Определение № 2825 от 05.11.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2560/2024
- Вид
- Определение № 2825
- Подписан
- 05.11.2024
- Състав
- Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2825 гр. София, 04.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20241000502560 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК и чл. 248 ГПК.
Образувано е по:
1.Частна жалба с вх.№ 86055/02.08.2024г. от „Лено“АД срещу определение № 10710/09.07.2024г., постановено по гр.д.№ 790/2022г. на СГС,в частта, в която са намалени присъдените в полза на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение от 8500лв. на 3500 лв. В жалбата се навеждат оплаквания, че определението е неправилно и необосновано.
Твърди се, че липсват мотиви при постановяване на определението. Моли определението в обжалваната част да бъде отменено.
2.Частна жалба с вх.№ 119615/19.12.2023г. от Н. Д. срещу протоколно определение №10441/14.12.2023г. по гр.д.№ 790/2022г. на СГС, с което на основание чл.130 ГПК е прекратено производство по делото.
В жалбата е посочено, че първоинстанционният съд е мотивирал прекратяването на делото с представените в съдебно заседание три броя влезли в сила Заповеди за изпълнение. Те били само за дължими неустойки за забава по чл.2.3 (с) от процесния договор за заем и то не за целия период на забава. Срокът за представяне на процесните заповеди за изпълнение бил преклудиран и същите били недопустими, тъй като са представени от ответника в първото съдебно заседание, а не с писмения отговор.
Допълнително видно от съдържанието на представените в съдебното заседание заповеди за изпълнени те се отнасяли за неустойка за забава за период с начална дата 27 януари 2019 г.и крайна дата 31 декември 2020г. Договорът за заем от друга страна бил погасен на 15 април 2022г.
Съдът прекратил неоснователно и без мотиви делото относно другите два установителни искове, които са за обявяване за нищожни на разпоредбите на член 2.4. буква 1
„е" под точка П и на чл. 4.4 буква ,,h" от Договор за заем с Клиентски № 5802 от 26.02.2018г. с нотариална заверка на подписите per. №1794 от 26.02.2018 по регистъра на Нотариус М. И. с per. № *** в ИК. Моли определението да бъде отменено, алтернативно, ако съдът счете, че делото е прекратено основателно досежно установителния иск по чл. 2.3/с/ Договор за заем с клиентски № 5802/26.02.2018г. и свързания с него осъдителен иск, моли определението да бъде отменено само в частта относно другите два установителни иска.
Жалбите са процесуално допустими, разгледани по същество се явяват неоснователни.
1.По ч.ж. вх.№
86055/02.08.2024г. въззивният състав намира следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на Н. И. Д. срещу ответника „Лено“ АД, по отрицателен установителен иск с цена на иска от 18 000 евро. Отговорът на исковата молба е подаден от адв. Ц. П. К., с пълномощно по делото.
Доказателства за адвокатско възнаграждение, изплатено на адв. К. не са представени. С Определение от 14.12.2023г. съдът е постановил прекратяване на производството по делото и е осъдил ищеца, да заплати на ответника сумата от 8500 лева, представляваща съдебни разноски за процесуално представителство, съгласно представения от адв. К. списък на разноските по чл. 80 от ГПК /стр. 120 от делото/ и Договор за правни услуги с адв. Н. П.
/стр.121 от делото/ по гр.д. № 10790/2022г. на І-8 състав при СГС. При постановяване на определението, процесуалният представител на ищеца е направил изрично възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК. В срока за обжалване на определението за прекратяване на производството по делото е постъпило искане на ищеца за изменение на постановеното определение, в частта за разноските. С определение от 08.09.2024 г.съдът е редуцирал с 5000 лева до 3500 лева размера на дължимото адвокатско възнаграждение.
Следва да бъдат споделени направените от СГС констатации, че за осъществената защита по делото е било заплатено възнаграждение от 8500 лева на адвокат Н. П., като разходния документ е представен от адв. К., която е извършила непосредствено процесуалните действия. Към момента на прекратяване на производството ответното дружество се е представлявало от адв. К.. Адвокат П. е представлявал дружеството в производството по чл. 248 ГПК. Следователно следва да се приеме, че двамата адвокати са работили съвместно и изплатената сума от 8500 лева е за тяхната обща работа, свързана с изготвяне на отговор на исковата молба и ангажиране на съответните доказателства. По направените от адв. К. възражения производството по делото е прекратено, без спора да е разгледан по същество, като в този смисъл са и мотивите на СГС. За извършената предварителна подготовка – проучване, изготвяне на отговор; явяване на две съдебни заседания, като се вземе предвид и материалния интерес на иска(релевантен за размера на адв. възнаграждение), както и при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав на САС смята, че размера на адвокатското възнаграждение правилно е определен на 3500 лева.
2. По частна жалба с вх.№ 119615/19.12.2023г.:
Видно от изложените в исковата молба твърдения и направените от името на 2 ищеца уточнения в изявление от 20.10.2023 г. може да бъде мотивиран обоснован извод, относно правното основание на предявените искове, които във всеки случай следва да бъдат квалифицирани по начина, посочен в определение № 10659/12.09.2023 г., като иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пред.1 и 3 от ЗЗД и чл.146 от ЗЗП, във вр. с чл.143 от ЗЗП и иск с правно основание чл.55, ал.1, пред.1 от ЗЗД. Представените от ответника книжа, които бяха споменати по-горе, включително Заповед за изпълнение на парично задължение № 16012/21.10.2021 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 05.05.2021 г., както и представените заедно с тях съдебно удостоверение и разпореждане, мотивират извода, че посочените в исковата молба вземания, чието съществуване ищецът отрича, а ответникът твърди да съществува - вече са били предмет на заповедно производство, приключило със стабилизирана и влязла в сила заповед за изпълнение. Това обстоятелство се установява, въз основа на изрично направените отбелязвания върху всяка една от споменатите заповеди. В действителност, заповедите за изпълнение са издадени срещу физическото лице Н. Д., в качеството му на ЕТ „А. - САТ Н.
Д.“, но според правната теория - физическото лице Н. Д. не е различен правен субект от едноличния търговец, поради което е налице идентичен субект на влезлите в сила заповеди за изпълнение, участващ в качеството на ищец в настоящото производство. По изложените съображения и с оглед логическо и систематическо тълкуване на процесуалния закон, включително разпоредбата на чл.424 от ГПК, достигна до извода, че правните последици на влезлите в сила заповеди за изпълнение са стабилизирани и съгласно практиката на ВКС тези правни последици имат установително действие в отношенията между страните в настоящия процес.
По изложените съображения и двете частни жалби като неоснователни следва да се оставят без уважение, а обжалваните определения потвърдени.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение №10710/09.07.2024г., постановено по гр.д. №
790/2022г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-8 състав, в частта, в която са намалени присъдените в полза на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение от 8500лв. на 3500лв.
Потвърждава протоколно определение №10441/14.12.2023г. постановено по гр.д.
№790/2022г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-8 състав, с което на основание чл.130 ГПК е прекратено производство по делото.
Определението, в частта в която е потвърдено определение № 10441/14.12.2024г. по гр.д.№ 790/2022г. на СГС подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
В останалата част определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4