Решение № 266 от 29.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Благоевград, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20241200500257 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.

№24946/04.12.2023г., подадена от адв.В. К., пълномощник на С. Т. Б., с ЕГН ********** и адрес: гр.Благоевград, ***, против Решение № 681/20.10.2023г., постановено по гр.д. №1859/2022г. по описа на РС[1]Благоевград.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се излагат подробни съображения.

Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. С въззивната жалба не са представени нови доказателства. Няма доказателствени искания. Претендират се разноски.

Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която е постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и моли същото да се потвърди.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Производството пред районен съд е образувано въз основа на искова, подадена от Специализирана болница за активно лечение „Свети Мина“ ЕООД, с ЕИК 101533900, със седалище и адрес на управление гр.

1

Благоевград, ул. "***, представлявано от д-р Теодор Велчев срещу С. Т. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ***.

С исковата молба се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 3044,40 лв. (три хиляди четиридесет и четири лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от Кодекса на труда вр. чл.5 от Трудов договор № № 378/01.10.2007г. дължимо от работника на работодателя за срока на неспазено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на брутното трудово възнаграждение за 60 /шестдесет/ (календарни) дни, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 01.10.2007г. ОДОЗ Благоевград (СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД е правоприемник на ОДОЗ Благоевград) е сключило трудов договор № 378 с д-р С. Т. Б. за заемане на длъжността “Началник, Клинична лаборатория Договорът е сключен за срок от три години -до 01.10.2010г. Сочи се, че съгласно чл.68, ал.7 от Закона за лечебните заведения трудовите договори с началника на клиника или отделение се сключват от ръководителя на лечебното заведение за срок до три години след провеждане на конкурс по Кодекса на труда. На основание чл.326, ал.2, изр. трето от Кодекса на труда срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е три месеца. В тази връзка в т.5 от Трудовия договор № 378 от 01.10.2007г. е записано, че срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор за двете страни е 90 /деветдесет/ дни. В случая се касае за календарни дни, тъй като те се равняват на тримесечен срок на предизвестие.

Поддържа се, че след изтичане срока на Трудовия договор № 378 от 01.10.2007г. - 01.10.2007г. и тъй като след тази дата не е сключван нов трудов договор, той се е превърнал в такъв с неопределен срок. Срокът на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение остава непроменен и е този записан в т.5 от трудовия договор, а именно 90 /деветдесет/ дни (т.е. 90 календарни дни). Твърди се, че със заявление вх.№ 135/07.03.2022г. д-р Б. изразила желанието си да прекрати трудовото си правоотношение с болницата по взаимно съгласие, считано от 07.03.2022г.

Изрично е уточнила, че при неприемане на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение, същото да бъде считано за предизвестие за прекратяване съгласно трудовия й договор.

Поддържа се, че работодателят - СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД не е приел прекратяване на трудовия договор да стане по взаимно съгласие. С уведомление изх.№ 143/09.03.2022г., д-р Б. е уведомена от работодателя, че ако желае да прекрати трудовия си договор със СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД 2 с отправяне на предизвестие, следва да има предвид и да се съобрази със законово установения 90-дневен срок на предизвестието, както и че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден от получаването му чл.326, ал.4, изр. първо от КТ. Сочи, че в нейния случай, срокът на подаденото от нея предизвестие (Заявление вх. №13 5/07.03.2022г.) изтича на 06.06.2022г.

Сочи се още, че д-р Б. била уведомена и че, ако все пак желае да прекрати трудовото си правоотношение преди изтичане срока на предизвестието, на основание чл. 220, ал.1 от Кодекса на труда ще дължи на СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за не спазения срок на предизвестието. С молба вх.№ 230/01.04.2022г. д-р Б. изразила желанието си да прекрати трудовото си правоотношение с болницата считано от 07.04.2022г.

Твърди се в исковата молба, че със Заповед № 71/01.04.2022г., издадена от управителя на СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД считано от 07.04.2022г. е прекратено трудовото правоотношение по Трудов договор № 378/01.10.2007г.

Съгласно т.2 от Заповед №71/01.04.2022г., на основание чл.220, ал.1 във вр. с чл.5 от Кодекса на труда, д-р Б. дължи на СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД обезщетение за неспазения срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на брутното трудово възнаграждение за 60 /шестдесет/ (календарни) дни, а именно сума в общ размер на 3044,40 лв.

(три хиляди четиридесет и четири лева и четиридесет стотинки).

Сочи се, че общата сума на обезщетението е формирана на основание чл.220, ал.1 от КТ и чл.20 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, на база брутното трудово възнаграждение размер за месеца, предхождащ този на прекратяването на трудовото правоотношение месец март 2022г. Видно от фиш за заплата за месец март 2022г. (който е и последният пълно отработен месец) в сумата за получаване от работника са включени основна заплата, процент клас прослужено време, допълнително натоварване, допълнително плащане за работа в извънредна епидемична обстановка, разположение ВП, дежурства в събота и неделя. От тях с постоянен характер са само основната заплата и клас прослужено време, които именно определят размера на основно брутно трудово възнаграждение, а именно сума в размер на 1522,20 лева. Поради това размерът на дължимото от работника обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ е общо 3044,40 лв. за периода на неспазения срок на предизвестието.

Посочено е, че в съставения на 06.04.2022г. обходен лист при прекратяването на трудовото правоотношение на д-р Б. също е записано, че същата дължи обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ - две брутни заплати.

3

Твърди се, че изискуемостта на вземането по чл. 220 от КТ се смята за настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, т.е. от деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

Тъй като от прекратяване на трудовото правоотношение до момента лицето не изплати дължимото от нея обезщетение, СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД изпратило до д-р Б. Уведомление изх.№ 338/09.06.2022г., с което била поканена да изплати доброволно на лечебното заведение дължимата от нея сума. Уведомлението било изпратено с препоръчана куриерска пратка и видно от обратна разписка за получаването му, уведомлението е получено лично от С. Б. на 10.06.2022г. В указания 7-мо дневен срок за доброволно плащане, не постъпило никакво плащане от длъжника.

Плащане на дължимото обезщетение по чл.220,ал.1 от Кодекса на труда не е извършено и до момента.

Постъпил е отговор от ответника. С отговора се оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан по основание.

Сочи се от ответницата в писмения отговор, че от съдържанието на представения с исковата молба Трудов договор № 378 от 01.10.2007 година се установява, че същия е сключен на основание чл.96 от КТ вр. с чл.68, ал.7 от ЗЛЗ. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.7 от ЗЛЗ трудовите договори с началника на клиника или отделение и с главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) се сключват от ръководителя на лечебното заведение за срок до три години след провеждане на конкурс по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 от КТ трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна.

Поддържа се, че между страните не е спорно, че ответницата е продължила да работи след изтичане на уговорения срок по горепосочения трудов договор пет или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя, както и че длъжността, която е заемала е свободна.

При това фактическо положение, и по смисъла на чл. 69, ал.1 от КТ следва, че между страните е възникнало ново трудово правоотношение. Поддържа се, че това следва от анализа и тълкуването на разпоредбата на чл.68, ал.7 от ЗЛЗ, която категорично и ясно сочи, че трудовия договор за длъжността, която ответницата е заемала е с точно определен срок от три години и тази длъжност се заема само по силата на проведен конкурс. Цитираната разпоредба не съдържа възможност за продължаване на срока на договора, именно поради обстоятелството, че длъжността е конкурсна. Следователно, с изтичането на този срок, трудовия договор сключен на основание чл.68, ал.7 4 от ЗЛЗ прекратява действието си, респективно прекратяват действието си всички уговорки обективирани в него без изключение.

Поддържа се, че процесния трудов договор се превърнал в договор за неопределено време на основание чл. 69, ал.1 от КТ. При това фактическо положение и по смисъла на разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.

От представените към исковата молба писмени доказателства не се установяват данни страните да са уговорили срок за предизвестие по — дълъг от 30 дни. В тази връзка се поддържа, че твърдението на ищеца обективирано в обстоятелствената част на исковата молба в насока, че само срока на предизвестието за прекратяване е останал непроменен и действащ, а именно 90 дни и за двете страни не намира нито законова нито логическа опора. Ако се следва това твърдение тогава не става ясно защо именно само чл.5 от Трудов договор № 378 от 01.10.2007 година е запазил действието си, а същевременно чл. 7 от същия трудов договор, касаещ размера на трудовото възнаграждение е претърпял съществено изменение - от 470.00 лева на 1 522.20 лева. Тази разпоредба на трудовия договор следвайки логиката на ищеца също трябва да е действаща, поради което размера на обезщетението за неспазен срок на предизвестие не би следвало да е претендирания размер.

Твърди се, че ако се приеме, че ответницата е отправила писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326, ал. 2 от КТ, срокът на предизвестието не е в размер на 90 дни, както твърди ищеца, а е 30 дни. Този тридесет дневен срок безспорно е бил спазен, както ищеца сочи, а ответницата не оспорва. Предвид това предявените искове се явяват неоснователни.

На следващо място се сочи в писмения отговор, че съгласно чл. 90, ал. 3 от КТ вр с чл. 68, ал. 7 от ЗЛЗ длъжностите, определени като конкурсни, се заемат само въз основа на конкурс. До провеждането на конкурса длъжността може да се заеме със срочен трудов договор за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс.След изтичането на срока процесния трудов, сключен на основание чл.68, ал.7 от ЗЛЗ прекратява действието си, респективно прекратяват действието си всички уговорки, обективирани в него без изключение. По делото няма данни страните да са сключили срочен писмен трудов договор по съгласно чл. 90, ал. 3, изречение второ от КТ вр с чл. 62, ал. 1 от КТ за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс.