ ЕООД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, като стойността на доставената топлинна енергия за периода не се оспорва от ответниците.

По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата дялово разпределение:

По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ . Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ 5 начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е извършвано дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен №ххх.

С подадените възражения срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност, което следва да бъде разгледано в настоящото производство, и което съдът намира за основателно по следните съображения:

Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г.

ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.