Решение № 995 от 24.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. Варна, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20233110204620 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Д. Н. Ч. ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“Горна Студена“, №67 чрез процесуален представител против НП № 230442-000929/14.09.2023 г. на Началник сектор в 04 РУ при ОД на МВР - Варна, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева и административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца.

В депозираната до съда жалба се излага становище, че НП е необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се изцяло фактическата обстановка, отразена в НП и се изразява несъгласие с вмененото нарушение.

Иска се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ц. Б. АК- Варна, който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага се становище, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства не е 1 установено безспорно, че въззивникът в качеството си на водач на МПС, да е нарушил нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП .

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е по делото писмено становище от юк. Л., в което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Излага се становище, че издаденото НП е законосъобразно и обосновано, а административнонаказателното производство е проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, в случая че се претендира такова.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

В обжалвания акт АНО е приел, че на 27.05.2023г. в 23.00 часа въззивника Д. Н. Ч. по ул.“Найчо Цанов“ срещу номер 9 посока ул.“Янтра“ управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес Ц200“ с рег.№ В 19 84 ВВ, като отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство DRUG TEST-5000- №ARКА 0045.

Проверката била осъществена от свид.Пламен Н. Д.. След като установил водача на автомобила и че това е Д. Н. Ч., полицейския служител извършил проверка на документите на автомобила, след което пристъпил към проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство DRUG TEST-5000- №ARКА 0045 на водача.Въззивникът не бил тестван с техническото средство за употреба на алкохол, защото не желаел, а поискал да му бъде издаден талон за медицинско изследване. Свид. Д. приел това обстоятелство за отказ от страна на водача за проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества и не изпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лаболаторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Въз основа на приетите за установени факти на въззивникът бил съставен АУАН Серия GA № 676264 от 27.05.2023г. за извършено нарушение нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, който въззивникът подписал без 2 възражения.Издаден му бил талон за изследване № 0022891 връчен му в 23.30 часа на 27.05.2023 г. и бил изпратен в МБАЛ“Св. Анна“-Варна за медицинско и химическо изследване. Въззивника не се е явил в медицинското заведение за да даде кръв, без да се ясни причините за това, поради което и не му е била взета кръв за извършване на медицинско и химическо изследване. Възражения срещу съставения акт не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН .

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП № 23-0442000929/14.09.2023 г., възприемайки изцяло установената фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. На въззивника е било наложено административно наказание на основание чл. 174, ал.3, пр.2 –"Глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева и административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят С. Н. Д.- актосъставител и Наиме Филипова Маринова. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателното постановление НП № 23-0442-000929/14.09.2023 г. е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от 3

ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това макар и формално да съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН , също не е съществено, т. к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен.

Значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект.

Затова и възраженията в жалбата съдът прие за основателно.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи от правна страна следното:

В хода на съдебното производство, въпреки извършване на всички възможни процесуално следствени действия, не бе установено по несъмнен начин, че въззивникът в качеството водач на МПС на процесната дата по отношение на визирания в НП автомобил е осъществил състава на вмененото му нарушение. В разпита си полицейският служител, извършил проверката с техническо средства е обяснил, че не си спомня нищо и поддържа канстатациите в съставения акт за установено административно нарушение.

Не е изяснил обстоятелствата, които са обосновали извода му, че именно въззивникът с поведението си е станал причина да не бъде извършена проверката за наличие на наркотични вещества. В показанията си свид. Д. не е изложили възприятия относно изявления на въззивника при проверката, които да сочат че като водач на конкретния автомобил е отказал проверка с техническо средства, както и да му бъде взета кръвна проба за медицинско и химическо изследване. Същевременно, още при съставянето на АУАН наказващият орган е приел наличие на неосъществени по време фактически обстоятелства, а именно че водача не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лаболаторно изследване за установяване на концентрацията на наркатични вещества или техни аналози в кръвта му, наред с отказа за проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.

При проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав 4 констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. Не е било спазено от страна на административно наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съпоставени помежду си в АУАН и НП двусмислено е посочено нарушението. Действително, при описание на нарушението от правна страна АНО е посочил не само, че е налице отказ от изследване с техническо средство, но и отказ от медицинско изследване. Съдът обаче намира, че това е ограничило правото на защита на нарушителя, тъй като в НП е посочена като нарушена нормата на чл.174, ал.3 – че е налице отказ от изследване с техническо средство, но и отказ от медицинско изследване, в АУАН е посочена нормата на чл.174, ал.3, пр.2, а е наказан за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2, т.е.- че е налице само отказ от изследване с техническо средство, всъщност не става ясно за какво е наказан въззивника с издаденото наказателно постановление. От една страна защитата се гради срещу фактите, а фактите в НП не сочат единствено отказ от проверка с техническо средство. От друга страна, изрично в Наказателното постановление не е описана волята на АНО, като: " С оглед алтернативната форма на двете хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП същият следва да бъде санкциониран за нарушение, състоящо се в отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Изцяло в разрез с изрично изразената воля е и правната квалификация на извършеното по чл.

174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Изричното описание на "предложение 2" при определяне на санкцията допринася за окончателния извод, че волята на АНО е спорна и че въззивникът е наказан за отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство.Следователно налице е несъответствие в текстовото и цифровото изписване на диспозитива на нарушението в НП.

Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на 5 употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Цитираното в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП правило за поведение предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере. В този смисъл е и константната съдебна практика - например Решение № 2221 от 04.12.2020 г. по к. а. н.д. № 1847/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2401 от 21.11.2019 г. по к. а. н. д. № 2105/2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив и много други.