Решение № 3582 от 05.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3582 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Нели С. Маринова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело

№ 20221100505304 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 23. 10. 2020 год., постановено по гр. д. № 57626/2019 год. на СРС ІІ ГО 63 състав, е признато за установено, че Г.П.-М АД дължи на Топлофикация София ЕАД на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ал. 1 ЗЗД сумата от 1006.23 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно, като е ползвал доставена му от ищеца топлинна енергия в топлоснабден имот, местонахождение посочено, за периода 01. 10. 2015 год. – 22. 12. 2016 год., наедно със законната лихва от 26. 11. 2018 год. до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за останалия процесен период и този за мораторна лихва.

С решението са присъдени разноски съобразно изхода.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца Т.С. ЕООД – фирма за дялово разпределение.

С въззивна жалба ответникът обжалва решението в частта, която е неблагоприятна за него, като моли съдът да го отмени, като отхвърли искът изцяло по признатите за установени претенции на ищеца. Сочи обжалваното решение да е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Решението е постановено при игнориране на изложените аргументи и обстоятелства от страна на ответника в хода на първоинстанционното производство. Липсват доказателства по делото. Не са обсъдени възраженията на ответника. Претенциите са недоказани и неоснователни. Допуснато е нарушение на равнопоставеността на страните в процеса при назначаването на експертизите по делото. Експертизите се основават само на твърдени от ищеца факти и обстоятелства, на база на едностранно издаване от същия частни документи. Нарушен е и материалният закон – в решението не са разгледани в мотивите, на съда, по никакъв начин съображенията на ответника по отношение на основателността на иска. Имотът не е собственост на ответника, дружеството не е сключвало договор за продажба на ТЕ за стопански нужди с топлопреносното предприятие – ищец. Съдът подробно е разгледал възражението за изтеклата придобита давност. Постановяване на решението съдът е потвърдил незаконосъобразна практика на ищеца през последните години да се възползва от института на неоснователното обогатяване и така да заобиколи кратката 1 погасителна давност.

Решението инкорпорира и молба по чл. 248 ГПК.

С определение от 26. 03. 2022 год. районният съдия е отхвърлил молбата в производство по чл. 248 ГПК, което определение е влязло в законна сила, видно от поставени на гърба му щемпел на съда.

Не се сочат нови доказателства и не се заявяват нови искания по доказателствата от ищеца пред въззивния съдебен състав.

Представен е отговор на въззивната жалба на дружеството ищец по претенцията от ответното дружество, като се сочи, районният съдия да е взел мотивирано и обосновано решение в обжалваната част, като подробно е съобразно константната съдебна практика е процедирал в излагането на мотиви на съдебния акт. Твърденията на ищеца произтичат от тълкуване разширително и по аналогия на материалното право и се явяват несъществени и необосновани.

Районният съдия правилно е приложил относимата правна норма на чл. 149 ал. 1 т. 3 ЗЕ; процесният период е предназначен за задоволяване на стопански нужди, не е спорно, че писмен договор не е сключен. Изводът на районния съдия е верен, че при липса на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на топлинна енергия на договорно основание, то разполага с правата по чл. 59 ал. 1 ЗЗД, като в мотивите са изложени задълбочени аргументи относно липсата на предпоставки за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД. Топлинна енергия за имота е ползвана, като е доказано, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца без основание.

Доказва се обедняването и обогатяването да произтичат от един и същи факт. Доколкото е основателна главната претенция за главница, то и искът за лихва върху нея е основателен. Според чл. 272 ГПК, решението е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което се иска потвърждаването му.

Няма спор, че между страните договор за продажба на топлинна енергия не е подписан въпреки отправена покана от дружеството към ответника, поради което следва да се разгледа хипотезата длъжникът да се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и да дължи връщането на онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването.

Ответникът е небитов клиент по пар. 1 т. 33а от ДР на ЗЕ, спрямо когото е приложим чл. 149 ал. 1 т. 3 ЗЕ, изискваща сключване на писмен договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносното дружество и клиент на топлинна енергия за небитови нужди, при общи условия, тоест предвидената в закона писмена форма е такава за действителност на правоотношението.

Договор между ищеца и ответника не е бил сключен.

Постановено е определение по чл. 267 ГПК на 01. 03. 2021 год.

Постъпила е молба от дружеството ищец на 08. 03. 2022 год., която е бланкетна. Претендират се разноски по инкорпориран в молбата списък по чл. 80 ГПК, без да е посочен размер. Прави се възражение при условия на евентуалност за прекомерност на адвокатско възнаграждение, на кратки съображения.

Постановено е след определението на районния съдия по чл. 248 ГПК, по реда и смисъла на чл. 267 ГПК разпореждане, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и е констатирано, че не са заявени от страните доказателствени искания пред въззивния съд.

Постъпила е молба от ищеца на 14. 06. 2023 год., към съображенията на която се препраща, с оглед принципа за процесуална икономия в гражданския процес, която е подобна на първата молба на ищеца. Тук, обаче се претендират разноски в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.

В открито съдебно заседание, единствено и редовно проведено, страните не се явяват и процесуално представляват, редовно призовани и няма заявени доказателствени искания.

Въпреки допустимост и редовност, жалбата се явява неоснователна.

Решението е валидно, в обжалваната част е допустимо, а по останалите въпроси, по които съдът е ограничен от жалбата, същото е и правилно, обуславящо потвърждаване в тази му част, с препращане към мотивите по аргументи от чл. 269 изр. 1 и изр. 2 и чл. 272 ГПК.

Решението е правилно, по следните съображения :

2

Не се спори по делото, а и се установява от приети като неоспорени писмени доказателства, че ответникът е небитов клиент на топлинна енергия, както и че между него и ищцовото дружество не е сключен писмен договор.

На 25. 05. 2020 год. районният съдия е отразил в определение проект за доклад по реда и смисъла на чл. 140 ГПК, като са допуснати писмените документи за писмени доказателства от страна на ищеца, както и са допуснати изслушвания на две експертизи – ССЕ и СТЕ, а третото лице помагач е задължено да представи и документи, релевантни по спора и необходими за изготвяне на заключенията на вещите лица.

В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът излага съображения, които са преповторени с въззивната жалба, и по които има обсъждане на фактите и обстоятелствата от районния съдия, както и обследване на твърденията и възраженията на тази страна. Конкретни въпроси към вещите лица не са поставени, единствено е поискано от съда да им предостави възможност за поставяне на ответни въпроси към вещите лица.

Вещото лице по СТЕ е категоричен, че сумите за ТЕ на имота са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба № 16-334/06. 04. 2007 год., в сила от 10.

2006 год. и съгласно измененията й, обнародвани в ДВ 94 от 2013 год. и влизащи в сила на 01. 06. 2014 год.

Според вещото лице счетоводител сумите, начислени за ТЕ и дялово разпределение на топлоснабден имот с абонатен номер 404521, касаещи период от м. 10. 2015 год. до м. 12. 2016 год., на стойност 1027.71 лева не са платени – справка 09. 06. 2020 год. в отдел Съдебни вземания на дружеството.

Проектът за доклад е приет за окончателен без каквито и да било възражения на ответника, и на останалите страни по делото. Приети са доказателствата, без оспорване от страна на ответника по чл. 193 ГПК и без ответникът да е представил свои. Експертизите са приети като компетентно, добросъвестно изготвени, също без оспорване, по смисъла на чл. 200 ГПК и са инкорпорирани в доказателствения материал по делото, като корелиращи с останалите писмени доказателства по същото.

Приетите като допустими, необходими и релевантни по спора доказателства установяват едностранно фактическата обстановка с поддържаните факти и обстоятелства от страна на ищеца, съответно обуславят – обосновават, мотивират – изводите на районния съдия в тази връзка на правна плоскост.

Установява се по безспорен начин по делото обстоятелството, че между страните по спора изискуемият по закон писмен договор не е сключен. Също така се установява, че ответникът е клиент потребител на топлинна енергия.

Спорен е въпросът по правото дали следва да се приложи чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 т. 1 ЗЗД или чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД.

За уважаване на предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. 59, ал. 1 ЗЗД и респективно за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: 1) доставката на ТЕ до топлоснабдения имот, 2) че е настъпило неоснователно разместване на имуществени блага, а именно, че доставената ТЕ за исковия период е била ползвана в топлоснабдения имот без да е била плащана, 3) че е настъпило обогатяване за ответника и обедняване на ищеца в резултат на извършената без основание размяна на блага, 4) че е налице причинна връзка между обогатяването и обедняването, и 5) че ищецът няма друга законова възможност за защита чрез иск.

Съдът отчита, че доказателствената тежест относно спорното материално право е именно тази по предявения иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като в исковата молба и в заявлението по чл. 410 от ГПК ищецът поддържа като основание на иска, че не е бил сключен между страните писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди, въпреки което се твърди, че е била доставяна ТЕ до имота на ответника за стопански нужди, както и че същата е била ползвана и не е била заплащана. Тези твърдения и доводи на ищеца са предопределящи за правната квалификация на заявеното спорно право на извъндоговорно основание (неоснователно обогатяване).

Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане /в този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по 3 реда на чл. 290 от ГПК/.

В резюме в конкретния случай страните не спорят, че договор за доставка на топлинна енергия между тях не е сключен. Ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното му обогатяване с доставената и използваната от него топлинна енергия, доколкото въпреки отправената от ищеца покана, страните не са подписали писмен договор. Поради тази причина, след като в настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, то това означава, че помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди.